19.12.2009
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 312/34
Жалба, подадена на 7 октомври 2009 г. — Almamet/Комисия
(Дело T-410/09)
2009/C 312/56
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Almamet GmbH Handel mit Spänen und Pulvern aus Metall (Ainring, Германия) (представители: S. Hautbourg и C. Renner, lawyers)
Ответник: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
—
да се обяви за недействително Решение на Комисията от 22 юли 2009 г. (дело COMP/39.396), в частта, която се отнася до жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност, да се намали наложената в член 2 от решението глоба;
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска да се отмени Решение на Комисията C (2009) 5791 окончателен от 22 юли 2009 година (дело № COMP/39.396 — реактиви на основата на калциев карбид и магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) относно производство по прилагане на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, в което Комисията приема, че известен брой доставчици на гранули калциев карбид и магнезиеви гранули извършват подялба на пазари, квоти, разпределяне на клиенти, фиксиране на цени и обмен на чувствителна търговска информация за значителна част от пазара на ЕИП, като по този начин нарушават горепосочените разпоредби от Договора (наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта, която се отнася до жалбоподателя и, при условията на евентуалност, да се намали наложената му глоба в член 2 от обжалваното решение.
Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на искането си за отмяна:
С първото си правно основание жалбоподателят посочва, че Комисията е нарушила неговото право на защита като е използвала документи срещу него, които са иззети извън рамките на решението на Комисията за проверка.
С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, в съответствие с изискуемия правен критерий на доказване, наличието на нарушение, установено в член 1 от обжалваното решение по отношение на магнезия. Жалбоподателят счита, че дори ако документите, които са иззети незаконосъобразно, бяха включени в преписката на Комисията, те щяха да са по принцип неточни и несъгласувани. Според твърденията на жалбоподателя останалата част от доказателствата са устно изявление за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер в замяна на съдействие, което не само, че било неточно, но представлявало и изопачаване на някои факти и било оспорено от другите страни. Въз основа на това жалбоподателят счита, че тежестта на доказване по отношение на твърдяното нарушение продължава да бъде на Комисията.
С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, че нарушението е едно-единствено и е непрекъснато. По-специално не е налице реална заменяемост между калциевия карбид и магнезиевите гранули. Освен това жалбоподателят твърди, че не е имало съвместен цялостен план относно двата продукта, за което свидетелства наличието на различни срещи за всеки от продуктите.
При условията на евентуалност, жалбоподателят излага още четири правни основания в подкрепа на искането си за намаляване на наложената глоба в член 2 от обжалваното решение.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила точки 23 и 26 от Известието относно сътрудничеството (1) като му е отказала намаляване на наложената му глоба в съответствие с посоченото известие. Жалбоподателят счита, че елементите, които се съдържат в неговата молба за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, представляват информация с висока добавена стойност. По-конкретно, жалбоподателят счита, че Комисията не е имала право да откаже намаляване на глобата само на основание, че неговата молба не съдържала никаква информация относно нарушението, свързано с магнезия, тъй като това нарушение не било част от процедурата.
С петото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила член 81 ЕО и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2), както и точка 32 от Насоките относно глобите (3), като била определила окончателния размер на глобата на ниво, което надвишава с 10 % неговия последен оборот, който е бил предмет на одит. Жалбоподателят твърди, че Комисията се е основала на размера на неговия pro forma оборот за 2008 г. за целите на изчисляване на размера на глобата вместо на неговия последен оборот за 2007 г., който е бил предмет на одит. Освен това жалбоподателят счита, че Комисията трябвало да приложи намалението в размер на 20 % на основание точка 37 от Насоките относно глобите, след изчисляване на законния максимум в размер на 10 %.
С шестото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност като е определила прекомерен размер на глобата по отношение на жалбоподателя. Последният твърди, че е явно непропорционално налагането на глоба в размер, който води до отрицателна счетоводна стойност или намалява до нула счетоводната стойност на дружеството. Освен това наложената глоба надхвърляла финансовия капацитет на търговец като жалбоподателят, чиято дейност е свързана с продукти с много висока стойност и с много нисък марж на печалбата. На последно място жалбоподателят счита, че приложеното от Комисията намаление в размер на 20 %, не отчита в достатъчна степен особеното положение на жалбоподателя, което е потвърдено изрично от Комисията, като по този начин размерът на глобата остава непропорционален.
Със седмото си правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че той не отговаря на условията в точка 35 от Известието относно глобата. Жалбоподателят счита, че Комисията е определила размера на глобата на ниво, което ще накърни непоправимо неговата икономическа жизнеспособност и ще доведе до загуба на стойността на неговите активи. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка в преценката като е приела, че в случая на жалбоподателя не е бил налице конкретен социален и икономически контекст, който следва да бъде отчетен.
(1) Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (Текст от значение за ЕИП) (ОВ С 298, 2006 г., стр. 17; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).
(2) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
(3) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ С 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).
Full & Egal Universal Law Academy