7.5.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 139/10
Решение на Съда (трети състав) от 10 март 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo, Испания) — Telefónica Móviles España, SA/Administración del Estado, Secretaría de Estado de Telecomunicaciones
(Дело C-85/10) (1)
(Далекосъобщителни услуги - Директива 97/13/ЕО - Генерални разрешителни и индивидуални лицензии - Такси, които се налагат на предприятията — притежатели на индивидуални лицензии - Член 11, параграф 2 - Тълкуване - Национално законодателство, което не предвижда специално предназначение на такса - Увеличаване на таксата за цифровите системи без промяна на същата за аналоговите системи от първо поколение - Съвместимост)
2011/C 139/16
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Supremo
Страни в главното производство
Жалбоподател: Telefónica Móviles España, SA
Ответници: Administración del Estado, Secretaría de Estado de Telecomunicaciones
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunal Supremo — Тълкуване на член 11, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка за генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на телекомуникационните услуги (ОВ L 117, стp. 15) — Такси, които се налагат на предприятията — притежатели на индивидуални лицензии — Налагане на парични задължения, надхвърлящи допустимите от директивата и имащи цел, която не е предвидена в нея — Санкциониране на по-напредналите технологии в сравнение с морално остарелите
Диспозитив
Изискванията, предвидени в член 11, параграф 2 от Директива 97/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 1997 година относно общата рамка за генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги, съгласно които такса, налагана на операторите на далекосъобщителни услуги за използването на ограничени ресурси, трябва да е насочена към осигуряване на оптимално използване на такива ресурси и да отчита необходимостта от насърчаване на развитието на иновационните услуги и на конкуренцията, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда налагането на такса на операторите на далекосъобщителни услуги, притежаващи индивидуални лицензии за използването на радиочестоти, без да изисква специфично предназначение на получените от тази такса приходи, и с която размерът на таксата се увеличава значително за определена технология, без да се променя за друга.
(1) ОВ C 134, 22.5.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy