9.7.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 204/10
Решение на Съда (втори състав) от 19 май 2011 г. (преюдициално запитване от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof, Германия) — Mathilde Grasser/Freistaat Bayern
(Дело C-184/10) (1)
(Директива 91/439/ЕИО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства - Свидетелство за управление на моторни превозни средства, издадено от държава членка в нарушение на условието за пребиваване - Отказ за признаване от приемащата държава членка, основан единствено на нарушение на условието за пребиваване)
2011/C 204/18
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bayerischer Verwaltungsgerichtshof
Страни в главното производство
Ищец: Mathilde Grasser
Ответник: Freistaat Bayern
Предмет
Преюдициално запитване — Bayerischer Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 1, параграф 2, член 7, параграф 1, буква б) и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Свидетелство за управление, издадено от държава членка, на гражданин на друга държава членка, който към момента на издаването на свидетелството за управление има обичайно пребиваване в тази друга държава членка и спрямо когото никога не е прилагана мярка за отнемане на националното му свидетелство за управление — Възможност за държавите членки да отказват признаването на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, като се позовават изключително на нарушение на изискването за пребиваване
Диспозитив
Член 1, параграф 2, член 7, параграф 1, буквa б), както и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, изменена с Директива 2008/65/ЕО на Комисията от 27 юни 2008 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат приемаща държава членка да откаже да признае на нейна територия свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, ако въз основа на данните, вписани в това свидетелство, се установи, че не е било спазено условието за обичайно пребиваване, предвидено в член 7, параграф 1, буква б) от тази директива. В това отношение обстоятелството, че приемащата държава членка не е предприела спрямо притежателя на свидетелството каквито и да било мерки по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива, е без значение.
(1) ОВ C 179, 3.7.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy