10.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/2
Решение на Съда (голям състав) от 24 януари 2012 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Maribel Dominguez/Centre informatique du Centre Ouest Atlantique, Préfet de la région Centre
(Дело C-282/10) (1)
(Социална политика - Директива 2003/88/ЕО - Член 7 - Право на платен годишен отпуск - Условие за възникване на правото, наложено от национална правна уредба - Отсъствие на работника - Право на отпуск с продължителност в зависимост от вида на отсъствието - Национална правна уредба, която противоречи на Директива 2003/88 - Роля на националния съд)
2012/C 73/03
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Ищец: Maribel Dominguez
Ответници: Centre informatique du Centre Ouest Atlantique, Préfet de la région Centre
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3) — Платен годишен отпуск на работниците — Възникване на правото на отпуск независимо от вида и продължителността на отсъствието на работника — Национална правна уредба, която обуславя предоставянето на този отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година — Задължение на националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които противоречат на правото на Съюза
Диспозитив
1.
Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от наличието на период на действително полагане на труд не по-малко от десет дни или от един месец през референтния период.
2.
Запитващата юрисдикция трябва да провери, като вземе предвид цялото вътрешно право, по-специално член L. 223-4 от Code du travail, и като приложи признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантира пълната ефективност на член 7 от Директива 2003/88 и да стигне до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел, дали може да тълкува това право така, че отсъствието на работника поради злополука по пътя към или от работното място да може да се приравни на някоя от хипотезите, посочени в този член от Code du travail.
Ако такова тълкуване не е възможно, националната юрисдикция трябва да провери дали предвид правното естество на ответниците в главното производство срещу тях може да бъде изтъкнато непосредственото действие на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88.
Ако националната юрисдикция не постигне предвидения в член 7 от Директива 2003/88 резултат, увредената от несъответствието на националното право с правото на Съюза страна все пак ще може да се позове на Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др. (C-6/90 и C-9/90), за да получи евентуално обезщетение за претърпяната вреда.
3.
Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която предвижда платен годишен отпуск с продължителност, която е по-голяма или равна на гарантираната от тази директива минимална продължителност от четири седмици в зависимост от основанието за отсъствие на работника по болест.
(1) ОВ C 234, 28.8.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy