22.9.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 287/2
Решение на Съда (първи състав) от 5 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Белгия) — Société d’investissement pour l’agriculture tropicale SA (SIAT)/État belge
(Дело C-318/10) (1)
(Свободно предоставяне на услуги - Данъчно законодателство - Приспадане като професионални разходи на разходите, направени за възнаграждението на доставки на услуги - Разходи, направени по отношение на доставчик на услуги, установен в друга държава членка, в която не се облага с данък върху доходите или се облага съгласно значително по-благоприятен данъчен режим - Приспадане, подчинено на задължението за представяне на доказателства за действителното извършване и редовността на доставката, както и на обичайния характер на свързаното с нея възнаграждение - Пречка - Обосноваване - Борба срещу данъчната измама и избягването на данъци - Ефективност на данъчния контрол - Балансирано разпределение на правомощията за данъчно облагане между държавите членки - Пропорционалност)
2012/C 287/03
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в главното производство
Жалбоподател: Société d’investissement pour l’agriculture tropicale SA (SIAT)
Ответник: État belge
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation — Тълкуване на член 49 ЕО — Данъчно законодателство, което разрешава приспадането на професионални разходи, направени от местно данъчнозадължено лице, но не разрешава приспадането на такива разходи, когато данъчнозадълженото лице пребивава или седалището му се намира в друга държава членка, в която не се облага с данък върху дохода или се облага в нея съгласно данъчен режим, който е значително по-благоприятен — Пречка пред свободното предоставяне на услуги
Диспозитив
Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, по силата на която възнагражденията за доставки или услуги, изплатени от местно данъчнозадължено лице на дружество — чуждестранно лице, не се считат за професионални разходи, които могат да се приспаднат, когато последното не се облага с данък върху доходите в държавата членка, в която е установено, или се облага за съответните доходи съгласно данъчен режим, значително по-благоприятен от режима на облагане на тези доходи в първата държава членка, освен ако данъчнозадълженото лице не докаже, че тези възнаграждения съответстват на действително извършени и редовни сделки и че не надхвърлят обичайните граници, докато съгласно общото правило подобни възнаграждения могат да бъдат приспаднати в качеството им на професионални разходи, щом като са необходими за придобиване или запазване на облагаемите доходи и щом като данъчнозадълженото лице докаже действителното извършване и размера им.
(1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy