28.1.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 25/12
Решение на Съда (първи състав) от 17 ноември 2011 г. (преюдициално запитване от Okresní soud v Chebu — Чешка република) — Hypoteční banka, a.s./Udo Mike Lindner
(Дело C-327/10) (1)
(Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела - Договор за ипотечен кредит, сключен от потребител, който е гражданин на държава членка, с банка, установена в друга държава членка - Законодателство на държава членка, позволяващо при неизвестно местоживеене на потребителя иск срещу него да се предяви пред съд на тази държава)
2012/C 25/19
Език на производството: чешки
Запитваща юрисдикция
Okresní soud v Chebu
Страни в главното производство
Ищец: Hypoteční banka, a.s.
Ответник: Udo Mike Lindner
Предмет
Преюдициално запитване — Okresní soud v Chebu — Тълкуване на член 81 ДФЕС, на член 16, параграф 2, член 17, параграф 3 и член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), както и на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Компетентност относно договор за жилищен кредит, сключен от потребител — гражданин на държава членка, с банка, установена в друга държава членка — Законодателство на държава членка, позволяващо когато местоживеенето на потребителя е неизвестно да се предяви иск или да се подаде жалба срещу него пред съд на тази държава
Диспозитив
1.
Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането на установените от него правила предполага, че ситуацията, разглеждана в спора, с който е сезирана юрисдикция на държава членка, е от естество да повдигне въпроси, свързани с определянето на международната компетентност на тази юрисдикция. Такава ситуация възниква в случай като този по главното производство, когато съд на една държава членка е сезиран с иск срещу гражданин на друга държава членка, като местоживеенето на последния не е известно на този съд.
2.
Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че
—
в ситуация като разглежданата по главното производство, когато потребител, който е страна по договор за дългосрочен ипотечен кредит, съдържащ задължение за уведомяване на съдоговорителя за всяка промяна на адреса, прекрати местоживеенето си, преди срещу него да бъде заведено дело за нарушаване на договорните му задължения, съдилищата на държавата членка, на чиято територия се намира последното известно местоживеене на потребителя, са компетентни по силата на член 16, параграф 2 от посочения регламент да разгледат това дело, когато не успяват да определят в приложение на член 59 от същия регламент настоящото местоживеене на ответника и не разполагат също така с доказателствени факти, позволяващи им да направят извод, че ответникът в действителност има местоживеене извън територията на Европейския съюз;
—
този регламент допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността.
(1) ОВ C 246, 11.9.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy