5.5.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 133/7
Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2012 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Prešov — Словакия) — Jana Pereničová, Vladislav Perenič/S.O.S. financ, spol. s r.o.
(Дело C-453/10) (1)
(Защита на потребителите - Договор за потребителски кредит - Неправилно посочване на годишния процент на разходите - Отражение на нелоялните търговски практики и на неравноправните клаузи върху действителността на договора в неговата цялост)
2012/C 133/11
Език на производството: словашки
Запитваща юрисдикция
Okresný súd Prešov
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Jana Pereničová, Vladislav Perenič
Ответник: S.O.S. financ, spol. s r.o.
Предмет
Преюдициално запитване — Okresný súd Prešov — Тълкуване на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) и на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260) — Договор за потребителски кредит, в който е уговорен прекомерно висок лихвен процент — Отражение на нелоялните търговски практики и на неравноправните клаузи върху действителността на договора като цяло.
Диспозитив
1.
Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост. Посочената директива обаче не е пречка за държава членка да предвиди, при спазване на правото на Съюза, че сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, е недействителен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра защита на потребителя.
2.
Търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Националният съд трябва да провери дали това е така по делото в главното производство. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит. Тази констатация обаче не се отразява непосредствено на преценката от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на действителността на сключения договор за кредит.
(1) ОВ C 328, 04.12.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy