10.3.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 73/4
Решение на Съда (втори състав) от 26 януари 2012 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Allemagne — Bianca Kücük/Land Nordrhein-Westfalen
(Дело C-586/10) (1)
(Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа - Последователни срочни трудови договори - Обективни причини, които могат да оправдаят подновяването на такива договори - Национална правна уредба, която оправдава използването на срочни трудови договори в случай на временно заместване - Постоянна или честа нужда от заместващ персонал - Отчитане на всички обстоятелства, свързани с подновяването на последователни срочни трудови договори)
2012/C 73/06
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesarbeitsgericht
Страни в главното производство
Ищец: Bianca Kücük
Ответник: Land Nordrhein-Westfalen
Предмет
Преюдициално запитване — Bundesarbeitsgericht — Тълкуване на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Национална правна уредба, която приема временното заместване на работник като обективна причина, която може да оправдае ограничаването във времето на трудовите договори — Понятие за обективни причини, които могат да оправдаят подновяването на срочни договори
Диспозитив
Клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 година, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че временната нужда от заместващ персонал, предвидена от национална уредба като разглежданата в главното производство, по принцип може да представлява обективна причина по смисъла на посочената клауза. Само фактът, че даден работодател е принуден често, дори постоянно, да използва временни замествания, и че тези замествания могат също да бъдат осигурени чрез назначаването на работници по силата на безсрочни трудови договори, не предполага липсата на обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от посоченото рамково споразумение, нито наличието на злоупотреба по смисъла на тази клауза. Въпреки това, когато преценяват дали подновяването на срочните трудови договори или правоотношения е оправдано от такава обективна причина, органите на държавите членки — в рамките на съответната си компетентност — трябва да отчитат всички обстоятелства по случая, включително броя и общата продължителност на сключените преди това срочни трудови договори или правоотношения със същия работодател.
(1) ОВ C 89, 19.3.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy