28.7.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 227/4
Решение на Съда (голям състав) от 12 юни 2012 г. (преюдициални запитвания от Bundesfinanzhof — Германия) — Waldemar Hudzinski/Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse (C-611/10), Jaroslaw Wawrzyniak/Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse (C-612/10)
(Съединени дела C-611/10 и С-612/10) (1)
(Социално осигуряване на работниците мигранти - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) - Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС - Временна заетост в държава членка, различна от тази, на чиято територия се осъществява обикновено дейността - Семейни обезщетения - Приложимо законодателство - Възможност за отпускане на обезщетения за дете в държавата членка на временната заетост, която не е компетентната държава - Прилагане на вътрешноправно правило за недопускане на натрупване, което изключва това обезщетение при получаване сходно обезщетение в друга държава)
2012/C 227/05
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzhof
Страни в главното производство
Ищци: Waldemar Hudzinski (C-611/10), Jaroslaw Wawrzyniak (C-612/10)
Ответници: Agentur für Arbeit Wesel — Familienkasse (C-611/10), Agentur für Arbeit Mönchengladbach — Familienkasse (C-612/10)
Предмет
Преюдициални запитвания — Bundesfinanzhof — Тълкуване на член 14а, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (OB L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) — Определяне на приложимото законодателство — Право на работник мигрант да получава в държавата членка, в която работи, семейни добавки за децата си, които пребивават в държавата членка по неговия произход — Положение на лице, осъществяващо дейност в своята държава членка по произход като самостоятелно заето лице, което за срок от четири месеца е заето по трудово правоотношение в друга държава членка.
Диспозитив
1.
Член 14, точка 1, буква a) и член 14а, точка 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност за заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., допускат държава членка, която не е посочена по силата на тези разпоредби като компетентна държава, да отпусне в съответствие с националното си право обезщетения за дете на работник мигрант, работещ при условия на временна заетост на нейна територия при обстоятелства като тези, предмет на главното производство, включително когато се установи, на първо място, че съответният работник не е понесъл никакви неблагоприятни правни последици поради упражняване на правото си на свободно движение, тъй като е запазил правото си на семейни обезщетения от същото естество в компетентната държава членка, и на второ място, че нито този работник, нито детето, за което се иска посоченото обезщетение, не пребивават обичайно на територията на държавата членка, където е била временната заетост.
2.
Нормите на Договора относно свободното движение на работници трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в положение като разглежданото в главното производство да се прилага правило от националното право, като произтичащото от член 65 от Закона относно данъка върху дохода (Einkommensteuergesetz), доколкото то води не до намаляване на размера на обезщетението до размера на сходно обезщетение, получавано в друга държава, а до изключване на това обезщетение.
(1) ОВ C 103, 2.4.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy