29.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 30/11
Определение на Съда (шести състав) от 1 октомври 2010 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Rossano, Италия) — Franco Affatato/Azienda Sanitaria Provinciale di Cosenza
(Дело C-3/10) (1)
(Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа - Срочни трудови договори в публичния сектор - Последователни договори - Злоупотреба - Предохранителни мерки - Санкции - Превръщане на срочните трудови договори в договор за неопределено време - Забрана - Поправяне на вредата - Принципи на равностойност и ефективност)
2011/C 30/17
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale di Rossano
Страни в главното производство
Ищец: Franco Affatato
Ответник: Azienda Sanitaria Provinciale di Cosenza
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale di Rossano — Тълкуване на клаузи 2, 3, 4 и 5 от приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Съвместимост на някои национални разпоредби относно обществено полезните работници/работниците, осъществяващи дейност от публична полза — Национална правна уредба, позволяваща да не се посочва основанието на първия срочен договор за работниците от образователния сектор — Понятие за държавно образувание — Включване на лице с характеристиките на Poste Italiane SpA
Диспозитив
1.
Първите дванадесет преюдициални въпроса, отправени от Tribunale di Rossano (Италия) с акт от 21 декември 2009 г., са явно недопустими.
2.
Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което фигурира в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
тя не препятства национална правна уредба като предвидената в член 36, параграф 5 от законодателен декрет № 165 от 30 март 2001 г. за въвеждане на общи правила относно организацията на работата в публичните администрации, който забранява в случай на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори от работодател в публичния сектор, същите да се трансформират в договор за неопределено време, когато вътрешният правов ред на съответната държава членка съдържа, в разглеждания сектор, други ефективни мерки за избягване и при необходимост — санкциониране на злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори. Същевременно, задача на запитващата юрисдикция е да прецени доколко условията на прилагане, както и ефективното въвеждане в действие на релевантните вътрешноправни разпоредби ги причисляват към подходящите мерки за предотвратяване и при необходимост — санкциониране на злоупотребите от страна на публичната администрация при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения;
—
тя не може сама по себе си с нищо да засегне основните политически и конституционни структури, нито съществените функции на засегнатата държава членка по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС.
3.
Посоченото Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в националната правна уредба мерки като разглежданата по главното производство, за да санкционират злоупотребите при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, не трябва да бъдат по-малко благоприятни от тези, които уреждат подобни ситуации от вътрешно естество, нито да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза. Задача на запитващата юрисдикция е да прецени доколко вътрешноправните разпоредби, предназначени да санкционират злоупотребите от страна на публичната администрация при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, са в съответствие с тези принципи.
(1) ОВ C 63, 13.3.2010 г.
Full & Egal Universal Law Academy