EUR-Lex -  62010CC0249 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 6 септември 2011 година ( 1 )

Дело C-249/10 P

Brosmann Footwear (HK) Ltd,

Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd,

Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd,

Risen Footwear (HK) Co. Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Обща търговска политика — Дъмпинг — Член 2, параграф 7, член 3, параграф 7, член 5, параграф 4, член 9, параграфи 5 и 6, член 17, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 — Внос на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Индивидуално третиране — Метод на изготвянето на извадка — Сътрудничество от страна на производството на Съюза“

I – Въведение

1.

С жалбата си Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co. Ltd (наричани по-нататък заедно „Brosmann Footwear и др.“) искат от Съда да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 март 2010 г. по дело Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) ( 2 ), с който последният отхвърля жалбата им за частична отмяна на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета от 5 октомври 2006 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателното събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам ( 3 ) (наричан по-нататък „окончателният регламент“).

2.

Интерес по настоящото дело представлява най-вече съотношението между някои разпоредби от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност ( 4 ), изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 на Съвета от 8 март 2004 година ( 5 ) (наричан по-нататък „основният регламент“).

3.

По същество жалбата приканва по-специално да се разгледа обхватът на член 17 от основния регламент, който предоставя на Европейската комисия възможност да ограничи разследването си до представителна извадка на износителите или производителите от съответната трета страна и да не се разглеждат исканията за изчисляване на „индивидуален дъмпингов марж“, отправени от предприятия, които не са част от извадката, но са представили необходимата информация в определения срок, „ако броят на износителите и[ли] производителите е толкова голям, че индивидуалните [разглеждания] биха затруднили [неоправдано задачата] и биха [попречили на] приключването [на разследването] в надлежен срок“.

4.

Във връзка с това следва по-специално да се провери дали Общият съд правилно е приел въз основа на член 17, параграф 3 от основния регламент, че предвид броя на съответните износители или производители Комисията е имала право да откаже и разглеждането на исканията за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричано по-нататък „СПИ“), уредени в член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, както и на исканията за т.нар. индивидуално третиране (наричано по-нататък „ИТ“) съгласно член 9, параграф 5 от същия регламент, подадени от износителите или производителите, които не са били избрани в извадката.

II – Обстоятелствата, предхождащи спора, и обжалваното съдебно решение

5.

Жалбоподателите в настоящото производство по обжалване, а именно Brosmann Footwear и др., са установени в Китай дружества, производители и износители на обувки.

6.

След като на 30 май 2005 г. Confédération européenne de l’industrie de la chaussure (CEC) подава жалба, Комисията започва антидъмпингова процедура във връзка с вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам. Известието за започване на тази процедура е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. ( 6 ) (наричано по-нататък „известието за започване“).

7.

С оглед на големия на пръв поглед брой засегнати от тази процедура страни в точка 5.1, буква а) от известието за започване се предвижда използването на техниката на изготвяне на извадка в съответствие с член 17 от основния регламент.

8.

В точка 5.1, буква б) от известието за започване се посочва също, че производителите износители, които искат изчисляването на индивидуален марж с оглед на прилагането на член 17, параграф 3 и на член 9, параграф 6 от основния регламент, трябва да изпратят надлежно попълнен въпросник в определения в известието срок, а именно в рамките на 40 дни от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

9.

Точка 5.1, буква д) от известието за започване, озаглавена „Статут на предприятие, действащо в условията на пазарна икономика“, уточнява, че нормалната стойност на обувките с горна част от кожа, пуснати в продажба от производители, които считат, че действат в такива условия, съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент ще се определя в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от същия регламент. Производителите, които възнамеряват да представят искане за СПИ, трябва да се уверят, че исканията им ще бъдат получени от Комисията в конкретно посочения в точка 6, буква г) от известието за започване срок, а именно не по-късно от 15 дни след публикуването на това известие.

10.

В съответствие с точка 6, буква г) от известието за започване същият срок се прилага и за исканията за ИТ, подадени в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент.

11.

Brosmann Footwear и др. се свързват с Комисията и в определения срок ѝ предоставят информацията, посочена в точка 5.1, буква а), подточка i) и буква д) от известието за започване, за да бъдат включени в извадката на производителите износители, която тази институция предлага да изготви съгласно член 17 от основния регламент, и за да получат СПИ или — ако това не бъде направено — да се ползват от ИТ.

12.

На 23 март 2006 г. Комисията приема Регламент (ЕО) № 553/2006 за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам ( 7 ) (наричан по-нататък „временният регламент“).

13.

Съгласно съображение 9 от временния регламент разследването на дъмпинга и на вредата обхваща периода между 1 април 2004 г. и 31 март 2005 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Разглеждането на обстоятелствата, релевантни за преценката на вредата, включва периода от 1 януари 2001 г. до 31 март 2005 г.

14.

Предвид необходимостта да се установи нормална стойност за продуктите на китайските и виетнамските производители износители, на които може да не се предостави СПИ, за да се установи нормалната стойност въз основа на данни от аналогична страна, в случая Федеративна република Бразилия, е направена проверка в помещенията на три бразилски дружества (съображение 8 от временния регламент).

15.

При установяването дали е налице дъмпинг Комисията използва техниката на изготвяне на извадка. Според съображение 55 от временния регламент от китайските производители износители, изразили желание да бъдат включени в извадката, 154-ма са изнасяли за Общността през периода на разследване. Според същото съображение за тези дружества първоначално е прието, че са сътрудничили и те са взети предвид с оглед на създаването на извадката.

16.

От съображение 57 от временния регламент следва, че Комисията в крайна сметка утвърждава извадка, която включва тринадесет китайски производители износители, представляващи над 20 % от обема на китайския износ за Общността. От съображения 67—69 от временния регламент е видно, че всички искания за предоставяне на СПИ на тези производители износители са отхвърлени от Комисията. Съгласно съображения 91—94 от временния регламент са отклонени и всички искания за ИТ на тези производители износители.

17.

Според съображение 62 от временния регламент производителите износители, които не са избрани в извадката, са уведомени, че всяко свързано с тях антидъмпингово мито ще се изчислява съгласно разпоредбите на член 9, параграф 6 от основния регламент. Съгласно съображение 64 от временния регламент четирима китайски производители износители, които не са избрани в извадката, искат изчисляване на индивидуален дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 и член 17, параграф 3 от основния регламент. Тези искания обаче не са разгледани, тъй като в приложение на член 17, параграф 3 от основния регламент Комисията счита, че такова индивидуално разглеждане би затруднило неоправдано задачата ѝ и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок. При това положение дъмпинговият марж на посочените производители износители е определен чрез установяване на среднопретеглените дъмпингови маржове на подбраните в извадката дружества (съображения 135 и 143 от временния регламент).

18.

Що се отнася до дефиницията на производството на Общността, в съображение 150 от временния регламент Комисията посочва, че жалбоподателите представляват 42 % от общото производство на Общността на разглеждания продукт. Съгласно съображения 65 и 151 от временния регламент Комисията е подбрала извадка от десет производители от Общността, съставена въз основа на обема на производството и установяването им. Производителите, включени в извадката, представляват 10 % от производството на жалбоподателите. Поради това се приема, че 814-те производители от Общността, от името на които е подадена жалбата, представляват „производството на Общността“ по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент (съображение 152 от временния регламент).

19.

Що се отнася до самоличността на производителите от Общността, включени в извадката, Комисията посочва, че някои от тях са имали клиенти в Общността, които са се снабдявали също в Китай и Виетнам и които следователно са се ползвали пряко от разглеждания внос. В резултат на това посочените производители се намирали в „деликатно положение“, тъй като някои от клиентите им можело да не приемат, че са подали или поддържали жалба относно практики, за които се предполага, че представляват вредоносен дъмпинг. Поради това тези производители считали, че можели да бъдат „цел на репресалии“ от страна на някои от техните клиенти, които евентуално можели дори да прекратят техните търговски отношения. Ето защо Комисията уважава искането за поверителност на дружествата, включени в извадката, що се отнася до разгласяването на наименованието им (съображение 8 от временния регламент).

20.

На 5 октомври 2006 г. Съветът на Европейския съюз приема окончателния регламент. Съгласно този регламент Съветът налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки с горна част от естествена или композитна кожа, с изключение на спортни обувки, на STAF, на домашни пантофи и други обувки за дома и на обувки с вградена метална защита в бомбето с произход от Китай, които попадат в редица кодове от Комбинираната номенклатура (член 1 от окончателния регламент).

21.

Що се отнася до представителността на извадката на китайските производители, в съображение 44 от окончателния регламент Съветът подчертава, че предприятията, които са част от нея, представляват повече от 12 % от износа за Общността от производители, които са сътрудничили при разследването. След като член 17 от основния регламент не предвиждал праг относно нивото на представителност, съставената извадка била представителна по смисъла на тази разпоредба.

22.

Съгласно съображение 72 от окончателния регламент Съветът решава да предостави статут на СПИ на един от включените в извадката производители износители, а именно предприятието Golden Step, с оглед на промяната в обстоятелствата, свързани с това дружество.

23.

Съгласно член 1, параграф 3 от окончателния регламент ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо върху нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване за обувките, произведени от единадесетте китайски дружества, включени в извадката, но за които е отказан СПИ, е определена на 16,5 %. Тази ставка е установена в размер на 9,7 % за Golden Step. Съгласно член 3 от окончателния регламент посочените ставки се прилагат за период от две години.

24.

Във връзка с въпросите, свързани с исканията, отправени от някои дружества за получаването на СПИ и/или на ИТ, по които Комисията не се произнася, Съветът решава, че липсата на индивидуален отговор от страна на Комисията по всяко от представените ѝ във връзка с това искания не съставлява нарушение на основния регламент.

25.

Ставката на антидъмпинговото мито, приложима за обувките, произведени от тези дружества, включително Brosmann Footwear и др., е определена в размер на 16,5 %.

26.

Що се отнася до извадката на производители от Общността, в съображения 53—59 от окончателния регламент Съветът отхвърля всички твърдения за нарушения, които поставят под въпрос нейната представителност, и следователно потвърждава преценката на Комисията, направена във временния регламент.

27.

Що се отнася до дефиницията на производството на Общността, в съображение 157 от обжалвания регламент Съветът подчертава, че всички жалбоподатели са сътрудничили при разследването. Пълните въпросници за вредата били изпратени само на включените в извадката производители от Общността, което следвало от самото естество на изготвянето на извадка (съображение 158 от обжалвания регламент).

28.

В подкрепа на своята подадена до Общия съд жалба за частична отмяна на окончателния регламент Brosmann Footwear и др. сочат 8 правни основания. В тях се включват правни основания, изведени, първо — от нарушението на член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от основния регламент, както и от нарушението на принципите на равно третиране и на защита на оправданите правни очаквания, второ — от нарушението на член 2, параграф 7, буква в) и член 18 от основния регламент, както и от нарушението на правото на защита, трето — от явна грешка в преценката и от нарушението на член 5, параграф 4 от основния регламент, четвърто — от явна грешка в преценката, както и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент и на член 253 ЕО, и пето — от явна грешка в преценката и от нарушението на член 3, параграф 2 от основния регламент.

29.

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички тези правни основания и осъжда Brosmann Footwear и др. да заплатят съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство.

III – Производството пред Съда и исканията на страните

30.

На 18 май 2010 г. Brosmann Footwear и др. подават жалба до Съда срещу обжалваното съдебно решение.

31.

Brosmann Footwear и др. молят Съда:

—

да отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Общият съд не отменя окончателния регламент и ги осъжда да заплатят съдебните разноски за производството пред него,

—

да постанови окончателно решение и да отмени окончателния регламент, и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски във връзка с настоящото производството и с това пред Общия съд.

32.

С писмения си отговор Съветът моли Съда:

—

да отхвърли жалбата,

—

при условията на евентуалност — да върне делото за ново разглеждане от Общия съд, и

—

при условията на евентуалност спрямо предходното — да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство и във всички случаи да осъди Brosmann Footwear и др. да заплатят съдебните разноски във връзка с настоящото производство.

33.

В писмения си отговор Комисията приканва Съда да отхвърли жалбата в производството по обжалване и да осъди Brosmann Footwear и др. да заплатят направените от Комисията съдебни разноски.

IV – Анализ

34.

В подкрепа на жалбата си в настоящото производство Brosmann Footwear и др. по същество се позовават на пет правни основания, които са свързани с петте правни основания, изложени в първоинстанционното производство и посочени в точка 28 от настоящото заключение.

35.

Първите две правни основания на жалбата в настоящото производство са изведени най-вече от грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при тълкуването на основния регламент, съгласно което институциите могат да бъдат освободени от задължението да разглеждат исканията за СПИ/ИТ на производителите износители, които не са включени в извадката. Третото правно основание на жалбата в производството по обжалване е изведено от различни грешки при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата, свързани с достатъчната степен на сътрудничество от страна на производството на Общността в хода на разследването и неговото провеждане. Четвъртото правно основание на жалбата в настоящото производство по обжалване е изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата относно оценяването на вредата, нанесена на производството на Общността. Накрая, в петото правно основание на жалбата в настоящото производство по обжалване Brosmann Footwear и др. упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и е изопачил доказателствата относно оценяването на причинната връзка между дъмпинга и претърпяната от производството на Общността вреда.

А – По първото и второто правно основание на жалбата в настоящото производство по обжалване, изведени от грешки при прилагане на правото, свързани с освобождаването на институциите от задължението да разгледат исканията за СПИ/ИТ на производителите износители, които не са включени в извадката

36.

Преди да бъдат изложени и разгледани първите две правни основания на жалбата в настоящото производство, е важно да се напомнят основните съображения, поради които Общият съд отхвърля твърдението в първоинстанционното производство на Brosmann Footwear и др., съгласно което по същество институциите е следвало да разгледат исканията за СПИ/ИТ на китайските производители износители, които не са били включени в подбраната извадка по време на процедурата по разследване на дъмпинг.

1. Съображения на Общия съд

37.

Най-напред в точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че изготвянето на извадка като техника, която позволява да се реши проблемът с големия брой жалбоподатели, износители, вносители, видове продукти или сделки, представлява ограничение на разследването в съответствие с член 17, параграфи 1 и 3, и член 9, параграф 6 от основния регламент. С оглед на същите членове Общият съд уточнява, че при прилагането на тази техника на изготвяне на извадка обаче трябва да са изпълнени две задължения, а именно, от една страна, създадената извадка трябва да е представителна, и от друга, установеният дъмпингов марж за производителите, които не са част от извадката, не трябва да надвишава установения среднопретеглен дъмпингов марж за страните, подбрани в извадката (точка 73 от обжалваното съдебно решение).

38.

Общият съд напомня, че тези разпоредби дават възможност на всеки производител, който не е част от извадката, да поиска изчисляването на индивидуален дъмпингов марж, при условие че представи цялата необходима информация в предвидените за тази цел срокове, както и че тази операция не затруднява неоправдано задачата на Комисията и не е пречка за приключването на разследването в надлежен срок (точка 74 от обжалваното съдебно решение).

39.

След като излага и съдържанието на член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, в точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „производителите, които не са част от извадката, могат да искат изчисляване на индивидуален дъмпингов марж — което предполага да се уважи искане за СПИ/ИТ, когато става въпрос за разглежданите в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент страни — само въз основа на член 17, параграф 3 от този регламент. Последната разпоредба обаче дава на Комисията право да прецени дали с оглед на броя на исканията за СПИ/ИТ разглеждането им би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок“.

40.

Поради това Общият съд стига до извода, че на първо място, когато се използва техниката на изготвяне на извадка, основният регламент не предоставя на операторите, които не са част от извадката, безусловно право да се ползват от изчисляване на индивидуален дъмпингов марж, като уважаването на подобно искане на практика зависи от решението на Комисията дали да приложи член 17, параграф 3 от основния регламент (точка 77 от обжалваното съдебно решение). На второ място, след като предоставянето на СПИ или на ИТ съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност, за да се изчислят индивидуалните дъмпингови маржове, Комисията не е длъжна да разглежда исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, когато, прилагайки член 17, параграф 3 от основния регламент, тя прави извод, че изчисляването на подобни маржове би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок (точка 78 от обжалваното съдебно решение), и на трето място, в случая не се оспорва, че изчисляването на индивидуалните дъмпингови маржове за всички оператори, които не са част от извадката и са направили искания в този смисъл, би затруднило неоправдано задачата на институциите и би попречило на приключването на разследването в надлежен срок (точка 79 от обжалваното съдебно решение).

41.

Въз основа на изложеното Общият съд стига до извода, че трябва да се отхвърлят доводите на Brosmann Footwear и др., съгласно които член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент задължава Комисията да разгледа исканията за СПИ/ИТ от операторите, които не са част от извадката, включително когато спрямо тях не е приложен индивидуален дъмпингов марж (точка 80 от обжалваното съдебно решение).

42.

Общият съд отхвърля и доводите им, изведени от нарушение на принципа на равно третиране, от една страна, между дружествата, които са включени, и тези, които не са включени в извадката, поради това че тези две категории дружества се намират в различно положение (точка 81 от обжалваното съдебно решение), и от друга страна, по отношение на дружествата, които не са част от извадката, между тези, които биха „отговаряли на условията“ за СПИ или ИТ, и онези, чието искане за СПИ или ИТ така или иначе би било отхвърлено, поради това че с оглед на свободата на преценка, предоставена от член 17, параграф 3 от основния регламент, Комисията не е задължена да се произнесе по всички искания за СПИ/ИТ (точки 83—85 от обжалваното съдебно решение).

43.

Относно неспазването на срока от три месеца, предвиден в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент за произнасяне по искане за СПИ, в точка 92 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че с оглед на предходните му съображения, съгласно които „Комисията не е допуснала грешка, като не е разгледала исканията за СПИ/ИТ“ на Brosmann Footwear и др., тези дружества не могат „основателно да се позовават на превишаването на [посочения срок], доколкото този срок се отнася до случаите, при които Комисията е длъжна да разгледа посочените искания“.

2. Доводи на страните

44.

В рамките на първото си правно основание Brosmann Footwear и др. критикуват съображенията на Общия съд, изложени в точка 78 от обжалваното съдебно решение, съгласно които институциите не са длъжни да разглеждат техните искания за СПИ/ИТ. В това отношение Brosmann Footwear и др. поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в същата точка от споменатото съдебно решение е постановил, че предоставянето на СПИ или на ИТ служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност с оглед изчисляване на индивидуалните дъмпингови маржове.

45.

По този начин в точки 76—85 от обжалваното съдебно решение Общият съд погрешно свел искането за СПИ/ИТ на Brosmann Footwear и др. до искане за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж по смисъла на член 17 от основния регламент. Brosmann Footwear и др. обаче не поискали изчисляване на индивидуални дъмпингови маржове, нито на индивидуални митнически ставки. За сметка на това те поискали да се признае обстоятелството, че действат в „Китай, при условията на пазарна икономика“, и при това положение да им бъде предоставена среднопретеглената митническа ставка, приложима за производителите, действащи в „Китай, при условията на пазарна икономика“ (тоест за онези, които се ползват от СПИ или от ИТ и са включени в извадката). В случая Brosmann Footwear и др. уточняват, че на всички производители, които не са включени в извадката, но „отговарят на условията“ за предоставяне на СПИ, е трябвало да се определи антидъмпингово мито, равно на признатото на Golden Step (9,7 %), единственото дружество в извадката, което се ползва от СПИ, а не от среднопретегленото мито за всички предприятия, подбрани в извадката (16,5 %). Да се признае възможността на институциите да действат по различен начин означавало да се наруши принципът на равно третиране.

46.

Поради това според жалбоподателите Общият съд е не можел да постанови, че институциите по свой избор могат да не разглеждат исканията за СПИ/ИТ, прибягвайки към обосновката, приложима относно исканията за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж, съгласно която броят на исканията е толкова голям, че тяхното разглеждане щяло да им попречи да приключат разследването в надлежен срок.

47.

Що се отнася до второто правно основание на настоящата жалба, Brosmann Footwear и др. посочват, на първо място, че Общият съд е нарушил член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, като в точка 92 от обжалваното съдебно решение е приел, че Комисията не е била длъжна да спазва тримесечния максимален императивен срок, предвиден в посочения член за разглеждане на исканията за СПИ/ИТ на предприятията извън извадката.

48.

На второ място, Brosmann Footwear и др. твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като не е посочил съображенията, поради които не е разгледал твърдението, съгласно което институциите са нарушили член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, като не са се произнесли по СПИ и/или ИТ на включените в извадката китайски производители в срок от 3 месеца след започване на разследването.

49.

Съветът и Комисията предлагат тези две правни основания по настоящата жалба да бъдат отхвърлени.

50.

Според Съвета Общият съд правилно изяснява връзките, които съществуват между член 17 и член 2, параграф 7 от основния регламент. При прибягването към изготвяне на извадка единствено износителите, включени в нея, или износителите, които не са включени в нея, но чието искане за индивидуален дъмпингов марж е уважено в съответствие с член 17, параграф 3 от основния регламент, могат да се ползват от определяне на индивидуален дъмпингов марж. Износителите, които не са част от извадката и чието искане в този смисъл не е уважено в съответствие с член 17, параграф 3 от посочения регламент, не могат да се ползват от определяне на индивидуален дъмпингов марж, независимо дали са установени в страна с пазарна икономика. Поради това Съветът счита, че в случая на страна, която няма пазарна икономика, исканията за СПИ/ИТ имат за цел да позволят на дружествата, които не са включени в извадката, или на дружествата с уважени искания в съответствие с член 17, параграф 3 от основния регламент, да се ползват от определяне на индивидуален дъмпингов марж. Твърдението на Brosmann Footwear и др. във всички случаи било ирелевантно, тъй като самите те правилно подчертават, че не са поискали да упражнят правото си да се ползват от индивидуален дъмпингов марж.

51.

Съображенията на Общия съд, изложени в точка 78 от обжалваното съдебно решение, също били основателни, тъй като Общият съд не посочил, че Brosmann Footwear и др. са поискали СПИ и/или ИТ, за да се ползват от определяне на индивидуален дъмпингов марж. Останалите твърдени грешки при прилагане на правото, на които се позовават Brosmann Footwear и др., били или недоказани, или недопустими.

52.

Комисията добавя, че в съответствие с постановеното от Общия съд институциите нямали никакво задължение да оценяват всяко искане за СПИ/ИТ, включително когато решат да прибегнат до изготвянето на извадка. Както постановил Общият съд в точка 77 от обжалваното съдебно решение, институциите можели да се ограничат до разглеждане на исканията, включени в извадката, тъй като в настоящия случай, както посочил Общият съд в точка 84 от обжалваното съдебно решение, било безспорно, че изчисляването на индивидуални дъмпингови маржове за всички оператори, които не са част от извадката и са поискали това, щяло да затрудни неоправдано задачата на институциите и да попречи на приключването на разследването в надлежен срок.

53.

Във връзка с второто правно основание по жалбата в настоящото производство Съветът и Комисията са на мнение, че то е отчасти неоснователно и отчасти недопустимо. Относно твърдението за превишаване на тримесечния срок за разглеждане на исканията за СПИ/ИТ на Brosmann Footwear и др. тези институции препращат към съображенията на Общия съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение. В този смисъл, доколкото институциите не са били задължени да разглеждат исканията за СПИ/ИТ на невключените в извадката дружества, Съветът и Комисията поддържат, че тримесечният срок по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент е напълно ирелевантен за тях. Относно неспазването на същия срок при разглеждането на исканията за СПИ/ИТ на дружествата, включени в извадката, Съветът и Комисията считат, че тази част не е изтъкната пред Общия съд и следователно представлява ново правно основание, което е недопустимо на етапа на обжалване.

3. Анализ

54.

Първите две правни основания на жалбата в настоящото производство засягат въпроса за обхвата на член 17, параграф 3 от основния регламент.

55.

Безспорно е, че член 17 от основния регламент позволява на Комисията да приложи техниката на изготвяне на извадка, по-специално в случай че броят на жалбоподателите или износителите е значителен.

56.

Освен това Brosmann Footwear и др. не критикуват и съображенията на Общия съд, изложени в точка 72 от обжалваното съдебно решение, съгласно които изготвянето на извадка представлява ограничение на разследването.

57.

В този смисъл, както постановява Общият съд, износителите или производителите, които не са включени в извадката, не са част от разследването.

58.

Следва обаче да се отбележи, че член 17, параграф 3 от основния регламент до известна степен смекчава това твърдение в специалния случай на искания за изчисляване на „индивидуален дъмпингов марж“.

59.

Всъщност тази разпоредба предвижда, че когато Комисията прилага метода на изготвяне на извадка, износителят или производителят, който не е включен в извадката, но е представил в определения срок необходимата информация, „все пак“ може да се ползва от определянето на „индивидуален дъмпингов марж“. Тази възможност, предоставена на невключен в извадката производител или износител, се прилага „освен ако [техният брой] е толкова голям, че индивидуалните [разглеждания] биха затруднили [неоправдано задачата] и биха [попречили на] приключването [на разследването] в надлежен срок“.

60.

Напомням, че в обжалваното съдебно решение Общият съд приема, от една страна, в точки 76 и 77 от него, че уважаването на искане за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж предполага да се уважи искане за СПИ/ИТ, когато става въпрос за разглежданите в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент страни, без обаче в приложение на член 17, параграф 3 от посочения регламент оператор, който не е част от извадката, да може да се ползва от безусловно право на изчисляване на индивидуален дъмпингов марж. От друга страна, в точка 78 от същото съдебно решение той постановява, че след като предоставянето на СПИ или на ИТ служи само с цел да се определи методът на изчисляване на нормалната стойност, за да се изчислят индивидуалните дъмпингови маржове, член 17, параграф 3 от основния регламент позволява на Комисията да не разглежда искания за СПИ/ИТ от оператори, които не са част от извадката, ако изчисляването на подобни маржове би затруднило неоправдано нейната задача и би попречило тя да приключи разследването в надлежен срок.

61.

Анализът, направен в точки 76 и 77 от обжалваното съдебно решение, не е обект — и то основателно — на критика от страна на Brosmann Footwear и др.

62.

Всъщност, за да има възможност Комисията в крайна сметка да пристъпи към изчисляването на индивидуални дъмпингови маржове, износителите или производителите от страна без пазарна икономика, която обаче членува в Световната търговска организация, трябва или предварително да могат да се ползват от статута на СПИ, тоест да отговарят на условията, посочени в член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, или — в хипотезата, че не се ползват от приложението на тези разпоредби и поради това нормалната стойност се изчислява на основание член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент — да се ползват от прилагането на индивидуално третиране при условията, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент.

63.

Поради това, както постановява Общият съд в точка 76 от обжалваното съдебно решение, изчисляването на индивидуален дъмпингов марж зависи от предоставянето или на СПИ, или на ИТ. Това изчисляване обаче е поставено в зависимост от резервата по член 17, параграф 3 от основния регламент, съгласно която индивидуалното разглеждане не трябва да затруднява неоправдано задачата на Комисията и не трябва да ѝ попречи да приключи разследването в надлежен срок, както посочва Общият съд в точка 76 от споменатото съдебно решение.

64.

По мое мнение повече проблеми повдигат съображенията на Общия съд, изложени в точка 78 от обжалваното съдебно решение, съгласно които по същество СПИ и ИТ единствено обслужват изчисляването на индивидуалните дъмпингови маржове, поради което на основание член 17, параграф 3 от основния регламент Комисията има право да откаже разглеждането на искания за СПИ/ИТ от невключени в извадката износители, при положение че изчисляването на посочените маржове би затруднило нейната задача и би ѝ попречило да приключи разследването в надлежен срок.

65.

Всъщност, макар да има основания да се приеме, че искането за предоставяне на СПИ или на ИТ е необходимо условие, за да се уважи искането за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж, това искане не е насочено непременно към изчисляването на посочения марж. Към исканията за предоставяне на СПИ и на ИТ, от една страна, и към искане за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж, от друга, се прилагат различни разпоредби и срокове.

66.

В този смисъл в настоящия случай известието за започване уточнява, че исканията за СПИ, подадени на основание член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, и исканията за ИТ, внесени в съответствие с член 9, параграф 5 от същия регламент, трябва да се отправят до Комисията в рамките на 15 дни от публикуването на това известие, докато исканията за изчисляване на индивидуални дъмпингови маржове, направени в приложение на член 9, параграф 6 и на член 17, параграф 3 от основния регламент трябва да се отправят в рамките на 40 дни от публикуването на известието за започване. Бележка под линия 1 от същото известие за започване, на която се позовава Общият съд в точка 89 от обжалваното съдебно решение, подчертава впрочем факултативния характер на искане за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж от износители или производители, които са поискали да се ползват от СПИ или от ИТ. Както посочват и Brosmann Footwear и др., искането за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж трябва да съдържа допълнителна информация в сравнение с исканията за предоставяне на СПИ или на ИТ.

67.

Освен това от съображение 64 на временния регламент, посочено в точка 95 от обжалваното съдебно решение, е видно, че само четирима китайски производители износители, които не са включени в подбраната от Комисията извадка, са поискали изчисляването на индивидуален дъмпингов марж и са предоставили в установения срок информацията, необходима за прилагането на член 9, параграф 6 и на член 17, параграф 3 от основния регламент, докато безспорно 141 китайски производители износители са подали искания за предоставяне на СПИ и/или на ИТ, сред които и Brosmann Footwear и др., без последните освен това да са попълнили в установения срок въпросника, който им позволява да поискат изчисляването на индивидуален дъмпингов марж.

68.

Следователно както от правната уредба, така и от доказателствата по настоящото дело проличава съвсем ясно, че операторът, който иска СПИ или ИТ, не иска непременно изчисляването на индивидуален дъмпингов марж. Той впрочем няма и задължение в този смисъл.

69.

След като искането за СПИ или за ИТ не е свързано непременно с искането за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж, не виждам по какъв начин при липсата на конкретно искане за изчисляване на посочения марж член 17, параграф 3 от основния регламент може да обхване разглеждането на исканията за СПИ и/или за ИТ на износители или производители, невключени в извадката.

70.

Поради това считам, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 78 от обжалваното съдебно решение е постановил, че член 17, параграф 3 от основния регламент позволява на Комисията да не разглежда исканията за СПИ/ИТ на дружествата, които също като Brosmann Footwear и др. не са част от извадката. Всъщност този член единствено позволява на Комисията да не разглежда исканията за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж на дружество извън извадката при предвидените в него условия.

71.

За сметка на това считам, че тази грешка при прилагане на правото е без значение, доколкото тя не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.

72.

Във връзка с това е важно да се напомни, че Общият съд правилно, при това без тези съображения да се критикуват от Brosmann Footwear и др., постановява, че изготвянето на извадка представлява ограничение на разследването. Следователно то не се отнася до дружествата, които не са част от извадката.

73.

Както посочих по-горе, единственото изключение от това ограничение на разследването, макар то на свой ред да е незабавно смекчено, се отнася до разглеждането на исканията за изчисляване на индивидуален дъмпингов марж от износителите или производителите, които не са включени в извадката, и е предвидено в член 17, параграф 3 от основния регламент. Тъй като това изключение трябва да се тълкува стриктно, то следователно не обхваща исканията за СПИ и за ИТ, подадени от невключените в извадката производители или износители.

74.

При тези условия на основание член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията е имала право да не разглежда исканията за СПИ и за ИТ на дружествата, които не са част от извадката. Липсата на разглеждане на тези искания е присъща на прилагания метод на изготвяне на извадка, независимо дали се прилага параграф 3 от посочения член.

75.

В този контекст следва да се отбележи, че Brosmann Footwear и др. не оспорват състава на извадката на китайските производители износители и нейния представителен характер. В точка 22 от настоящата жалба те само критикуват тълкуването на член 17 от основния регламент, възприето от Общия съд, като твърдят, че изготвянето на извадка може да е валидно само ако се извърши след произнасяне на Комисията по исканията за СПИ/ИТ.

76.

Не би могло обаче да се твърди, че ограничението на разследването, с което е свързано изготвянето на извадка, може да се приложи само след произнасяне на Комисията по всички искания за СПИ/ИТ, включително и тези, следователно, които са подадени от невключените в извадката дружества. Доколкото, както предвижда член 5, параграф 10 от основния регламент, в известието за започване се обявява започването на разследване и исканията за СПИ и за ИТ могат да се направят едва след това започване, ограничаването на разследването поради прилагането на метода на изготвяне на извадка по необходимост предполага, че исканията за СПИ и/или за ИТ на невключените в извадката дружества не трябва да се разглеждат.

77.

Липсата на такова разглеждане, за разлика от твърденията и на Brosmann Footwear и др., не води до нарушаване на принципа на равно третиране на предприятията, които не са включени в извадката, в ущърб на онези от тях, които „отговарят на условията“ за СПИ или за ИТ, поради което във връзка с изчисляването на дъмпинговия марж те биха били третирани по същия начин като невключените в извадката предприятия, чиито искания за СПИ и/или за ИТ обаче са били отхвърлени.

78.

Всъщност, освен че тези доводи по съществото си са хипотетични в случая на Brosmann Footwear и др., важно е да се отбележи, че член 9, параграф 6 от основния регламент предвижда, че антидъмпинговото мито на производителите износители, които не са включени в разследването, не трябва да надвишава среднопретегления дъмпингов марж, установен за подбраните в извадката страни. Тази разпоредба, чиято валидност никога не е оспорвана от Brosmann Footwear и др., следователно не предоставя никакво право на производителите износители, невключени в извадката, които са поискали СПИ или ИТ, да получат от институциите изчисляване на среднопретеглената дъмпингова стойност, различаващо се от това, което произтича от отчитането на всички дружества, които са част от извадката, независимо дали самите те са получили СПИ или ИТ.

79.

Предвид изложените съображения и въпреки грешката при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуването на член 17, параграф 3 от основния регламент, той все пак основателно постановява в точка 92 от обжалваното съдебно решение — във връзка с довода, изведен от превишаването на тримесечния срок, предоставен на Комисията за разглеждане на исканията за СПИ/ИТ на Brosmann Footwear и др. — че по същество този срок се отнася само за разглеждането на исканията, отправени от дружествата, които са обект на разследване, тоест производителите износители, които са част от извадката.

80.

Относно неспазването на този срок при разглеждането на посочените искания за СПИ/ИТ, подадени от последните дружества, Brosmann Footwear и др. според мен не биха могли да упрекнат Общия съд, че не е дал отговор, доколкото това твърдение за нарушение по същество не е повдигано в първоинстанционното производство. Всъщност въпреки твърдението на представителя на Brosmann Footwear и др., направено в съдебното заседание пред Съда, съгласно което това твърдение за нарушение е било повдигнато в точка 67 от жалбата, от контекста, в който е формулирана споменатата точка, е видно, че неспазването на тримесечния срок се отнася само за исканията за СПИ/ИТ, подадени от Brosmann Footwear и др. и в краен случай от останалите невключени в извадката китайски производители износители. Всъщност тази точка се намира в част от жалбата, изведена от нарушението на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, както и по-специално на правото на защита. Тъй като посоченото право по естеството си е субективно, така формулираната част очевидно не е можела валидно да се отнася до включените в извадката китайски дружества, чиито искания за СПИ/ИТ са били разгледани от институциите. Следователно предлагам това твърдение за нарушение да се отхвърли поради недопустимост в етапа на обжалването.

81.

Предвид всички изложени съображения предлагам първите две правни основания по жалбата да бъдат отхвърлени, първото като неприложимо, а второто като неоснователно.

Б – По третото правно основание, изведено от грешки при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата, свързани с достатъчната степен на сътрудничество от страна на производството на Общността в хода на разследването и неговото провеждане

82.

Това правно основание се поделя на две части, изведени от грешки при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата, свързани съответно с достатъчната степен на сътрудничество от страна на производството на Общността в хода на разследването и в неговото провеждане.

1. По първата част, изведена от грешки при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата, свързани с достатъчната степен на сътрудничество от страна на производството на Общността в хода на разследването

а) Доводи на страните

83.

Според Brosmann Footwear и др. Общият съд се ограничил да разгледа дали жалбата се ползва от подкрепа, обосноваваща започването на процедура по разследване на дъмпинг, но не изследвал дали институциите правилно са установили, че 804-те производители от Общността, които не са включени в извадката и са отговорили само на първия изпратен преди разследването въпросник (наричан по-нататък „въпросник относно активната процесуална легитимация“), са оказали сътрудничество, което е достатъчно, за да се определи наличието на „активна процесуална легитимация по време на разследването“. С други думи, Общият съд не проверил дали институциите правилно са приели, че изискването относно активната процесуална легитимация е останало изпълнено и в хода на разследването. В този смисъл Brosmann Footwear и др. изтъкват, че не е сигурно дали е налице идентичност между значителната степен на подкрепа, от която се ползва жалбата преди започването на разследването, и степента на сътрудничество и активна процесуална легитимация след неговото започване. Поради това Общият съд трябвало да констатира, че институциите са били задължени да проверят сътрудничеството от страна на 804-те жалбоподатели, като им изпратят въпросника за изготвяне на извадката. Всъщност, както признал Общият съд в точка 108 от обжалваното съдебно решение, именно този въпросник обикновено се изпращал на производителите от Общността, за да се провери сътрудничеството им в разследването. Като по същество е приел обаче в точки 110—112 от обжалваното съдебно решение, че институциите могат да не изпращат въпросник за изготвяне на извадка на 804-те производители от Общността, които не са включени в извадката, за да проверят тяхното сътрудничество в хода на разследването, и като е допуснал, че за тази проверка е било достатъчно само тяхното заявление, че подкрепят жалбата, направено в отговор на въпросника относно активната процесуална легитимация, Общият съд нарушил член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент, както и задължението да мотивира решението си.

84.

Съображенията, изложени в точка 111 от обжалваното съдебно решение, също били засегнати от изопачаване на доказателствата, тъй като въз основа на въпросника относно активната процесуална легитимация Общият съд не можел да направи извод, че производителите от Общността са знаели, че информацията, която предоставят, щяла да може да се проверява в хода на разследването и че отговорите на този документ са били достатъчни, за да се установи наличието на сътрудничество в хода на разследването.

85.

Поради всички тези съображения Brosmann Footwear и др. твърдят, че Общият съд трябвало да стигне до извода, че единствено десетте дружества от Съюза, които са били включени в извадката, са сътрудничили при разследването, което обаче е било недостатъчно за достигане на прага от 25 %, за да се удовлетвори изискването за „активна процесуална легитимация в хода на разследването“. При тези обстоятелства посочените дружества не можели валидно да представляват „производството на Общността“ за целите на антидъмпинговата процедура.

86.

Съветът и Комисията предлагат първата част от третото правно основание да се отхвърли. По същество тези институции считат, че след като производителите от Съюза са отговорили на въпросника относно активната процесуална легитимация и са потвърдили, че подкрепят жалбата, те са сътрудничили. Поради това трябва да се счита, че 814-те дружества съставляват „производството на Общността“ по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. Нищо не задължавало Комисията да проверява отново дали тези дружества са сътрудничели след започването на разследването.

б) Анализ

87.

Както се подчертава в член 6, параграф 2 от основния регламент, Комисията изпраща няколко вида въпросници на заинтересованите лица.

88.

Основният регламент обаче не уточнява естеството и функциите на тези въпросници.

89.

Както подчертава Съветът, без това да се оспорва от Brosmann Footwear и др., по принцип Комисията изпраща два вида въпросници на производителите от Съюза, намиращи се в основата на дадена жалба.

90.

Въпросникът относно активната процесуална легитимация, чието точно наименование в случая, както напомня точка 110 от обжалваното съдебно решение, е „вероятно започване на процедура по разследване на дъмпинг за вноса на обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и Виетнам“, съответства на въпросника за оценяване на степента на подкрепа на жалбата. Този въпросник следователно се изпраща преди започването на разследването.

91.

Вторият въпросник, наречен въпросник за изготвяне на извадката, се изпраща на производителите от Съюза след започването на разследването. Този въпросник обикновено се попълва в рамките на два етапа. На първо място, всички производители получават кратък въпросник за изготвяне на извадка, в който се искат необходимите сведения, по-специално относно обемите на производство и продажби, по който отговорите се използват обикновено за изготвяне на представителната извадка. В рамките на този първи въпросник Комисията задава и въпроса дали в случай на прилагане на техниката на изготвяне на извадка производителите от Съюза са склонни да се включат в извадката, да предоставят необходимите данни за оценяване на вредата, както и да позволят на Комисията да пристъпи към проверки на място. На второ място, след съставянето на извадката Комисията изпраща единствено на производителите от Съюза, включени в нея, втората част от въпросника, известна като „пълен въпросник за изготвяне на извадка“, която се отнася до оценяването на вредата за производството на Съюза.

92.

В случая е безспорно, както отбелязва Общият съд в точка 109 от обжалваното съдебно решение, че поради изключително големия брой производители от Съюза Комисията е приложила различна процедура. В този смисъл тя съставя извадката въз основа на данните, събрани посредством въпросника относно активната процесуална легитимация и изпраща втория въпросник само на дружествата от Съюза, които са в основата на жалбата и са включени в извадката, за да предоставят по-специално данните за оценяването на вредата. Производителите от Съюза, които не са включени в извадката, а именно 804-те дружества от общо 814-те производители, от името на които е внесена жалбата, следователно не получават краткия въпросник за изготвяне на извадка.

93.

По мнението на Brosmann Footwear и др. да се допусне, както е направил Общият съд, че Комисията може да възприеме подобен подход, било в разрез с член 4, параграф 1 и с член 5, параграф 4 от основния регламент. Всъщност от тази позиция и при тези обстоятелства не се налагало Комисията да проверява сътрудничеството на невключените в извадката дружества в разследването. Тези дружества следователно трябвало да се изключат от дефиницията за „производството на Общността“ по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. Поради това трябвало да се приеме също, че не са удовлетворени изискванията за подкрепа на жалбата, сътрудничество в разследването и оценяване на вредата, причинена на производството на Съюза от дъмпинга.

94.

Според мен тези доводи не са убедителни.

95.

Преди всичко е безспорно, както отбелязва Общият съд в точка 103 от обжалваното съдебно решение, че съгласно член 5, параграфи 1 и 4 от основния регламент процедурата по разследване на дъмпинг е надлежно започната — освен при прилагането на параграф 6 от същия член, който в случая е неприложим — ако жалбата е подадена от или от името на „производството на Общността“. Жалбата е подадена от или от името на производството на Общността, когато тя се поддържа от производители от Съюза, които представляват, що се отнася до сходния продукт, повече от 50 % от общото производство на сходния продукт, произвеждан от онази част на производството на Общността, която поддържа или се противопоставя на жалбата. Освен това производителите, които изрично поддържат жалбата, трябва също да представляват най-малко 25 % от общото производство на Общността на сходен продукт.

96.

В точка 105 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява също, като Brosmann Footwear и др. не отправят никаква критика срещу изложените в нея съображения, че „степента, в която […] се поддържа“ жалбата, подадена от или от името на „производството на Общността“ по смисъла на член 5, параграфи 2 и 4 от основния регламент, означава за жалбоподателя или за жалбоподателите, от името на които същата е подадена, първо, предоставянето на данните, които Комисията иска с цел да провери, че условията, изискуеми за налагането на антидъмпингово мито, са изпълнени, и второ, допускането на всеки контрол, който Комисията може да извърши, за да изследва дали предоставените данни съответстват на действителното положение.

97.

Посоченото второ задължение представлява сътрудничеството в разследването, за което в основния регламент изобщо не се съдържа положително определение, но за което от член 6, параграф 8 и от член 18 от основния регламент е видно, че по същество се отнася до поведението на заинтересованите лица, изразяващо се в участие в доброто провеждане на разследването, по-специално чрез поемането на задължение от тяхна страна да предоставят достъп или да осигурят информация на Комисията и да се подложат на проверките, осъществявани от последната.

98.

В това отношение е важно да се отбележи, че основният регламент не предвижда никакъв специален метод, позволяващ да се установи дали жалбата се поддържа или да се провери сътрудничеството в разследването от страна на производителите от Съюза. Впрочем Brosmann Footwear и др. приемат неколкократно в своята жалба, подобно на постановеното по същество от Общия съд, че не съществува само един метод, който да е задължителен за Комисията ( 8 ). Предвид широкото право на преценка, с което институциите следователно разполагат, основателно Комисията не би могла да бъде принудена да следва конкретен подход, за да установи дали жалбата се поддържа или за да провери дали е налице сътрудничество в разследването от страна на производителите от Съюза, по-специално когато е безспорно, както в случая, че в основата на жалбата има изключително голям брой производители от Съюза.

99.

По-нататък, макар да е ясно, че сътрудничеството на включените в извадката дружества трябва да е налице в хода на цялото разследване, сътрудничеството от страна на производителите от Съюза, които не са подбрани в извадката, от своя страна се изразява в предоставянето на информация, която позволява, от една страна, да се направи извод относно принадлежността на тези производители към „производството на Общността“, за да се провери дали поддържат жалбата, както и, от друга страна, да се пристъпи към съставянето на извадката. Действително в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент след съставяне на извадката производителите от Съюза, които не са включени в нея, по дефиниция преустановяват участието си в разследването.

100.

Що се отнася обаче до първия елемент, а именно проверката дали жалбата се поддържа, Brosmann Footwear и др. не оспорват точността по същество на направената от Общия съд проверка в това отношение, съдържаща се в точки 110 и 111 от обжалваното съдебно решение. Ще добавя, че с оглед на уточнението в предходната точка от настоящото заключение, противно на твърденията на Brosmann Footwear и др., съдът в първоинстанционното производство не е бил задължен да провери „активната процесуална легитимация [на невключените в извадката дружества] в хода на разследването“. Всъщност, доколкото последният израз следва да се разбира като проверка дали след съставяне на извадката е налице сътрудничество, това действие се провежда изцяло единствено по отношение на дружествата, включени в нея.

101.

Що се отнася до втория елемент, а именно съставянето на извадката, Brosmann Footwear и др. основателно отбелязват, че в точка 164 от обжалваното съдебно решение Общият съд е постановил, че въз основа на изпратения на 814-те производители от Съюза въпросници ( 9 ) Комисията е разполагала с необходимите сведения, за да състави извадката въз основа на критериите, които според нея са били релевантни. Въпреки че Brosmann Footwear и др. твърдят, че Общият съд изопачил доказателствата, като упоменал, че въпросникът относно активната процесуална легитимация съдържа въпроси, свързани с период, различен от този на разследването, това твърдение е не само недоказано, а — както справедливо подчертава Съветът — също така и преди всичко опровергано от самото съдържание на въпросника, което се отнася, наред с другото, до производството на всяко намиращо се в основата на жалбата дружество през периода на разследване ( 10 ).

102.

При тези обстоятелства предлагам първата част на третото правно основание на жалбата да се отхвърли.

2. По втората част, изведена от грешки при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата, свързани с провеждането на разследването

а) Доводи на страните

103.

Brosmann Footwear и др. поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с член 6, параграф 1 от основния регламент, като е приел, че институциите могат валидно да използват информация, събрана преди известието за започване, за целите на изготвянето на извадка.

104.

При условията на евентуалност Brosmann Footwear и др. твърдят, че като е използвала информацията, изпратена с въпросника относно активната процесуална легитимация, Комисията е започнала разследване преди датата на известието за започване. В резултат от това те твърдят, че Комисията не е приключила разследването в срока от 15 месеца, предвиден в член 6, параграф 9 от основния регламент.

105.

Съветът и Комисията поддържат, че тези доводи са неоснователни.

б) Анализ

106.

Безспорно е, че данните от отговорите на въпросника относно активната процесуална легитимация, са събрани от Комисията преди публикуването на известието за започване на разследването.

107.

Както обаче по същество отбелязва Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение, ако се наложи Комисията да събере и провери определена информация, предоставена от жалбоподателите преди започването на процедурата, в основния регламент няма разпоредба, която да я възпрепятства да вземе същата предвид в рамките на разследването.

108.

Обстоятелството, че Комисията поставя началото на разследването след известието за започване, както уточнява член 6, параграф 1 от основния регламент, не означава, че информацията, предоставена ѝ на разположение преди разследването, не може да се използва в хода на разследването.

109.

Обратният извод би означавал Комисията да бъде принудена да иска от намиращите се в основата на жалбата производители от Съюза повторното изпращане на една и съща по същността си информация без оглед на изискването за добра администрация и ефикасно управление на ограничените ресурси, по-специално когато, както в случая, жалбоподателите са изключително много на брой.

110.

Освен това, както вече подчертах, Brosmann Footwear и др. не оспорват сериозно обстоятелството, че събраните преди да е публикувано започването на разследването данни са позволявали надлежното съставяне на извадката на производителите от Съюза.

111.

В допълнение, що се отнася до спазването на предвидения за налагането на окончателни мита срок от 15 месеца, считано от публикуването на започването на разследването, в точка 118 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно стига до извода, че окончателният регламент напълно удовлетворява това изискване на основния регламент. Всъщност, макар Комисията да събира от намиращите се в основата на жалбата производители на Общността информация преди публикуването на започването на разследването, тази информация е използвана и проверена за целите на съставяне на извадката след започването на посоченото разследване. Комисията следователно не поставя началото на разследването преди публикуването на известието за започване.

112.

Поради изложените съображения предлагам втората част на третото правно основание на настоящата жалба, както и посоченото правно основание в неговата цялост да се отхвърлят.

В – По четвъртото правно основание на настоящата жалба, изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата относно оценяването на вредата, причинена на производството на Общността

1. Съображения на Общия съд

113.

В първоинстанционното производство Brosmann Footwear и др. твърдят, че институциите са се позовали на недостоверни данни, за да оценят макроикономическите и микроикономическите фактори, свързани с претърпяната от производството на Общността вреда. По-специално Brosmann Footwear и др. поддържат въз основа на информация, събрана основно от печата и предадена на Комисията, че някои италиански дружества, които вероятно са част от извадката на производителите на Съюза, са представили неверни сведения и са извършили редица измами на национално равнище с цел да могат да черпят изгода от помощи или нарушения на трудовото право.

114.

Общият съд отхвърля тези твърдения.

115.

Най-напред в точка 168 от обжалваното съдебно решение той подчертава, че възможността дадено предприятие да е извършило измами на национално равнище не означава задължително, че то не сътрудничи в процедурата по разследване на дъмпинг на Комисията и че предоставя невярна информация във връзка с това. Дори да се приеме за доказано, това обстоятелство само по себе си не позволява да се направи извод, че данните, които са предоставени в рамките на процедурата по разследване на дъмпинг, не са достоверни, ако тези данни нямат никаква връзка с посочените измами. Освен това в точка 169 от обжалваното съдебно решение Общият съд, в отговор на довод относно осъждането на управител на едно от италианските дружества за нередовно счетоводство, е постановил, че разглежданите факти засягат период, предхождащ с няколко години периода на разследване, и не могат да поставят под въпрос достоверността на данните, предоставени в рамките на процедурата за разследване на дъмпинг.

116.

По-нататък, що се отнася по-специално до твърденията на Brosmann Footwear и др. относно неверните данни, за които се твърди, че са предоставени от две италиански дружества, в точка 173 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество отбелязва, че тяхната релевантност може да се констатира само ако посочените данни са били в състояние да поставят под въпрос факторите (макроикономически и микроикономически), взети предвид от Съвета за установяване на вреда за производството на Общността.

117.

Преминавайки към разглеждане на влиянието, което посочените данни са можели да окажат върху макроикономическите показатели за вреда, в точки 174—176 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля един по един доводите на Brosmann Footwear и др. По-специално във връзка с позоваването на измами, извършени от едно от двете италиански дружества, изразяващи се в получаването на държавни помощи за купуването на нови машини, които обаче са инсталирани в трета държава, в точка 176 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че дори това твърдение да се приеме за установено, то би могло да има само отрицателно въздействие по отношение на действителното ниво на инвестициите в рамките на пазара на Общността, потвърждавайки по този начин изводите на Съвета в това отношение.

118.

Относно влиянието на тези данни върху микроикономическите показатели за вреда, разгледани в точки 178 и 179 от обжалваното съдебно решение, Общият съд постановява по същество, че дори да се приеме, че съобщените от двете италиански дружества данни са могли да засегнат изчисляването на средната продажна цена на обувките с горна част от кожа в Европейския съюз, критерият на средната продажна цена не е бил сам по себе си определящ фактор. Всъщност, дори да се предположи, че тази цена в действителност е на по-високо равнище, това не би било достатъчно, за да се поставят под въпрос изводите на Съвета относно паричния поток, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите, способността за набиране на капитал и инвестициите, които доказват значително влошаване на положението на производството на Общността.

2. Доводи на страните

119.

На първо място, Brosmann Footwear и др. поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и изопачаване на доказателствата, като в точка 179 от обжалваното съдебно решение е постановил във връзка с микроикономическите показатели за вреда, че по-високото равнище на средната продажна цена на обувките с горна част от кожа не би могло да постави под въпрос изводите на Съвета относно паричния поток, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите, способността за набиране на капитал и инвестициите. Според тях по-висока продажна цена на тези обувки по необходимост щяла да породи положителни последици по отношение на всеки от тези фактори, и по-специално щяла да доведе до по-големи маржове на печалба и до по-значителен паричен поток. Също така относно макроикономическите показатели за вреда Brosmann Footwear и др. твърдят, от една страна, че Общият съд се ограничил до позоваване на съображенията на Съвета и не се спрял на осъждането за неверни счетоводни записвания и фалшиви фактури на италианските дружества, посочени от Brosmann Footwear и др., което означавало, че Комисията не можела да има доверие на точността на информацията, предоставена от споменатите дружества. От друга страна, те твърдят, че в точка 176 от обжалваното съдебно решение Общият съд не отчел безспорното влияние на измамите върху тенденцията в областта на инвестициите, което се състояло в това значително да се преувеличава настъпилият в периода на разследване спад.

120.

На второ място, Brosmann Footwear и др. считат, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в обжалваното съдебно решение, като не проверил дали институциите са разгледали внимателно и безпристрастно информацията, която те са им предали във връзка с измамното поведение на италианските дружества, оказали сътрудничество в разследването.

121.

На трето място, Brosmann Footwear и др. считат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 182 от обжалваното съдебно решение е постановил, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране.

122.

Съветът поддържа, че настоящото правно основание на жалбата е отчасти недопустимо и отчасти неоснователно. Комисията се присъединява към тази позиция.

3. Анализ

123.

Считам, че това правно основание трябва да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

124.

Важно е да се напомни преди всичко, че съгласно постоянната съдебна практика в производството по обжалване Съдът не е компетентен да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде придадено на представените му доказателства. Следователно освен в случай на изопачаване на посочените доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда ( 11 ).

125.

В настоящия случай се налага констатацията, че с първата поредица от твърдения за нарушения, свързани, от една страна, с влиянието на инвестиционните измами, за които се твърди, че са извършени от италианските дружества, които Brosmann Footwear и др. посочват, върху макроикономическите показатели за вреда, и от друга страна, с влиянието на възможното увеличаване на средната продажна цена на обувките с горна част от кожа в Съюза върху микроикономическите показатели за вреда, Brosmann Footwear и др. приканват Съда да преразгледа фактическите преценки, извършени от Общия съд в точки 176 и 179 от обжалваното съдебно решение, за което Съдът не е компетентен в рамките на производството по обжалване.

126.

Ще добавя, че Brosmann Footwear и др. изобщо не доказват твърдението за изопачаване на доказателствата, от което били опорочени същите точки на обжалваното съдебно решение. Безспорно е обаче, че изопачаването трябва ясно да проличава от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствените средства ( 12 ).

127.

Освен това, противно на твърденията на Brosmann Footwear и др., далеч без единствено да препраща към съображенията на Съвета във връзка с макроикономическите показатели за вреда, Общият съд действително разглежда влиянието на твърдените измами и фалшиви фактури върху факторите, взети предвид от Съвета, за да установи наличието на вреда, или в по-общ план, върху надеждността на данните, предоставени на Комисията в хода на процедурата за разследване на дъмпинг от съответните италиански дружества, както проличава от точки 169 и 174—176 от обжалваното съдебно решение.

128.

Следователно тази първа поредица от твърдения за нарушения би трябвало да се обяви за отчасти недопустима и отчасти неоснователна.

129.

Констатацията за недопустимост би трябвало частично да обхване двете други твърдения за нарушения, формулирани от Brosmann Footwear и др. в подкрепа на настоящото правно основание и насочени срещу точки 174, 175, 178 и 181 от обжалваното съдебно решение, като и в двете твърдения за нарушения се съдържа позоваване на изопачаване на доказателствата, без то изобщо да се подкрепя с някакво доказателство.

130.

По-нататък и по отношение на останалата част Brosmann Footwear и др. не биха могли да упрекват Общия съд, че не е отговорил на твърдението им, съгласно което релевантната информация, която са представили на Комисията във връзка с поведението на две италиански дружества, е трябвало да се разгледа внимателно и безпристрастно, след като подобно твърдение, както те изтъкват, препращайки към точка 69 от писмената си реплика, внесена в първоинстанционното производство, е формулирано едва със закъснение, само в рамките на едно изречение от посочената писмена реплика, като при това е развито при условията на евентуалност в контекста на задължението за мотивиране на институциите.

131.

При всички положения от обжалваното съдебно решение е видно, че вместо да поставя под въпрос доколко отговаря на действителността съдържанието на предоставената на Комисията от Brosmann Footwear и др. информация относно поведението на двете италиански дружества, посочени от Brosmann Footwear и др., Общият съд се съсредоточава върху разглеждането на влиянието, което тази информация е можела да окаже, ако се приеме за установена, върху възприетата от Съвета оценка на вредата, причинена на производството на Общността. Като се произнася по съществото на доводите на Brosmann Footwear и др. и като приема, че доказателствата, представени от тези дружества, не са релевантни относно извода за наличието на значителна вреда, нанесена на производството на Общността, Общият съд следователно се произнася имплицитно, но неизбежно относно задължението на институциите да разглеждат „внимателно и безпристрастно релевантните доказателства“ във всеки отделен случай, като дава отрицателен отговор. С други думи, след като стига до извода, че предоставените от Brosmann Footwear и др. данни са ирелевантни, въз основа на това Общият съд приема имплицитно, че институциите изобщо не са били задължени да ги разгледат.

132.

От това следва, че дори ако се приеме за допустимо, второто твърдение за нарушение, изложено от Brosmann Footwear и др., трябва да се счита за неоснователно.

133.

Накрая, що се отнася до посочената в рамките на третото твърдение за нарушение грешка при прилагане на правото, която опорочавала точка 181 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателите в производството по обжалване така и не доказват тази грешка, като Общият съд се е ограничил да констатира правилно, че в основния регламент Съветът е изложил ясно причините, поради които счита, че производството на Общността е претърпяло значителна вреда.

134.

При всички положения, след като за съобщените от Brosmann Footwear и др. на Комисията спорни данни Общият съд приема, че те не оказват никакво влияние върху показателите за вреда, а следователно и че са напълно ирелевантни за оценяването на тази вреда, претърпяна от производството на Общността, той правилно стига до извода, че Съветът не е трябвало да мотивира изрично причината, поради която посочените данни не са били взети предвид за тази цел.

135.

С оглед на изложените съображения предлагам четвъртото правно основание на жалбата да се отхвърли.

Г – По петото правно основание на жалбата в настоящото производство, изведено от грешка при прилагане на правото и от изопачаване на доказателствата във връзка с оценяването на причинната връзка между дъмпинга и вредата, претърпяна от производството на Общността

1. Доводи на страните

136.

Brosmann Footwear и др. изтъкват, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и изопачил доказателствата, като по този начин в нарушение на член 3 от основния регламент е засегнал оценяването на причинната връзка между дъмпинга и вредата, претърпяна от производството на Общността. Критиката на жалбоподателите е в две отношения.

137.

От една страна, Общият съд пропуснал да признае липсата на конкурентоспособност на производството на Общността като основния фактор, който му е нанесъл вреда, независимо от вноса на обувки с горна част от кожа с произход от Китай. Всъщност Общият съд отминал с мълчание факта, отразен в редица съображения на окончателния регламент, че през последните 15 години производството на Общността никога не е реализирало разумни печалби, както и факта, че постоянната загуба на пазарни дялове от страна на това производство в дългосрочен план се дължала на относителната липса на конкурентоспособност на производството в рамките на Съюза. Тази липса на конкурентоспособност се потвърждавала от намаления износ на производството на Общността.

138.

От друга страна, Brosmann Footwear и др. упрекват Общия съд, че не е взел под внимание факта, че допълнителният спад в цените на китайските производители износители се дължи на промяна в асортимента на продуктите след 2002 г. в съчетание с премахването на квотите. Тази промяна в асортимента на продуктите била причина за по-голямото намаляване на средната цена на дребно на износа от Китай в сравнение с цената на износа от други трети страни. Този довод, макар че бил изложен в първоинстанционното производство, бил отхвърлен без всякакво обяснение от Общия съд, който нарушил и изискването да мотивира своите решения.

139.

Съветът предлага настоящото правно основание да се отхвърли като отчасти недопустимо и отчасти неоснователно.

2. Анализ

140.

Както Общият съд правилно констатира в точка 190 от обжалваното съдебно решение, при определянето на вредата за производството на Общността Съветът и Комисията са длъжни да изследват дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпингов внос и да изключат вредата, явяваща се резултат от други фактори, и по-конкретно вредата, която се дължи на поведението на самите производители от Съюза ( 13 ). Всъщност това задължение произтича от член 3, параграф 7 от основния регламент.

141.

В настоящия случай е безспорно, че в съответствие с посочения член институциите действително са проверили причинната връзка между претърпяната от производството на Общността вреда и вноса на обувки с горна част от кожа от Китай.

142.

Също така е безспорно, че основателността на техните изводи е подложена на контрол от Общия съд в точки 192—200 от обжалваното съдебно решение с оглед на изложените в първоинстанционното производство доводи на Brosmann Footwear и др., според които по същество слабите резултати от износа на производството на Общността, вносът от други трети страни, както и премахването на режима на тарифните квоти, считано от първото тримесечие на 2005 г., е трябвало да се вземат предвид при надлежното определяне на причинната връзка или са били в състояние да прекъснат тази връзка.

143.

Brosmann Footwear и др. обаче упрекват Общия съд, на първо място, че е изопачил доказателствата, като е отказал да приеме, че липсата на конкурентоспособност на производството на Съюза представлява основния фактор, в който се корени вредата за това производство. Те основават твърдението си върху три обстоятелства, които Общият съд не взел под внимание.

144.

Независимо, от една страна, че две от тези три обстоятелства не са били изложени в първоинстанционното производство, а третото не би могло да измени съображенията на Общия съд, доколкото, както имплицитно приемат Brosmann Footwear и др., то вече е било взето предвид от Съвета в окончателния регламент ( 14 ), и от друга страна, че твърдяното изопачаване на доказателствата не произтича явно от доказателствата по делото, считам, подобно на Съвета, че „липса на конкурентоспособност“ не представлява различен фактор по смисъла на член 3, параграф 7 от основния регламент.

145.

Всъщност този общ израз в действителност е само резултат от фактори като високи производствени разходи, липса на инвестиции, недостатъчна производителност, слаби резултати от износа — фактори, които са изброени в член 3, параграф 7 от основния регламент или които във всички случаи могат да се вземат предвид от институциите на основание на тази разпоредба.

146.

В този контекст в отговор на конкретните доводи, изложени от Brosmann Footwear и др. в първоинстанционното производство, Общият съд основателно разглежда в точка 192 от обжалваното съдебно решение дали твърдените слаби резултати от износа на производството на Съюза са можели по силата на другите фактори, посочени в член 3, параграф 7 от основния регламент, да предизвикат значителна вреда за производството на Съюза.

147.

На второ място, във връзка с твърдението, според което Общият съд пропуснал да се произнесе по допълнителен спад в цените на китайските производители износители поради промяна в асортимента на продуктите, считано от 2002 г., важно е да се отбележи, че твърдението не е било формулирано по този начин в първоинстанционното производство. Видно от точка 106 от настоящата жалба, Brosmann Footwear и др. всъщност са изтъкнали пред Общия съд, че разглежданият спад в цените се дължи на промяната в асортимента на продуктите, настъпила в резултат от премахването на квотите, тоест считано от януари 2005 г., а не от 2002 г. Следователно Brosmann Footwear и др. не могат понастоящем да упрекват Общия съд, че е пропуснал да се произнесе по подобен довод.

148.

При всички положения по същество считам, че за институциите няма задължение в рамките на процедура за разследване на дъмпинг да изследват на какво се дължи допълнителният спад в цените на продуктите, внесени в Съюза в резултат на дъмпинг.

149.

Поради това предлагам петото правно основание на настоящата жалбата, както и жалбата в нейната цялост да бъдат отхвърлени.

V – По съдебните разноски

150.

Съгласно член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 69, параграф 2 от същия правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е поискал Brosmann Footwear и др. да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в производството пред настоящата инстанция и последните според мен трябва да загубят по предявените от тях правни основания, би следвало те да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски във връзка с производството по обжалване.

VI – Заключение

151.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:

„1.

Отхвърля жалбата.

2.

Осъжда Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co. Ltd да заплатят съдебните разноски“.

( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) T-401/06, Сборник, стр. I-671.

( 3 ) ОВ L 275, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 50, стр. 3.

( 4 ) ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223.

( 5 ) ОВ L 77, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 171.

( 6 ) ОВ C 166, стр. 14.

( 7 ) ОВ L 98, стр. 3.

( 8 ) Вж. точки 50 и 51 от настоящата жалба.

( 9 ) Следва да се отбележи, че без никакво съмнение поради печатна грешка Общият съд се позовава в тази точка от обжалваното съдебно решение на въпросника за изготвяне на извадка, а не на въпросника относно активната процесуална легитимация.

( 10 ) Вж. приложение 7 към настоящата жалба (стр. 289), което съдържа таблици, изпратени на намиращите се в основата на жалбата производители от Съюза и отнасящи се за 2003 г., 2004 г., както и за първото тримесечие на 2005 г.

( 11 ) Вж. по-специално Решение от 18 март 2010 г. по дело Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия (C-419/08 P, Сборник, стр. I-2259, точка 31 и цитираната съдебна практика).

( 12 ) Вж. Решение по дело Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, посочено по-горе (точка 32 и цитираната съдебна практика).

( 13 ) Вж. в това отношение Решение от 3 септември 2009 г. по дело Moser Baer India/Съвет (C-535/06 P, Сборник, стр. I-7051, точка 87 и цитираната съдебна практика).

( 14 ) Вж. точка 137 от настоящото заключение.

Full & Egal Universal Law Academy