EUR-Lex -  62010CC0412 - BG

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 6 септември 2011 година(1)

Дело C‑412/10

Deo Antoine Homawoo

срещу

GMF Assurances SA

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Обединеното кралство)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право към извъндоговорни задължения („Рим II“) — Приложно поле ratione temporis“

1.        С настоящото преюдициално запитване High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Обединеното кралство) за пръв път иска тълкуване на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“)(2) (наричан по-нататък „Регламент „Рим II“). Въпросът се отнася до приложното поле ratione temporis на този регламент.

I –  Правна уредба

 А –      Регламент „Рим II“

2.        Съображения 6, 13, 14 и 16 от Регламент „Рим I“I гласят следното:

„(6) Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

[…]

(13) Еднообразните норми, прилагани независимо от правото, към което препращат, могат да предотвратят риска от нарушаване на състезателността между страните по правни спорове в Общността.

(14) Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. […]

[…]

(16) Еднообразните норми следва да подобрят предвидимостта на съдебните решения и да осигурят разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице […]“.

3.        По отношение на приложимото право член 4, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че „[о]свен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт“.

4.        Член 15 от Регламент „Рим II“, който установява обхвата на определеното по посочения начин право, гласи:

„Приложимото към извъндоговорни задължения право по силата на настоящия регламент урежда в частност:

а)      основанието и границите на отговорността, включително определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за извършени от тях действия;

б)      основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на отговорността;

в)      наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение;

[…]“.

5.        Член 28, параграф 1 уточнява, че Регламент „Рим II“ „не засяга прилагането на международни конвенции, по които една или повече държави членки са страни към датата на приемане на настоящия регламент и които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения“.

6.        В член 29 по-специално се посочва, че „[д]о 11 юли 2008 г. държавите членки уведомяват Комисията за конвенциите, посочени в член 28, параграф 1. […] В срок от шест месеца след получаването Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз […] списък на конвенциите […]“.

7.        Член 30 въвежда клауза за преразглеждане, която предвижда представянето от Комисията на доклад относно прилагането на Регламент „Рим II“ „[н]е по-късно от 20 август 2011 г.“.

8.        Членове 31 и 32 от Регламент „Рим II“ гласят следното:

„Член 31 — Приложение във времето

Настоящият регламент се прилага за вредоносни факти, настъпили след влизането му в сила.

Член 32 — Начална дата на прилагане

Настоящият регламент се прилага от 11 януари 2009 г. с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г.“.

 Б –      Национална правна уредба

9.        Преди да започне прилагането на Регламент „Рим II“, стълкновителните норми на Обединеното кралство в областта на непозволеното увреждане са включени в част III от Закона за международното частно право от 1995 г. (разни разпоредби) (Private International Law (Miscellaneous Provisions) Act 1995). Юрисдикциите в Обединеното кралство тълкуват Закона от 1995 г. като определящ приложимото право по съществото на спора. Въпросите, квалифицирани като процесуални от английското право, се уреждат по английския закон като lex fori.

10.      Що се отнася до определянето на размера на вредите, в съдебната практика, и по-специално в Решение на House of Lords по дело Harding v Wealands(3), се посочва, че:

а)      приложимото право по съществото на спора определя за какви „видове“ вреди може да се изплаща обезщетение, т.е. категориите вреди, които по принцип подлежат на обезщетяване;

б)      определянето на размера на вредите за всеки „вид“ вреда, пораждаща право на обезщетение, е процесуален въпрос, който се урежда по английския закон като lex fori.

II –  Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

11.      На 29 август 2007 г. при пресичане на път във Франция г‑н Homawoo е блъснат от моторно превозно средство. При сблъсъка той е ранен. В момента на произшествието регистрираното във Франция превозно средство се управлява от лице, което е застраховано в GMF Assurances SA (наричано по-нататък „GMF“).

12.      На 8 януари 2009 г. ищецът в главното производство, с местожителство в Обединеното кралство, предявява иск за обезщетение за нанесени телесни повреди и косвени вреди пред High Court именно срещу GMF, на основание на член 9, параграф 1, буква б) и член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(4). GMF не оспорва задължението си да обезщети ищеца. Страните в главното производство обаче са на различно мнение относно това как трябва да се установи приложимото право при определянето на размера на посочените вреди.

13.      Произшествието е настъпило на 29 август 2007 г., а искът е предявен пред High Court на 8 януари 2009 г. Според ищеца в главното производство, тъй като тези две дати предхождат датата 11 януари 2009 г., посочена в член 32 от Регламент „Рим II“, последният е неприложим в главното производство и определянето на размера на вредите, претърпени от ищеца в главното производство, трябва да се извърши по английското право като lex fori. Според GMF Регламент „Рим II“ влиза в сила, в съответствие с член 254, параграф 1 ЕО(5), на двадесетия ден следващ датата на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз(6). В главното производство обаче вредоносният факт настъпва след тази дата. Ето защо на основание член 4 и член 15, буква в) от Регламент „Рим II“, определянето на размера на понесените от ищеца вреди трябвало да се извърши съгласно френското право.

14.      Предвид тези различия в тълкуването относно влизането в сила на Регламент „Рим II“, High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1. Следва ли членове 31 и 32 от Регламент „Рим II“ във връзка с член 297 ДФЕС(7) да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи посочения регламент, и по-специално член 15, буква в) от него, в случай, когато вредоносният факт е настъпил на 29 август 2007 г.?

2. За отговора на първия въпрос има ли значение от някое от следните обстоятелства:

а)      производството по иска за обезщетение е започнало на 8 януари 2009 г.;

б)      националната юрисдикция не е определила кое е приложимото право преди 11 януари 2009 г.?“.

III –  Производството пред Съда

15.      Ищецът в главното производство, GMF, правителството на Обединеното кралство, гръцкото правителство и Комисията представят писмени становища пред Съда.

16.      Ищецът в главното производство, GMF и Комисията са изслушани в съдебното заседание от 14 юли 2011 г.

IV –  Правен анализ

17.      Настоящото преюдициално запитване се отнася до приложното поле ratione temporis на Регламент „Рим II“, определено в членове 31 и 32 от него. В член 31 се посочва единствено, че Регламент „Рим II“ се прилага за вредоносни факти, настъпили „след влизането му в сила“. В член 32 се добавя, че Регламентът „се прилага от 11 януари 2009 г. с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г.“.

18.      В главното производство са изразени две различни становища. Според първото становище, защитавано от GMF и гръцкото правителство, член 31 не определя дата на влизане в сила и поради това тя трябва да се определи съгласно член 254, параграф 1 ЕО, тоест двадесет дни след публикуването на Регламент „Рим II“; посоченият регламент се прилагал за вредоносните факти, настъпили след 20 август 2007 г. Според второто становище, към което се придържат ищецът в главното производство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, посоченото в член 31 влизане в сила всъщност препраща към началната дата на прилагане, определена в следващия член, а именно 11 януари 2009 г. — само член 29 се прилагал от 11 юли 2008 г.; Регламент „Рим II“ се прилагал за вредоносните факти, настъпили след 11 януари 2009 г.

19.      С няколко предварителни бележки ще разгледам обичайните случаи на разграничение между „влизане в сила“ и „начална дата на прилагане“ в регламентите на Съюза (А). Ще разгледам въпроса дали посочването на влизането в сила и на началната дата на прилагане, направено от законодателя в този регламент, позволява да се направи разграничението, което произтича от тези случаи. За да отговоря на този въпрос, след като анализирам подготвителните работи по Регламент „Рим II“ (Б), ще разгледам текста на членове 31 и 32 от него (В), общата му структура (Г) и неговите цели (Д).

 А –      Предварителни бележки за разграничението между „влизане в сила“ и „начална дата на прилагане“

20.      Прилагането на някои регламенти на Съюза не съвпада с момента на влизането им в сила. Това е така например при регламентите, с които са създадени първите общи организации на пазара. При тези регламенти целта на разграничението между „влизане в сила“ и „начална дата на прилагане“ е да се направи възможно незабавното създаване на новите органи, предвидени в посочените регламенти — например управителни комитети — и изготвянето от Комисията на разпоредби за прилагане, изискващи становището на тези нови органи(8).

21.      В областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, от която е част Регламент „Рим II“, в редица регламенти законодателят на Съюза също разграничава влизането в сила от прилагането. В това отношение пръв е регламентът относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела(9), който влиза в сила на 1 юли 2001 г., но се прилага едва от 1 януари 2004 г., с изключение на някои членове, чието прилагане трябва да започне от датата на влизане в сила, а именно 1 юли 2001 г.(10). Въз основа на тези членове държавите членки трябва да предоставят на Комисията определена информация, уточнена в регламента. След това Комисията, подпомагана от комитет, изготвя и редовно актуализира наръчник, който съдържа посочената информация(11). Периодът между датата на влизане в сила и началната дата на прилагане е необходим за изпълнението от страна на държавите членки, а след това от Комисията, на определени задачи, предхождащи прилагането на Регламента.

22.      Законодателят разграничава датата на влизане в сила от тази на прилагане в последващите регламенти от същата област чрез периоди с различна продължителност между двете дати, давайки възможност на държавите членки да приемат евентуални изменения в националното си право, преди да предоставят на Комисията изискваната информация, уточнена в съответния акт. След това тази информация се предоставя на разположение на обществеността, обикновено чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз(12). При Регламент „Рим II“ тълкуването на член 31 като определящ 20 август 2007 г. за дата на влизане в сила на посочения регламент, при положение че началната дата на прилагане е 11 януари 2009 г. — с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г. — би имало други, необичайни последици.

23.      Всъщност прилагането на Регламент „Рим II“ на 11 януари 2009 г. за вредоносни факти, настъпили след 20 август 2007 г., би допуснало период от почти 17 месеца, през който вредоносните факти би трябвало да се уреждат от въведения със същия регламент правен режим, без Регламентът да може да се прилага за тях. Такова прилагане, според което правният режим на Регламент „Рим II“, така да се каже, е приложим без да може да се прилага, няма аналог в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела(13). По-специално аналогът на Регламент „Рим II“, съдържащ стълкновителни норми относно договорни задължения, който при това прави разграничение между датите си на влизане в сила и на прилагане, уточнява, че се прилага за договорите, сключени след началната му дата на прилагане(14).

24.      Предвид необичайните последици от евентуалното разграничение между „влизане в сила“ в член 31 и „начална дата на прилагане“ в член 32, доколкото същото би довело до прилагането на Регламент „Рим II“ от 11 януари 2009 г. за вредоносни факти, настъпили след 20 август 2007 г., трябва да се направи анализ на подготвителните работи, за да се провери възможността да внесат яснота относно това дали законодателят е целял подобни последици.

 Б –      Подготвителните работи по Регламент „Рим II“

25.      На 22 юли 2003 г. Комисията представя предложение за регламент относно приложимото право към извъндоговорни задължения(15). То съдържа само един член относно приложението му във времето, озаглавен „Влизане в сила и приложение във времето“, съгласно който „[н]астоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2005 г. Той се прилага за извъндоговорните задължения, които възникват от факти, настъпили след влизането му в сила“. [неофициален превод](16)

26.      По време на проведените след това преговори в Съвета на Европейския съюз шведската делегация отбелязва, че за да се приложи този регламент, в нейното право трябва да се направят изменения, за извършването на които са нужни поне две години. Поради това тя предлага формулировката „влиза в сила на 1 януари 2005 г.“ да се замени с „влиза в сила най-късно две години след приемането му“(17). Това предложение се подкрепя от германската делегация(18). Нидерландската делегация също предлага да се остави достатъчен период, за да може необходимите национални разпоредби да се приемат преди влизането в сила на Регламента(19). Така действията на тези делегации разкриват желанието им да отложат влизането в сила на Регламент „Рим II“.

27.      Успоредно с това на 22 декември 2005 г.(20) се предлага съставянето на два отделни члена, първият озаглавен „Приложение във времето“, а вторият „Влизане в сила“, като с няколко изменения съществуващата формулировка се разделя в два члена. Тези членове гласят следното:

„Член 27 — Приложение във времето. Настоящият регламент се прилага за вреди, настъпили след влизането му в сила.

Член 27а — Влизане в сила. Настоящият регламент влиза в сила на […]“. [неофициален превод]

28.      Това предложение не е включено в измененото предложение на Комисията, представено на 21 февруари 2006 г.(21). Датата „1 януари 2005 г.“ е зачеркната, но формулировката остава непроменена в останалата си част. Вследствие на това в члена относно приложението във времето на регламента се посочва, че „[н]астоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2005 г. … Той се прилага за извъндоговорните задължения, които възникват от факти, настъпили след влизането му в сила“. [неофициален превод](22)

29.      Предложението за уреждане на приложението във времето на Регламент „Рим II“ в два члена е представено отново на 16 март 2006 г.(23) с малко по-различна редакция на членовете. В първия член се посочва, че „[т]ози регламент се прилага за вредоносни факти (…), настъпили след влизането му в сила“ [неофициален превод](24). Предлага се следната формулировка на втория член: Регламент „Рим II“ „влиза в сила на [9 месеца след приемането му]“ и „се прилага от [15 месеца след приемането му] с изключение на [настоящия член 29], който се прилага от [9 месеца след приемането му]“ [неофициален превод](25). Така Регламент „Рим II“ трябва да влезе в сила 9 месеца след като е приет, в деня на прилагане на настоящия член 29.

30.      Малко е вероятно тогава законодателят да е съзнавал напълно обстоятелството, че с тази промяна на формулировката прочитът на тези два члена всъщност прави Регламент „Рим II“ приложим за вредоносни факти, настъпили след началната дата на прилагане на член 29, която съвпада с влизането в сила на Регламента. Доказателство за това е, че такова тълкуване на приложното поле ratione temporis на Регламент „Рим II“, при което, като се вземе предвид окончателният текст, посоченият регламент би бил приложим от 11 януари 2009 г. за настъпили след 11 юли 2008 г. вредоносни факти, не е защитавано от никоя от представените страни в главното производство. С израза „влизане в сила“ в първия от двата члена законодателят всъщност просто възпроизвежда формулировката от предходните редакции, без да осъзнава следващата от това промяна по същество.

31.      Работен документ от 3 май 2006 г. разкрива, че след среща на 27 и 28 март 2006 г. редица делегации считат, че разграничението между датата на влизане в сила и началната дата на прилагане води до объркване(26). Несъмнено с цел опростяване, последващата редакция от 10 април 2006 г.(27) скъсява първото изречение от втория член. Последният продължава да е озаглавен „Влизане в сила“, посочвайки само, че „[…] регламент се прилага [18 месеца след приемането му] с изключение на [настоящия член 29], който се прилага [12 месеца след приемането му]“ [неофициален превод](28). В следващата редакция от 21 април 2006 г.(29) вторият член е редактиран окончателно, като заглавието му се изменя на „Начална дата на прилагане“.

32.      Ето защо последователните изменения изглежда трябва да се приемат по-скоро като промени във формата, отколкото като промени по същество на Регламент „Рим II“. Така намерението на законодателя по време на целия процес по приемането на посочения регламент изглежда е това да свърже понятието за влизане в сила от член 31 с началната дата на прилагане в член 32 от Регламент „Рим II“, без да отчита затруднението, което следва от наличието на посочените две начални дати на прилагане.

33.      Това намерение се потвърждава от почти пълната липса на разисквания по този въпрос при преговорите до приемането на Регламент „Рим II“ на 11 юли 2007 г. От публично огласените документи следва, че само на срещата на 27 и 28 март 2006 г. е бил засегнат въпросът за объркването, което следва от разграничението между начална дата на прилагане и дата на влизане в сила(30). По този повод Председателството потвърждава, че разграничението се дължи на задълженията, които държавите членки трябва да изпълнят, преди Регламент „Рим II“ да започне да се прилага, като се позовава на уведомяването за конвенциите, предвидено в настоящия член 29. Така Председателството само обосновава наличието на по-ранна начална дата на прилагане на един от членовете на Регламент „Рим II“. То изобщо не отчита нито дали Регламент „Рим II“ влиза в сила на още по-ранна дата, нито дали посоченият регламент се прилага за вредоносни факти, настъпили преди началната дата на прилагане — 11 януари 2009 г.

34.      Ето защо от подготвителните работи, довели до приемането на членове 31 и 32 от Регламент „Рим II“, е видно, че законодателят не е изразил ясно намерение за прилагане на посочения регламент към вредоносни факти, настъпили преди началната дата на прилагане — 11 януари 2009 г. Следователно, за да бъдат въпросните членове тълкувани по подобен начин, трябва внимателно да се провери дали такова тълкуване се подкрепя както от граматическото тълкуване на текста, което произтича от посочените подготвителни работи, така и от общата структура и целите на Регламент „Рим II“.

 В –      Текстът на членове 31 и 32

35.      Член 32 от Регламент „Рим II“ предвижда, че „настоящият регламент се прилага от 11 януари 2009 г. с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г.“. В член 31 се уточнява, че Регламент „Рим II“ се прилага за вредоносни факти, настъпили „след влизането му в сила“.

36.      Според GMF понятията за влизане в сила и за прилагане, както и разликата между тях, са добре известни на законодателя на Съюза. Те били разяснени в Общото практическо ръководство на Европейския парламент, Съвета и Комисията, предназначено за тези, които участват в съставянето на законодателните текстове в общностните институции(31). Веднага трябва да въведа нюанс в това твърдение. Действително, член 20.10 и сл. от това ръководство предвиждат възможността за „отложено прилагане на регламенти“, като изрично предвиждат, че „[п]онякога се прави разграничение между влизането в сила на регламент и прилагането на установения с него режим, което е отложено за по-късна дата“. Разликата между двете понятия обаче не е уточнена. Член 20.10 само посочва регламентите, с които се създават общи организации на пазара, разяснявайки целта на разграничението между датата на влизане в сила и началната дата на прилагане при тези регламенти. Цел от този вид, преследвана в специфичните рамки на регламентите във връзка с конкретни области, не съвпада с преследваната в рамките на Регламент „Рим II“ цел чрез определяне на посоченото в член 31 влизане в сила на 20 август 2007 г., докато Регламентът се прилага от 11 януари 2009 г. Ето защо с Общото практическо ръководство на Европейския парламент, Съвета и Комисията може само да се онагледи разграничението между влизане в сила и прилагане на определен акт, което е направено със специфична цел. Този особен пример не позволява да се твърди като цяло, че разликата между понятията за влизане в сила и за прилагане е добре известна на законодателя на Съюза.

37.      Нещо повече, и което е по-важно, макар самият член 31 да говори конкретно за „влизане в сила“, а член 32 за „начална дата на прилагане“, е необходимо съвместно тълкуване на техните разпоредби, тъй като първият е озаглавен „Приложение във времето“, а вторият „Начална дата на прилагане“. Това тълкуване показва, че в Регламент „Рим II“ понятията за влизане в сила и за прилагане са използвани неточно и че едното е смесено с другото. Ето защо няма как да се приеме доводът на GMF и на гръцкото правителство, че член 31 трябва да се допълни с разпоредбата, съдържаща се в член 254, параграф 1 ЕО, последно изречение, съгласно която „[регламентите] влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване“.

38.      Липсата на ясно разграничение между двете понятия, което води до съдържащото се в Регламент „Рим II“ объркване между тях, се потвърждава и от обстоятелството, че в голяма част от другите актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, озаглавените „Влизане в сила“ членове съдържат формулировката „се прилага“ или „е приложим“(32).

39.      В допълнение липсата на ясно разграничение между двете понятия впоследствие се потвърждава от различията в превода на Регламент „Рим II“. В текстовете на испански, нидерландски и румънски език член 32 е озаглавен „Влизане в сила“(33), а не „Начална дата на прилагане“. В тези три текста няма съмнение, че посоченият регламент влиза в сила на 11 януари 2009 г., с изключение единствено на член 29, който влиза в сила на 11 юли 2008 г. Съдът ясно посочва, че „пренебрегването на редакциите на два езика […] би противоречало на постоянната практика на Съда, според която необходимостта от еднакво тълкуване на общностните регламенти изключва възможността в случай на съмнение текстът на дадена разпоредба да се разглежда отделно, а напротив, изисква той да се тълкува и прилага в светлината на редакциите на останалите официални езици (вж. по-специално Решение от 12 юли 1979 г. по дело Koschniske, 9/79, Recueil, стр. 2717, точка 6). […] [П]о принцип на текстовете на всички езици следва да се придава еднаква тежест“(34). Това, което се отнася за текстовете на два различни езика, a fortiori се отнася и за текстовете на три езика.

 Г –      Общата структура на Регламент „Рим II“

40.      Преминавайки към разглеждане на общата структура на Регламент „Рим II“, за отправна точка трябва да се вземе фактът, че в разпоредбите на този регламент, които предхождат членове 31 и 32, няма елементи, свързани с прилагането на посочения регламент към вредоносни факти, настъпили преди 11 януари 2009 г. Анализът на тези разпоредби позволява единствено да се разбере изборът на законодателя да отложи прилагането на Регламента до 11 януари 2009 г., с изключение на член 29, който се прилага от 11 юли 2008 г., докато самият регламент е приет на 11 юли 2007 г.

41.      Както правилно разяснява GMF в писменото си становище и по време на съдебното заседание, причината, която е накарала законодателя да предвиди две дати на прилагане, е свързана с членове 28 и 29 от Регламент „Рим II“. Всъщност, преди да се приложи този регламент, е необходимо да се разбере кои са международните конвенции, които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения и обвързват една или повече държави членки. Това следва от член 28, според който посоченият регламент не засяга прилагането на тези международни конвенции.

42.      Член 29 предвижда, че до 11 юли 2008 г. държавите членки уведомяват Комисията за посочените конвенции. Комисията публикува списък на конвенциите в Официален вестник на Европейския съюз в срок от шест месеца след получаването им. Тъй като по принцип конвенциите трябва да се посочат и публикуват до 11 януари 2009 г., това е причината, поради която Регламент „Рим II“ се прилага от тази дата.

43.      Според GMF Регламент „Рим II“ трябвало непременно вече да е в сила към началния момент на прилагането на член 29 — 11 юли 2008 г. От това GMF прави извод, че Регламент „Рим II“ се прилага за вредоносни факти, настъпили преди 11 януари 2009 г. Това твърдение не може да се приеме, тъй като от член 32 ясно следва, че прилагането на член 29 трябва да остане отделено от прилагането на останалите разпоредби на Регламент „Рим II“. Следователно, ако влизането в сила на Регламент „Рим II“ на 11 юли 2008 г. съвпадаше с началния момент на неговото прилагане за вредоносни факти, настъпили след тази дата, то считано от 11 юли 2008 г. към такива факти приложими щяха да бъдат разпоредбите на Регламент „Рим II“, въпреки че прилагането на последните е отложено. При това положение посочените разпоредби биха станали приложими преди изрично предвидената за това дата от законодателя, а именно 11 януари 2009 г.

44.      В допълнение, както посочва Комисията, вземайки за пример Регламент „Брюксел IIа“, когато в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела законодателят на Съюза определи началния момент на прилагане на някои членове от даден регламент така, че той да съвпада с влизането в сила на същия регламент(35), действието на тези членове произтича от определянето на по-ранна дата на прилагане, а не от самото влизане в сила на регламента. Поради това разликата между понятията за влизане в сила и за прилагане се замъглява.

45.      Анализът на разпоредбите, предхождащи членове 31 и 32, ясно показва волята на законодателя на Съюза да отложи прилагането на Регламент „Рим II“, за да осигури преди това публикуването на международните конвенции, които установяват стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения и обвързват една или повече държави членки. Обратно, не са дадени никакви указания за евентуалното прилагане на Регламента към вредоносни факти, настъпили преди 11 януари 2009 г., или за възможната разлика между датата на влизане в сила, посочена в член 31, и началната дата на прилагане в член 32.

46.      Направената в предходната точка констатация не може да бъде оборена от наличието на клауза за преразглеждане, която е включена в член 30 от Регламент „Рим II“ и предвижда представянето на доклад относно прилагането на този регламент „не по-късно от 20 август 2011 г.“ Предвиждането на този срок не може да се тълкува в смисъл, че Регламент Рим II е влязъл в сила четири години по-рано, т.е. на 20 август 2007 г. Всъщност в цитирания член не е посочена датата на влизане в сила. Освен това последният проект на въпросния регламент, одобрен от Помирителния комитет на 22 юни 2007 г. не посочва никаква дата, оставяйки празнота, която трябва да бъде запълнена(36). Същото се отнася и за последния документ, изготвен от Европейския парламент и Съвета на 11 юли 2007 г. — деня на приемане на Регламента(37). Следователно конкретната дата „20 август 2011 г.“ е допълнена по-късно и няма данни, въз основа на които да се направи връзка между тази дата и посоченото в член 31 влизане в сила.

 Д –      Целите на Регламент „Рим II“

47.      Предвид съображения 6, 13, 14 и 16 от Регламент „Рим II“, неговите цели по-специално са подобряване на предвидимостта на изхода на спора и правната сигурност, както и предотвратяване на риска от нарушаване на състезателността, който може да възникне поради прилагането на неуеднаквени норми.

48.      Прилагането на Регламент „Рим II“ от 11 януари 2009 г. за вредоносни факти, настъпили след 20 август 2007 г., би направило моментът на прилагане на посочения регламент несигурен. Тази несигурност ясно следва от представените от страните становища по повод на такава хипотеза. Според ищеца в главното производство прилагането на Регламент „Рим II“ би трябвало да се определи според исковете, предявени считано от 11 януари 2009 г. нататък. Изтъквайки принципа „jura novit curia“, гръцкото правителство счита, че сезираният съд трябва да разгледа делото според правото, което е в сила към момента на постановяване на решението: поради това, считано от 11 януари 2009 г. Регламент „Рим II“ можел да се приложи във всеки момент от висящо производство, от предявяването на иска до постановяването на окончателното решение. Комисията потвърждава тази несигурност, като от своя страна подчертава, че ако Регламент „Рим II“ се прилага за предходни факти, биха могли да се приложат три критерия: критерият за образуване на производството, критерият за определяне на приложимото право от съда и критерият за постановяване на решението.

49.      От предходното ясно следва, че ако Регламент „Рим II“ трябва да се прилага за вредоносни факти, настъпили след 20 август 2007 г., ще бъде невъзможно във всички държави членки с точност да се определи моментът на прилагане на посочения регламент, считано от 11 януари 2009 г., и че това неизбежно би довело до противоречиви решения в рамките на Европейския съюз.

50.      С оглед на еднаквото прилагане на Регламент „Рим II“ във всички държави членки съобразно изискванията, изложени в съображения 6, 13, 14 и 16 от посочения регламент, Регламент „Рим II“ трябва да се прилага за вредоносните факти, настъпили след неговата начална дата на прилагане.

51.      В случай че Съдът не възприеме подобен подход, а предпочете да приеме някой от изтъкнатите от страните критерии — а именно за образуване на производството, за определяне на приложимото право от съда или за постановяване на окончателно решение, които ще трябва да изясни, за да уточни прилагането на Регламент „Рим II“ към висящите производства — за да може да определи по-точно как Регламент „Рим II“ ще се прилага към предходни факти, ще изложа няколко съображения, подчертавайки, че с никой от посочените критерии не може да се постигне задоволителен резултат, съответстващ на целите на Регламента.

52.      На първо място, за вредоносните факти, настъпили между 20 август 2007 г. и 10 януари 2009 г., приложимото право ще е различно в зависимост от предявяването на иска, от определянето на приложимото право или от постановяването на окончателното решение — според избрания критерий — преди или след 11 януари 2009 г. Така за вредоносни факти, настъпили през един и същ период, приложими ще бъдат различни стълкновителни норми. Това положение би било особено проблематично, ако няколко ищци са пострадали при едно и също произшествие. Всъщност възможно е съответните им искове да се уреждат от различни закони, в зависимост от това дали искът е предявен, приложимото право е определено или окончателното решение е постановено преди или след 11 януари 2009 г. Освен това запитващият съд изрично в частност напомня, че предявяването на иск и насрочването на съдебно заседание могат да бъдат предмет на тактически манипулации от страните. Така предвид изтеклия период между 20 август 2007 г. и 10 януари 2009 г. изборът на един или друг от тези критерии би противоречал на целите на Регламента.

53.      На второ място и отделно от този междинен период, ако Съдът избере един или друг от посочените критерии и приеме, че прилагането на Регламент „Рим II“ е функция от съдебното производство, както посочва правителството на Обединеното кралство в писменото си становище, не би имало пречка действалото по-рано право да продължи да се прилага за случаите, уредени от страните без прибягване до съдебен процес, тъй като няма сезиран съд. Страните често ще се опитват да постигнат споразумение, преди да предприемат действия по съдебен ред, както посочват запитващият съд и правителството на Обединеното кралство, отчитайки, че приложимите в Англия и Уелс гражданскопроцесуални норми насърчават този начин на действие, който позволява разходите за уреждане на споровете да се сведат до минимум и като цяло да се допринесе за доброто правораздаване(38). Ето защо действалото по-рано международно частно право би могло да регулира положението на страните до евентуалната намеса на съд. Положението, при което страните, избрали пътя на медиацията, се опасяват от промяна на приложимото право при евентуално последващо сезиране на съда, обаче би било в противоречие с целите на Регламент „Рим II“.

54.      Следователно предвид текста на членове 31 и 32 и общата структура и целите на Регламент „Рим II“ е очевидно, че посоченият регламент трябва да се тълкува като приложим за вредоносни факти, настъпили на 11 януари 2009 г. или на по-късна дата. Ето защо не е необходимо да се дава отговор на втория въпрос на запитващата юрисдикция, който се отнася до значението с оглед на прилагането на Регламент „Рим II“, на датата на образуване на производството или на определянето на приложимото право.

V –  Заключение

55.      С оглед на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division преюдициални въпроси по следния начин:

„1.       Членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) във връзка с член 254 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция не трябва да приложи посочения регламент, и по-специално член 15, буква в) от него, когато вредоносният факт е настъпил на 29 август 2007 г. Регламент № 864/2007 се прилага само за вредоносни факти, настъпили на 11 януари 2009 г. или на по-късна дата.

2.      Предвид отговора на първия преюдициален въпрос не е необходимо да се дава отговор на втория преюдициален въпрос“.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 199, стр. 40.

3 – [2007] 2 AC 1, [2006] UKHL 32.

4 – ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74. Тези разпоредби гласят: „Срещу застраховател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск […] в друга държава членка в случай на процесуални действия, извършени от притежателя на полицата, застрахования или ползвателя, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене“ (член 9, параграф 1, буква б); „Членове 8, 9 и 10 се прилагат по отношение на искове, предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са разрешени“ (член 11, параграф 2).

5 – Съгласно член 254, параграф 1 ЕО „[р]егламентите, директивите и решенията, приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 251, се […] публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила на датата, посочена в тях или при липса на такава дата, на двадесетия ден следващ този на тяхното публикуване“.

6 – Регламент „Рим II“ е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31 юли 2007 г.; двадесетият ден, следващ публикуването му, е 20 август 2007 г.

7 – Тъй като Регламент „Рим II“ е публикуван преди 1 декември 2009 г., т.е. на дата, предхождаща влизането в сила на Договора от Лисабон, исканото от запитващата юрисдикция тълкуване всъщност се отнася до член 254 ЕО, който по отношение на определените срокове не е изменен с член 297, параграф 1, трета алинея ДФЕС.

8 – Вж. по-специално Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197) и Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета от 7 ноември 1991 година относно статистическите данни, свързани с търговията със стоки между държавите членки (ОВ L 316, стр. 1).

9 – Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138).

10 – Вж. член 24 от Регламента.

11 – Вж. член 19 от Регламента.

12 – Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) (член 72); Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3) (член 33); Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108) (член 33); Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, стр. 1) (член 29); Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, стр. 79) (член 26); Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6, наричан по-нататък „Регламент „Рим I“) (член 29); Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, стр. 1) (член 76) и Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (ОВ L 343, стр. 10) (член 21).

13 – В Регламент № 805/2004 се посочва, че той е приложим „за произнесени решения, за съдебни, одобрени или сключени спогодби и за документи, формално съставени или регистрирани като [официални] документи след влизането [му] в сила“ (член 26); както обаче посочва Комисията в писменото си становище, чрез тази разпоредба законодателят определя само решенията, спогодбите и официалните документи, които могат да бъдат удостоверени като европейско изпълнително основание, и тя няма никакво значение за приложното поле ratione temporis на споменатия регламент, съдържащ процесуални правила.

14 – Член 28 от Регламент „Рим I“.

15 – COM(2003) 427 окончателен.

16 – Член 27.

17 – Документ 9009/04 ADD 8 от 18 май 2004 г., JUSTCIV 71 CODEC 645, стр. 34.

18 –      Документ 9009/04 ADD 11 от 24 май 2004 г. (07.06) (OR.de), JUSTCIV 71 CODEC 645, стр. 19.

19 – Документ 9009/04 ADD 16 от 28 май 2004 г., JUSTCIV 71 CODEC 645, стр. 6.

20 – Документ 16027/05 от 22 декември 2005 г., JUSTCIV 245 CODEC 1218, стр. 22.

21 – COM(2006) 83 окончателен.

22 – Член 27.

23 – Документ 7432/06 от 16 март 2006 г., JUSTCIV 62 CODEC 247, стр. 20.

24 – Член 27.

25 – Член 27а.

26 – Документ 7709/06 от 3 май 2006 г., JUSTCIV 79 CODEC 277, стр. 6.

27 – Документ 7929/06 от 10 април 2006 г., JUSTCIV 85 CODEC 296, стр. 21.

28 – Член 27а.

29 – Документ 8417/06 от 21 април 2006 г., JUSTCIV 104 CODEC 350, стр. 21.

30 – Документ 7709/06 от 3 май 2006 г.

31 – Служба за официални публикации на Европейските общности, Люксембург, 2003 г.

32 – Регламент № 1206/2001 (член 24); Регламент № 2201/2003 (член 72); Регламент № 805/2004 (член 33); Регламент № 1896/2006 (член 33); Регламент № 861/2007 (член 29); Регламент № 1393/2007 (член 26) и Регламент № 4/2009 (член 76); в тези актове объркването е избегнато, тъй като законодателят конкретно отбелязва датата на влизане в сила и началната дата на прилагане, посочвайки конкретен ден или изрично препращайки към публикацията в Официален вестник на Европейския съюз.

33 – Член 32 е озаглавен по следния начин: в текста на испански „Entrada en vigor“; в текста на нидерландски „Inwerkingtreding“, а в текста на румънски „Data intrării în vigoare“.

34 – Решение от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др. (C‑296/95, Recueil, стр. I‑1605, точка 36).

35 – Вж. Регламенти № 1206/2001, № 2201/2003 и № 805/2004.

36 – Документ PE‑CONS 3619/07 от 22 юни 2007 г., JUSTCIV 140 CODEC 528, стр. 31.

37 – Документ PE‑CONS 3619/3/07 REV 3 от 11 юли 2007 г., JUSTCIV 140 CODEC 528, стр. 31.

38 – Запитващият съд се позовава на Протокола за досъдебните производства, свързани с телесни повреди (Pre‑action Protocol for Personal Injury Claims), включен в Civil Procedure Rules, раздел „Pre‑Action Protocols“.

Full & Egal Universal Law Academy