ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-ЖА J. KOKOTT
представено на 19 април 2012 година ( 1 )
Дело C-416/10
Jozef Križan и др.
срещу
Slovenská inšpekcia životného prostredia
(Преюдициално запитване, отправено от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република)
„Околна среда — Изграждане на депо за отпадъци — Преюдициално запитване — Право за отправяне на въпроси към Съда след решение на национален конституционен съд — Директива 2008/1/ЕО — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Директива 1999/31/ЕО — Депа за отпадъци — Участие на обществеността — Достъп до решение за разположението — Принцип на ефективност — Отстраняване на процесуални нарушения — Директива 85/337/ЕИО — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Актуалност на оценката на въздействието върху околната среда — Правомощие на националните юрисдикции да контролират служебно актуалността на оценката на въздействието върху околната среда — Временна правна защита по екологични дела — Собственост“
Съдържание
I – Въведение
II – Правна уредба
А – Орхуската конвенция
Б – Правото на Съюза
1. Директивата КПКЗ
2. Директивата за депонирането на отпадъци
3. Директивата за обществения достъп до информация за околната среда
4. Директивата ОВОС
В – Словашкото право
III – Факти, главно производство и преюдициално запитване
А – По разположението на инсталацията
Б – По оценката на въздействието върху околната среда
В – По комплексното разрешително за инсталацията
Г – По съдебното производство
Д – Въпросите на Върховния съд
IV – Правен анализ
А – По първия въпрос — право на Върховния съд да отправи преюдициално запитване
Б – По втория въпрос — достъп до решението за разположение на инсталацията в процедурата за издаване на комплексно разрешително
1. По допустимостта на втория въпрос
2. По необходимостта да се предостави достъп до решението за разположение
а) По огласяването на информация в процедурата за издаване на комплексно разрешително
б) По огласяването на решението за разположение
3. По защитата на търговската тайна
4. По времето на оповестяването
5. Заключение по втория въпрос
В – По третия въпрос — прилагането на Директивата ОВОС
1. По Директивата ОВОС
а) По приложимостта на Директивата ОВОС
б) По критериите за удължаване на валидността на решението относно оценката на въздействието върху околната среда
в) По участието на обществеността при решаването на въпроса дали предишна оценка на въздействието върху околната среда е все още достатъчна
г) Междинно заключение
2. По допустимостта на отделянето на правната защита във връзка с различните условия за предоставяне на разрешителното
3. По служебното произнасяне по някои правни въпроси
4. Заключение по третия въпрос
Г – По четвъртия въпрос — временна правна защита
Д – По петия въпрос — обхват на защитата на собствеността
V – Заключение
I – Въведение
1.
Върховният съд на Словакия (Najvyšší súd Slovenskej republiky) поставя редица въпроси на Съда, произтичащи от изключително сложен спор относно издаване на разрешително за депо за отпадъци.
2.
Следва да се изясни по-специално дали в рамките на участието на обществеността в процедура по издаване на разрешително съгласно Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването ( 2 ) (наричана по-нататък „Директива КПКЗ“) трябва да се представи решение за определяне на разположението на депо за отпадъци, постановено в процедура, отделна от тази за издаване на разрешително.
3.
Освен това се поставят въпроси за прилагането на Директивата относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда ( 3 ) (наричана по-нататък „Директивата ОВОС“), по-специално във връзка с приложимостта във времето, с достатъчната актуалност на оценката и с участието на обществеността при решаването на въпроса дали тя все още е достатъчно актуална.
4.
Тези екологични въпроси се поставят наред с проблеми относно осъществяването на принципа на ефективност при уредбата на националните административни и съдебни производства за правна защита.
5.
Така във връзка с достъпа до решението за определяне на разположението се поставя въпросът дали противоправен начален отказ на достъпа може да бъде отстранен по-късно в административното производство.
6.
По отношение на възможните пропуски при оценката на въздействието върху околната среда трябва да се изясни дали правото на Съюза допуска да се предвиди производство за правна защита, отделно от производството за правна защита срещу комплексно разрешително за депото, и дали в съдебен спор относно комплексното разрешително компетентният национален съд може, съответно трябва, служебно да се произнася по пропуски при оценката на въздействието върху околната среда.
7.
Освен това Върховният съд пита дали може да постановява временни мерки за правна защита и дали прилагането на двете посочени директиви и на Орхуската конвенция ( 4 ) е съвместимо с основното право на собственост.
II – Правна уредба
А – Орхуската конвенция
8.
Член 6 от Орхуската конвенция, подписана от Общността на 25 юни 1998 г. в Орхус (Дания) ( 5 ), предвижда участие на обществеността при разрешаването на определени дейности.
9.
Член 6, параграф 4 от Конвенцията урежда качеството на участието на обществеността:
„Всяка страна осигурява участието на обществеността на ранен етап, когато всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане“.
10.
Достъпът до информация в рамките на участието на обществеността е конкретизиран в член 6, параграф 6 от Конвенцията:
„Всяка страна изисква от компетентните държавни органи да предоставят на заинтересованата общественост при поискване в случаите, когато това е предвидено в националното законодателство, безплатен достъп за разглеждане на цялата информация, имаща отношение към вземането на решения по този член, налична към момента на общественото обсъждане, веднага след постъпването ѝ, без да се накърнява правото на страните да отказват разкриването на определена информация в съответствие с член 4, параграфи 3 и 4 […]“.
11.
Член 9 от Конвенцията съдържа норми за правна защита. От значение за настоящия случай е параграф 4:
„В допълнение и без да се засяга предвиденото в параграф 1 по-горе, процедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение, и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи […]“.
Б– Правото на Съюза
1. Директивата КПКЗ
12.
Главното производство се отнася до Решение от 18 август 2008 г. Съгласно член 22 от Директива 2008/1 още на 18 февруари 2008 г. многократно изменяната Директива 96/61/ЕО ( 6 ) е кодифицирана с Директива 2008/1 (наричана по-нататък „Директивата КПКЗ“), без изменение по същество и без допълнителен преходен период. Поради това ще се позовавам на Директивата КПКЗ, както е изменена с Директива 2008/1.
13.
Съображение 11 третира съотношението с Директива ОВОС:
„Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засяга действието на разпоредбите на Директива ОВОС. Когато е необходимо информация или изводи, получени в резултат от прилагането на посочената директива, да бъдат взети под внимание при предоставяне на разрешения, настоящата директива следва да не засяга изпълнението на посочената директива“.
14.
Съображение 24 се отнася до участието на обществеността:
„Ефективното участие на обществеността във вземането на решения трябва да даде възможност на обществеността да изрази, а на отговорните за вземането на решения — да вземат предвид мненията и проблемите, които могат да бъдат свързани с тези решения, като по такъв начин се увеличава отговорността и прозрачността на процеса на вземането на решения и се допринася за общественото разбиране на въпросите, свързани с околната среда и за подкрепа относно взетите решения. По-специално, обществеността следва да има достъп до информация относно експлоатацията на инсталации и тяхното възможно въздействие върху околната среда и, преди вземането на решения — до информация относно заявленията за разрешителни за нови инсталации или съществени промени, както и относно самите разрешителни, тяхното актуализиране и съответните данни от мониторинг“.
15.
Член 1 от Директива КПКЗ представя целта ѝ по следния начин:
„Цел на настоящата директива е постигането на комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от изброените дейности в приложение I. Тя посочва мерки, предназначени да предотвратят или в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята в резултат от горепосочените дейности, включително и мерки, свързани с отпадъците, целящи постигането на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост, без да се засяга действието на Директива ОВОС и съответните разпоредби на Общността“.
16.
Изискванията за заявление за издаване на разрешително са посочени в член 6 от Директивата КПКЗ:
„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подадените до компетентните органи заявления за издаване на разрешително включват описание на:
а)
инсталацията и дейностите ѝ;
[…]
г)
условията на площадката, на която е разположена инсталацията;
[…]
й)
кратко описание на основните алтернативи, ако има такива, проучени от заявителя.
Заявлението за издаване на разрешително съдържа и нетехническо резюме на горепосочените изисквания.
(2) Когато информация, предоставяна в съответствие с изискванията на Директива 85/337/ЕИО […] или друга информация, изготвена съгласно разпоредбите на друго законодателство, изпълнява някое от изискванията на настоящия член, тази информация може да бъде включена в заявлението или да бъде приложена към него“.
17.
Член 9 от Директивата КПКЗ съдържа разпоредби относно съдържанието на разрешителното:
„(1) С оглед постигане на високо ниво на опазване на околната среда като цяло посредством опазване на въздуха, водите и почвите държавите членки гарантират наличието в съответното разрешително на мерките, необходими за спазване на изискванията на членове 3 и 10 относно издаване на разрешителни.
(2) В случаите на нови инсталации или на съществена промяна на съществуващи инсталации, когато се прилага член 4 от Директива 85/337/ЕИО, за целите на издаване на разрешителното се взема под внимание всяка информация или заключение в тази връзка, получени съгласно членове 5, 6 и 7 от посочената директива.
[…]
(4) Без да се засяга член 10, нормите за допустими емисии и равностойните показатели и технически мерки, посочени в параграф 3, се основават на най-добрите налични техники, без да се предписва използване на каквито и да е техники или конкретна технология, но при отчитане на техническите характеристики на съответната инсталация, нейното географско положение и условията на местната околна среда. При всички обстоятелства условията на разрешителното съдържат разпоредби за намаляването до минимум на замърсяванията на далечни разстояния или трансгранични замърсявания и обезпечават високо ниво на опазване на околната среда като цяло“.
18.
Член 15 от Директивата КПКЗ урежда участието на обществеността:
„(1) Държавите членки гарантират, че на заинтересованата общественост са предоставени навременни и ефективни възможности да участва в процедурите за:
а)
издаване на разрешително за нови инсталации;
б)
[…]
Процедурата, предвидена в приложение V, се прилага за целите на такова участие.
(2) […]
(3) Параграфи 1 и 2 се прилагат при спазване на ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда“.
19.
Член 16 от Директивата КПКЗ съдържа особени разпоредби за правна защита, в изпълнение на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.
20.
Приложение V прецизира коя информация трябва да бъде достъпна за обществеността:
„1.
Обществеността следва да бъде информирана (чрез публично разгласяване или други подходящи средства като електронни медии, ако има такива) по следните въпроси на ранен етап от процедурата по вземане на решение или, най-късно, веднага след като може разумно да се очаква информацията да бъде предоставена:
а)
заявление за разрешително или, ако случаят е такъв, предложението за актуализиране на разрешителното или условията на разрешителното в съответствие с член 15, параграф 1, включително описание на елементите, изброени в член 6, параграф 1;
[…]
в)
данни за компетентните органи, отговорни за вземането на решение; тези, от които може да бъде получена съответната информация; тези, до които могат да бъдат отправени коментари или въпроси и данни за графика за предаване на коментари или въпроси;
[…]
е)
посочване на времето и мястото или средствата, чрез които ще бъде предоставена съответната информация;
[…]
2.
Държавите членки гарантират, че в разумни срокове се предоставя на разположение на заинтересованата общественост:
а)
в съответствие с националното законодателство — основните доклади и становища, изпратени до компетентния орган или органи в момент, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1;
б)
в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО — информация, различна от посочената в точка 1, която се отнася до решението в съответствие с член 8 и която се предоставя след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1“.
21.
Консултациите с обществеността са уредени в приложение V, точки 3 и 4:
„3.
Заинтересованата общественост има право да изрази коментари и мнения пред компетентния орган, преди да е взето решение.
4.
Резултатите от направените консултации съгласно настоящото приложение трябва надлежно да бъдат взети под внимание при вземането на решение“.
2. Директивата за депонирането на отпадъци
22.
Директивата за депонирането на отпадъци ( 7 ) (наричана по-нататък „Директивата за депонирането“) урежда изграждането и експлоатацията на депата за отпадъци.
23.
Съгласно член 1, параграф 2 Директивата за депонирането съдържа техническите изисквания към депата, които попадат в обхвата на Директивата КПКЗ:
„По отношение на техническите характеристики на депата настоящата директива включва необходимите технически изисквания за депата, за които се прилага Директива 96/61/ЕО, с цел да изработи в общи параметри изискванията на посочената директива. Съответните изисквания на Директива 96/61/ЕО ще се считат за изпълнени, ако са съгласувани с изискванията на настоящата директива“.
24.
Член 7 от Директивата за депонирането урежда съдържанието на заявлението за издаване на разрешително. В частност то следва да съдържа:
„г)
описанието на площадката, включително хидрогеоложките и геоложките ѝ характеристики“.
25.
Условията за издаване на разрешително за посочени в член 8:
„Държавите членки приемат мерки[, чрез които се гарантира следното]:
а)
компетентният орган да не издава разрешително, докато не се увери, че:
i)
без да се накърнява член 3, параграфи 4 и 5, проектът за изграждане на депо отговаря на всички посочени изисквания на настоящата директива, включително на приложенията;
ii)
[…]“.
26.
Приложение I към Директивата за депонирането прецизира условията, на които трябва да отговаря депото, и по-специално тези, свързани с неговото разположение:
„1
Разположение
1.1.
Разположението на депата трябва да се съобрази със следните фактори:
a)
разстоянието от границата на депото до обитаемите и развлекателните зони, водните пътища и басейните и други земеделски и градски територии;
б)
съществуването на подземни води, крайбрежни води или защитени територии в района;
в)
геоложките и хидрогеоложките условия на района;
г)
риска от наводнения, утаяване, свличане на почвата или образуване на лавини;
д)
защитата на природата или наличието на културни паметници на тази територия.
1.2.
Депата се разрешават, само ако предвид характеристиките на мястото съответстват на гореизложените условия или на съответните корективни мерки и не представляват сериозна опасност за околната среда“.
3. Директивата за обществения достъп до информация за околната среда
27.
Член 15, параграф 3 от Директивата КПКЗ се позовава на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда ( 8 ) (наричана по-нататък: „Директивата за информацията за околната среда“). Член 4 урежда изключенията:
„(1) […]
(2) Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху:
[…]
г)
поверителността на търговска или индустриална информация, когато тази поверителност е регламентирана от националното законодателство или от законодателството на Общността с цел защита на легитимния икономически интерес, включително и обществения интерес за поддържането на статистическата поверителност или данъчната тайна;
[…]
Основанията за отказ, упоменати в параграфи 1 и 2, следва да се тълкуват ограничително, като се взема предвид за конкретния случай обслужваният обществен интерес от разкриването на информацията. Във всеки конкретен случай обслужваният обществен интерес от разкриването се преценява спрямо обслужвания интерес от отказа. Държавите членки не могат да регламентират право на отхвърляне на искане за предоставяне на информация на основание параграф 2, букви а), г), е), ж) и з), в случаите, когато искането се отнася за емисии в околната среда.
[…]
(3) […]
(4) Информацията за околната среда, която се съхранява от или за публичен орган, до който е отправено искането от заявителя, се предоставя частично, когато е възможно отделянето на информацията, попадаща в обхвата на параграф 1, букви г) и д) или параграф 2, от останалата поискана информация“.
4. Директивата ОВОС
28.
Член 1, параграф 2 от Директивата ОВОС определя понятието разрешително по следния начин:
„решение на компетентния орган или власти, което дава право на възложителя да развива проекта“.
29.
Член 2, параграф 1 от Директивата ОВОС съдържа основното задължение за осъществяване на оценка на въздействието върху околната среда:
„Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди даване на разрешение [за проектите, които е възможно да оказват значително въздействие върху околната среда inter alia поради своя характер, мащаби или разположение, е направена оценка на тяхното въздействие]. Тези проекти са определени в член 4“.
30.
Член 10а от Директивата ОВОС съдържа особени разпоредби за правна защита, в изпълнение на член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция.
В– Словашкото право
31.
Директивата КПКЗ е транспонирана от Словакия със Закон 245/2003. По-конкретно, от значение за настоящото производство е член 8, параграфи 3 и 4, който регламентира съотношението с други административни производства:
„(3) Когато става дума за комплексно разрешително за експлоатация, което същевременно изисква разрешение за нов строеж или промяна на съществуващ строеж, процедурата включва и процедура по издаване на разрешително за строеж. В рамките на производството за издаване на комплексно разрешително строителните власти имат положението на заинтересуван орган (член 10, параграф 2).
(4) Процедурата по изготвяне на регулационен план, оценката на въздействието върху околната среда на инсталацията и определянето на условията с оглед на избягването на тежки промишлени аварии не са част от комплексното разрешително“.
32.
Освен това следва да се посочи член 11, параграф 2, буква g), който предвижда, че със заявлението за разрешително трябва да се подаде и евентуално решение за разположение:
„Към заявлението се прилагат:
[…]
„решението за приемане на регулационния план, когато става въпрос за нова инсталация или за разширяването на съществуваща такава,
[…]“.
III – Факти, главно производство и преюдициално запитване
33.
Главното производство се отнася до изграждането на депо за отпадъци в словашкия град Pezinok. Старото депо за отпадъци от десетилетия наред се намира на мястото на някогашна тухларна. Понастоящем новото депо за отпадъци трябва да се изгради на същото място в някогашна глинена кариера.
34.
Съгласно преписката този проект е бил предмет на три последователни и основаващи се едно на друго решения, приети в отделни административни производства. Общината и Регионалната служба за градско планиране са определили разположението, Министерството на околната среда е приело решение относно оценката на въздействието върху околната среда и накрая Инспекторатът по околната среда е издал в двуинстанционно производство комплексното разрешително за инсталацията. Преюдициалното запитване се основава на правния спор относно последното решение.
А– По разположението на инсталацията
35.
Чрез Наредба № 2/1997 на 26 юни 1997 г. община Pezinok приема план за градско строителство, който наред с другото предвижда и изграждане на депо за отпадъци в някогашната кариера за глина в непосредствена близост до града (около 300 м). Тя обаче изменя този план през 2002 г., а през 2006 г. приема нов план, след като словашкият Конституционен съд установява, че съществуващият план противоречи на Конституцията, като и в двата случая предвижда, че на посоченото място не се разрешава изграждането на депо.
36.
Дружеството Ekologická skládka a.s. обаче още на 7 август 2002 г. внася искане за определяне на разположението на новото депо за отпадъци. Общината отхвърля тази молба на 30 ноември 2006 г., но Окръжната служба за строителство — Братислава, изменя това решение на 7 май 2007 г. и издава разрешително за използване на площта, в което е определено разположението на депото.
37.
В рамките на това административно производство различни жители (по-нататък Križan и др.) правят възражения. По-специално те твърдят, че има нарушение на изменения план за градско строителство от 2006 г., както и че е налице пристрастност на служителите от Окръжната служба за строителство. Те обаче са изключени от производството с довода, че на този етап от производството техните права не са непосредствено засегнати. Поради това и решението за изменение не се занимава с тези възражения.
38.
Жалбата на община Pezinok срещу решението за изменение е отхвърлена, защото общината не може да е едновременно първоинстанционен административен орган и страна по това производство ( 9 ). Križan и др. твърдят, че жалбата им срещу изключването им от производството е щяла да бъде уважена ( 10 ), но междувременно решението за разположението е влязло в сила.
Б– По оценката на въздействието върху околната среда
39.
По молба на дружеството Pezinské tehelne a.s. от 16 декември 1998 г. Министерството на околната среда прави оценка на въздействието върху околната среда на проекта за депо и на 26 юли 1999 г. дава окончателно становище по оценката на въздействието върху околната среда.
40.
По молба на Pezinské tehelne a.s. с решение от 27 март 2006 г., успоредно с процедурата за определяне на разположението, Министерството на околната среда удължава валидността на становището по оценката на въздействието върху околната среда до 1 февруари 2008 г.
В– По комплексното разрешително за инсталацията
41.
След приключването на двете споменати производства по молба на Ekologická skládka от 25 септември 2007 г. словашкият Инспекторат по околната среда образува комплексното производство съгласно Закон № 245/2003, транспониращ Директивата КПКЗ. На 17 октомври 2007 г. Инспекторатът по околната среда публикува молбата и поставя началото на участието на обществеността.
42.
В административното производство пред първата инстанция Križan и др., както и община Pezinok твърдят, че молбата е непълна, тъй като не включва решението за разположението на инсталацията, а то е предвидено в закона приложение. По искане на Инспектората по околната среда дружеството Ekologická skládka наистина представя правно валидното решение на Окръжната служба за строителство за разположението на инсталацията, но твърди, че то е защитено като търговска тайна; затова не е оповестено.
43.
На 22 януари 2008 г. Инспекторатът по околната среда издава комплексното разрешително за изграждане на депо за отпадъци и неговата експлоатация.
44.
Срещу това решение Križan и др., както и община Pezinok подават жалба, по която отново се произнася Инспекторатът по околната среда. Те твърдят по-специално, че е налице нарушение на плана за градско строителство и, че не им е предоставено решението за разположението на инсталацията. Те посочват също, че планираното депо за отпадъци не е достатъчно отдалечено от жилищните сгради и не съответства на изискването за пълно опазване на околната среда.
45.
В рамките на това производство Инспекторатът по околната среда публикува решението за разположението на инсталацията чрез обявление в сградата си от 14 март до 14 април 2008 г. С решение от 18 август 2008 г. той отхвърля тази жалба. По възражението за нарушаване на плана за градско строителство Инспекторатът по околната среда постановява, че то е трябвало да бъде направено в процедурата за приемане на решението за разположението.
Г– По съдебното производство
46.
Срещу решението на Инспектората по околната среда като втора инстанция от 18 август 2008 г. Križan и др., както и община Pezinok предявяват иск в Районния съд — Братислава, който е отхвърлен от последния със съдебно решение от 4 декември 2008 г.
47.
В съдебното производство по обжалване Върховният съд първо спира изпълнението на комплексното разрешително с предварително решение от 6 април 2009 г., а по-късно го отменя с решение от 28 май 2009 г. Като мотив той изтъква късното публикуване на решението за разположение и оспорва удължаването на решението относно оценката на въздействието върху околната среда на строителния проект.
48.
Срещу тези решения дружеството Ekologická skládka подава конституционна жалба в Конституционния съд. С решение от 27 май 2010 г. Конституционният съд отменя предварителното решение на Върховния съд от 6 април 2009 г., както и решението му от 28 май 2009 г., и връща делото за допълнително разглеждане на Върховния съд.
49.
Като довод Конституционният съд посочва по-специално, че по обжалваното решение Върховният съд не е изследвал в достатъчна степен дали в производството по обжалване е било гарантирано достатъчно участие на обществеността по смисъла на процедурата за комплексното разрешително. Според Конституционния съд това не е изключено от процесуално-правна гледна точка.
50.
Освен това Конституционният съд оспорва установеното относно удължаването на валидността на решението за екологичното съответствие. Това решение не било предмет на делото, защото жалбоподателите не поддържали незаконосъобразността му в своята жалба, a и за контрола на становището за ОВОС е било предвидено особено производство.
Д – Въпросите на Върховния съд
51.
След като делото е върнато, производството отново е висящо пред Върховния съд, който отправя следните въпроси към Съда:
„1)
Позволява ли, съответно задължава правото на Съюза (и по-конкретно член 267 ДФЕС) върховната юрисдикция на държава членка да сезира служебно Съда на Европейския съюз с преюдициален въпрос, включително на такъв етап от съдебното производство, на който Конституционният съд е отменил решение на върховната юрисдикция, което се основава преди всичко на прилагането на правната уредба на Съюза относно опазването на околната среда, като е задължил тази юрисдикция да се придържа към правните изводи на Конституционния съд относно нарушаването на материалните и процесуалните конституционни права на страна в производството, без да държи сметка за свързаните с правото на Съюза измерения на разглежданото дело или, с други думи, когато, произнасяйки се като последна инстанция, Конституционният съд е достигнал до извода, че не е необходимо да се отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в рамките на това производство и временно е изключил по разглежданото дело прилагането на правото на подходяща околна среда и на нейното опазване?
2)
Може ли да бъде постигната основната цел на комплексното предотвратяване, която е определена по-конкретно в съображения 8, 9 и 23, както и в членове 1 и 15 от Директивата КПКЗ, и по-общо в общностната правна уредба относно околната среда, т.е. предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, включително чрез приобщаването на обществеността към целта да се постигне висока степен на опазване на околната среда като цяло, в рамките на производство, при което не се гарантира достъп на обществеността в началото на процедурата за комплексно предотвратяване, до всички релевантни документи (член 6 във връзка с член 15 от Директивата КПКЗ), и по-специално до решението за разполагане на инсталация — депо за отпадъци, но като впоследствие липсващият документ бъде приложен по делото в първоинстанционното производство, при условие че той няма да бъде оповестяван на останалите участници в производството, тъй като става дума за търговска тайна, или — казано с други думи — може ли основателно да се предположи, че решението за разполагане на инсталацията (и най-вече неговата обосновка) оказва съществено влияние върху доводите, становищата и останалите предложения?
3)
Постигат ли се целите на Директивата ОВОС, по-специално от гледна точка на правната уредба на Съюза относно околната среда, и по-конкретно от гледна точка на предвиденото в член 2 условие, съгласно което, преди да бъдат одобрени определени проекти, те следва да бъдат оценени с оглед на въздействието им върху околната среда, когато валидността на приетото през 1999 г. първоначално становище на Министерството на околната среда, с което преди време е приключила процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, е удължена след няколко години с обикновено решение, без да се извърши нова оценка на въздействието върху околната среда? С други думи, може ли да се приеме, че валидността на решение, което вече е прието в приложение на Директивата ОВОС е неограничена?
4)
Общото условие, произтичащо от Директивата КПКЗ (и по-специално от нейния преамбюл и от членове 1 и 16) — а именно, че държавите членки гарантират предотвратяването и намаляването на замърсяването на околната среда, като следят и за това заинтересуваните лица да разполагат с редовни, справедливи и бързи административни и съдебни производства — във връзка с член 10а от Директивата ОВОС, както и от член 6 и от член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, включва ли и възможността посочените лица да поискат постановяването на привременна административна или съдебна мярка по националното право (например разпореждане за спиране на изпълнението на комплексно решение), която позволява временно, т.е. до постановяването на решение по същество, да се спре изграждането на проектираната инсталация?
5)
Възможно ли е посредством съдебно решение, с което се осъществява условието по Директивата КПКЗ, по Директивата ОВОС или по член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, т.е. в приложение на предвиденото в посочените разпоредби право на обществеността на справедлива съдебна защита по смисъла на член 191, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който се отнася до политиката на Европейския съюз в областта на околната среда, незаконосъобразно да се наруши правото на собственост на експлоатиращия инсталацията, гарантирано по-конкретно в член 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, например като в рамките на съдебно производство се отмени надлежно предоставеното на заявителя комплексно разрешително за нова инсталация?“.
52.
Križan и др., община Pezinok, словашкият Инспекторат по околната среда — Братислава, и дружеството Ekologická skládka a. s., както и Чешката република, Република Австрия, Словашката република и Европейската комисия представят писмени становища. Освен това в съдебното заседание на 17 януари 2012 г. участва и Френската република, докато Ekologická skládka не взема участие.
IV – Правен анализ
А – По първия въпрос — право на Върховния съд да отправи преюдициално запитване
53.
С първия въпрос Върховният съд по същество иска да се установи дали решението на Конституционния съд е пречка за отправянето на преюдициалното запитване. По националното право Върховният съд всъщност е задължен да реши главното дело, съобразявайки се със становището на Конституционния съд. В допълнение въпросът е насочен и към това дали той може да отправи запитването служебно, т.е. без съответна молба от участниците в производството.
54.
В контекста на третия въпрос ще се занимая ( 11 ) и с намекнатия в мотивите на преюдициалното запитване въпрос дали правото на Съюза позволява, и дори изисква, Върховният съд да отправя определени правни въпроси служебно. Съгласно съдебната практика съответната разпоредба може да придобие решаващо значение именно във връзка с отговора на въпроса дали по нея може да има служебно произнасяне ( 12 ). А Върховният съд споменава възможността за служебно произнасяне само във връзка с правните въпроси в третия преюдициален въпрос.
55.
Съгласно съдебната практика нито предписанията на Конституционния съд, нито липсата на молби от страните за отправяне на въпроси към Съда препятстват преюдициалното запитване.
56.
Съгласно член 267 ДФЕС националните юрисдикции разполагат с възможно най-широко право на преценка да сезират Съда ( 13 ) — т.е. служебно или по искане на страните, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, във връзка с които въпроси тези юрисдикции трябва да постановят решение по конкретно дело ( 14 ).
57.
Съгласно член 267, трета алинея ДФЕС юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване по националното право, е задължена да сезира Съда, когато пред нея са повдигнати въпроси за тълкуването на правото на Съюза. Обжалването по смисъла на тази разпоредба трябва да може да има за предмет правилното прилагане на правото на Съюза ( 15 ), тъй като задължението за отправяне на преюдициално запитване за юрисдикциите, които действат като последна инстанция, цели да предотврати създаването в дадена държава членка на национална съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на Съюза ( 16 ).
58.
Изхождам от хипотезата, че Върховният съд на Словакия — поне в главния спор — е юрисдикция по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС. Неговите решения наистина подлежат на контрол от словашкия Конституционен съд, но този съд гарантира само спазването на словашката конституция и не е компетентен да контролира спазването на правото на Съюза от националните административни органи и съдилища ( 17 ).
59.
Съдът е постановил, че национална правна норма, съобразно която юрисдикциите, които не се произнасят като последна инстанция, са обвързани от изводите на горната юрисдикция, не може да лиши тези юрисдикции от правото да сезират Съда с въпроси за тълкуването на правото на Съюза, до което се отнасят съответните правни изводи. Юрисдикцията, чиито решения подлежат на обжалване, трябва да бъде свободна — ако счита, че правната преценка, извършена от по-горна инстанция, би могла да доведе до постановяване на решение, което противоречи на правото на Съюза — да отправи до Съда въпросите, които смята за неизяснени ( 18 ).
60.
Освен това, за да се гарантира предимството на правото на Съюза, функционирането на тази система на сътрудничество изисква националната юрисдикция да може да сезира Съда с всеки преюдициален въпрос, който счита за необходим, и във всеки момент от производството, който според нея е подходящ, включително след приключването на производството за инцидентен контрол за конституционност ( 19 ).
61.
Впрочем решението на Съда по преюдициално запитване обвързва националната юрисдикция при решаване на главното дело. Поради това, когато националната юрисдикция използва предоставената ѝ съгласно член 267 втора алинея ДФЕС възможност, тя е обвързана от тълкуването на Съда относно въпросните разпоредби при решаването на главното дело и евентуално трябва да се отклони от преценката на по-горната юрисдикция, когато счита, че тълкуването ѝ не съответства на правото на Съюза ( 20 ).
62.
Тези разсъждения са били направени по отношение на юрисдикции, които не решават като последна инстанция, но те трябва да се прилагат на още по-силно основание към юрисдикции, които вземат решения по въпроси на правото на Съюза като последна инстанция, но подлежат на контрол от страна на конституционен съд относно спазването на националното конституционно право. Националното конституционно право има предимство пред обикновеното национално право, но не може да бъде пречка за прилагането на правото на Съюза ( 21 ).
63.
Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че член 267 ДФЕС задължава юрисдикцията на държава членка, чието решение за тълкуването на правото на Съюза не може да бъде обжалвано, при наличие на съмнения относно прилагането на правото на Съюза по висящо дело да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз служебно и без искане от страните, въпреки че Конституционният съд на тази държава членка вече се е произнесъл по делото и е указал на споменатата юрисдикция да го реши, съобразявайки се с неговите заключения, свързани с националното конституционно право.
Б– По втория въпрос — достъп до решението за разположение на инсталацията в процедурата за издаване на комплексно разрешително
64.
Вторият въпрос засяга достъпа до решението за разположението на депото за отпадъци в процедурата за издаване на комплексното разрешително.
65.
В производството пред първата административна инстанция това решение първоначално е третирано като търговска тайна и затова не е било оповестено. В производството пред втората административна инстанция обаче то е направено публично достояние. Върховният съд иска да се установи дали този начин на действие съответства на Директивата КПКЗ.
66.
Поради това трябва да се провери дали решението относно разположението спада към информацията, за която обществеността принципно трябва да бъде уведомена в процедурата за издаване на комплексно разрешително (по този въпрос вж. по-долу точка 2), на следващо място, доколко защитата на търговската тайна обосновава изключение от оповестяването (по този въпрос вж. по-долу точка 3), и накрая, дали оповестяването в производството пред втората административна инстанция отговаря на изискванията на правото на Съюза или е било направено твърде късно (по този въпрос вж. по-долу точка 4). Най-напред обаче трябва да се отстранят съмненията относно допустимостта на този въпрос (по този въпрос вж. по-долу точка 1).
1. По допустимостта на втория въпрос
67.
Ekologická Skládka твърди, че съгласно словашкото право решението за разположението на инсталацията е независимо от комплексното разрешително за нея (член 8, параграф 4 от Закон № 245/2003). Решението за разположението на инсталацията вече не може да бъде поставяно под въпрос в процедурата за издаване на комплексно разрешително. От тази гледна точка не било необходимо и оповестяване. От това Ekologická Skládka дори прави извод, че вторият въпрос не е от значение за изхода на главното производство и затова е недопустим.
68.
Въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, обаче се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси ( 22 ).
69.
Въпросът дали и при какви условия решението за разположение трябва да бъде оповестено в процедурата за издаване на комплексно разрешително за инсталация, очевидно има връзка със спора за законосъобразността на разрешителното, тъй като недостатък при оповестяването може да доведе до процесуално нарушение. Ето защо следва да се приеме, че вторият въпрос, поставен от Върховния съд, е допустим.
2. По необходимостта да се предостави достъп до решението за разположение
70.
До коя информация обществеността трябва да има достъп в процедурата за издаване на комплексно разрешително следва да се прецени въз основа на член 15, параграф 1, член 6 и приложение V към Директивата КПКЗ.
а) По огласяването на информация в процедурата за издаване на комплексно разрешително
71.
Съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Директивата КПКЗ на заинтересованата общественост трябва да се предостави навременна и ефективна възможност да участва в издаването на разрешително за нови инсталации. За целите на това участие се прилага процедурата, предвидена в приложение V.
72.
Приложение V, точка 1 от Директивата КПКЗ предвижда, че обществеността следва да бъде информирана по определени въпроси на ранен етап от процедурата по вземане на решение или, най-късно, веднага след като може разумно да се очаква информацията да бъде предоставена. Това се отнася по-специално до заявлението за издаване на разрешително, включително описанието на изброените в член 6, параграф 1 точки.
73.
Съгласно приложение V, точка 2 на заинтересованата общественост трябва да бъде предоставена на разположение определена информация в подходящи срокове. При това се касае, на първо място, за основните доклади и становища, изпратени до компетентния орган или органи в момент, когато заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1 (буква а), и на второ място, за информация, различна от посочената в точка 1, която се отнася до решението за разрешително и която се предоставя, след като заинтересованата общественост е била информирана в съответствие с точка 1 (буква б).
74.
Тези разпоредби биха могли да бъдат тълкувани и тясно в смисъл че достъп трябва да се предоставя само до информацията, посочена приложение V, точка 2 от Директивата КПКЗ, докато информацията по член 1 се оповестява при започване на процедурата за издаване на разрешително. Съгласно този прочит съответните оригинални документи биха могли да не бъдат предоставяни — по-специално молбата за издаване на разрешително.
75.
Но още информацията, която съгласно букви в) и е) трябва да бъде оповестена, говори за по-разширен достъп до оригиналните документи. Всъщност трябва да се съобщят органите, както и времето, мястото и средствата, чрез които ще бъде предоставена съответната информация. Това означава, че информацията за обществеността по член 1 не е изчерпателно посочена, а трябва да се осигури достъп и до друга информация, която е от значение за процедурата за издаване на разрешително.
76.
Нелогично би било да се разбира и че съгласно приложение V, точка 2, буква б) трябва да се предоставя достъп до по-късно представена информация от значение за разрешителното, а да не се предоставя такъв до информация, налична още отначало.
77.
Освен това непредоставянето на молбата за издаване на разрешително и приложенията към нея би представлявало ограничаване на информацията за обществеността в сравнение с първоначалната версия на Директивата КПКЗ, която в член 15, параграф 1 изрично предвижда достъп на обществеността до молбата за издаване на разрешително. Но законодателят не е възнамерявал да ограничи прозрачността при изработването на новата версия на член 15, параграф 1 от Директивата КПКЗ чрез Директива 2003/35 ( 23 ), а съгласно съображения 10 и 11 от последната е целял само постигане на съответствие с по-широките изисквания на Орхуската конвенция.
78.
Тази конвенция не цели ограничаване на информацията за обществеността, а в член 6, параграф 6 изрично предвижда предоставяне на заинтересованата общественост на достъп за разглеждане на цялата информация, имаща отношение към вземането на решения по този член, налична към момента на общественото обсъждане. Разпоредбите на Директивата КПКЗ за информиране на обществеността по възможност трябва да се тълкуват в съответствие с международноправните задължения на Съюза, произтичащи от Конвенцията, които са транспонирани именно чрез тази директива ( 24 ). Поради това те трябва да се разбират в смисъл, че по принцип трябва да се гарантира достъп до цялата информация, релевантна за процедурата за издаване на комплексното разрешително.
б) По огласяването на решението за разположение
79.
В съответствие с току-що направените разсъждения, в процедурата за издаване на комплексното разрешително принципно е трябвало да бъде осигурен достъп до решението за разположение, ако то е било релевантно за разрешителното.
80.
На пръв поглед може да се очаква, че процедурата за издаване на комплексно разрешително на инсталация включва и определянето на нейното разположение. Изискваното в член 1 и член 9, параграф 1 от Директивата КПКЗ високо равнище за опазване на околната среда със сигурност би било подпомогнато като цяло, ако разположението на инсталацията е избрано с цел намаляване на вредните последици върху околната среда.
81.
Директивата КПКЗ все пак не включва разрешаването на инсталация като цяло, а (само) необходимите мерки за опазване на различните засегнати компоненти на околната среда, т.е. по-специално въздуха, водата и почвата. Тя урежда преди всичко експлоатацията на инсталацията и най-добрата налична техника, която трябва да бъде използвана. Решението за разположението може наистина да повлияе на комплексното разрешително; така член 9, параграф 4 от Директивата КПКЗ предвижда при условията за разрешителното да се съобразяват географското положение на инсталацията и съответните условия на местната околна среда. Не е предвидено обаче в процедурата за издаване на комплексно разрешително да се определя и разположението или да се проверява съществуващо решение за разположение. Поради това решението за разположение може да бъде засегнато най-много по-изключение и индиректно, ако съгласно Директивата КПКЗ инсталацията не може да бъде разрешена заради условията на определеното разположение.
82.
За депата за отпадъци действат обаче особени правила, които са установени в Директивата за депонирането. Доколкото депата попадат в обхвата на Директивата КПКЗ, Директивата за депонирането съдържа в член 1, параграф 2 съответните „технически изисквания“, конкретизиращи общите изисквания на Директивата КПКЗ. С изпълнението на изискванията на Директивата за депонирането се считат за изпълнени и съответните изисквания на Директивата КПКЗ.
83.
Приложение I, точка 1 от Директивата за депонирането урежда избора на разположение на депото. По-специално точка 1.1, буква а) предвижда, че трябва да се съобрази разстоянието от границата на депото до обитаемите и развлекателните зони, както и до други градски територии. Съгласно точка 1.2 депото може да бъде разрешено само ако предвид характеристиките на мястото може да се очаква, че депото не представлява сериозна опасност за околната среда.
84.
Наистина може да има съмнение дали правилата за избор на разположение от Директивата за депонирането конкретизират „съответните технически изисквания“ на Директивата КПКЗ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата за депонирането, но съгласно член 8, буква а), подточка i) от Директивата за депонирането, разрешителното за депо винаги трябва да съблюдава всички изисквания на Директивата. Следователно не може да бъде издадено комплексно разрешително за депо, ако са нарушени изискванията за избор на разположение.
85.
Дори изискванията за разположение на депо от Директивата за депонирането да бъдат изключени от процедурата за издаване на комплексно разрешително, решението за разположение пак би представлявало интерес, тъй като в тази процедура трябва да се съобразят различни обстоятелства, свързани с разположението. Съгласно член 7, буква г) от Директивата за депонирането още молбата за издаване на разрешително трябва да съдържа описание на площадката за инсталацията, включително хидрогеоложките и геоложките ѝ характеристики ( 25 ). Изискванията за опазване на почвата и водите съгласно приложение I, точка 3 се отнасят до условията, свързани с разположението на инсталацията. Административно решение за разположението на депото трябва да съобрази и тези точки и следователно да съдържа и съответната информация.
86.
Накрая, постановеното преди това решение за разположението на депо за отпадъци е от значение в процедурата за издаване на комплексно разрешително, доколкото според националното право то поставя рамката за комплексното разрешително.
87.
По този начин решението за разположение се числи към информацията, релевантна за процедурата за издаване на разрешително. Така се обяснява обстоятелството, че член 11, параграф 2, буква g) от словашкия Закон № 245/2003 изрично изисква то да се представи с молбата за издаване на разрешително. Поради това в процедурата за издаване на комплексно разрешително принципно трябва да се осигури достъп до наличното административно решение за разположението на инсталацията.
3. По защитата на търговската тайна
88.
Достъпът до информация може обаче да бъде отказан, когато заслужаващи правна защита интереси не допускат оповестяването. Съгласно член 15, параграф 3 от Директивата КПКЗ изискванията на член 15, параграф 1 за участие на обществеността се прилагат при спазване на ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Директивата относно информацията за околната среда.
89.
Съгласно член 4, параграф 2, буква г) от Директивата относно информацията за околната среда държавите членки могат да предвидят отказ за предоставяне на информация, ако разкриването на информацията би могло да се отрази неблагоприятно върху поверителността на търговска или индустриална информация, когато тази поверителност е регламентирана от националното законодателство или от законодателството на Съюза с цел защита на легитимния икономически интерес, включително и обществения интерес за поддържането на статистическата поверителност или данъчната тайна.
90.
Основанията за отказ за предоставяне на информация съгласно член 4, параграф 2 от Директивата относно информацията за околната среда следва обаче да се тълкуват ограничително, като за конкретния случай се взема предвид обслужваният от разкриването на информацията обществен интерес ( 26 ). Дори когато документите съдържат търговски тайни, съгласно член 4, параграф 4 трябва да се предостави достъп поне до пасажите, които не са защитени като търговска тайна.
91.
Съдът не може да прецени окончателно доколко решението за разположението е трябвало да бъде третирано като поверително поради търговски тайни, тъй като Върховният съд не е споменал никакви данни за такива. Ето защо тази преценка остава в правомощията на националните юрисдикции.
92.
Все пак оповестяването на решението за разположението от втората административна инстанция води до предположението, че то не е съдържало търговски тайни. До момента не е имало и твърдение, в това число и от Ekologická Skládka, че решението изобщо съдържа информация, която трябва да бъде защитена. От друга страна, е налице значителен обществен интерес относно информацията за разположението на депото за отпадъци. Този интерес редовно се преценява спрямо интереса от защита на информацията, свързана с предприятието.
93.
Поради това за целите на последващия анализ изхождам от хипотезата, че решението за разположението не следва да се защитава нито изцяло, нито отчасти като търговска тайна.
4. По времето на оповестяването
94.
Следователно трябва да се изследва дали оповестяването от втората административна инстанция на решението за разположението отговаря на изискванията на Директивата КПКЗ, или е направено твърде късно.
95.
Член 15, параграф 1 от Директивата КПКЗ изисква на заинтересованата общественост да бъдат предоставени навременни и ефективни възможности да участва в процедурите за издаване на разрешителни за нови инсталации. Още по-ясен е член 6, параграф 4 от Орхуската конвенция, който трябва да бъде транспониран в Директивата. Съгласно него ранното участие на обществеността трябва да се осъществи към момент, в който все още всички възможности са открити и може да се проведе ефективно обществено обсъждане.
96.
Само оповестяването на информацията не е достатъчно. Приложение V, точка 3 от Директивата КПКЗ дава на заинтересованата общественост право да изрази коментари и мнения пред компетентния орган, преди да е взето решение. Съгласно точка 4 резултатите от проведените консултации трябва да бъдат надлежно взети под внимание при вземането на решение. Това изискване отговаря на член 6, параграфи 7 и 8 от Орхуската конвенция.
97.
Ако решението за разположение не попада изцяло под защитата на търговската тайна (а трябва да се изхожда от тази хипотеза), поради което е трябвало да бъде предоставен достъп до него, първоинстанционната процедура за издаване на комплексно разрешително не съответства на изискванията на Директивата КПКЗ. Обществеността не е имала достъп до решението за разположение и не е могла нито да изрази мнение дали е било спазено, нито дали е в съответствие с изискванията на приложение I, точка 1 от Директивата за депонирането.
98.
По тази причина Върховният съд счита оповестяването за закъсняло. Не било осигурено достатъчно участие на обществеността.
99.
В производството пред втората административна инстанция решението за разположение все пак е било оповестено и съгласно измененото в тази процедура решение за комплексно разрешително, обществеността е имала срок от 30 дни, за да даде становище по него. Словашкият Конституционен съд счита, че е възможно нередовността на процедурата да бъде отстранена чрез това оповестяване. Той подчертава, че съгласно общите принципи на словашкия административен процес втората административна инстанция може да измени цялото административно решение и освен това е задължена да изслуша обществеността по подходящ начин.
100.
Макар че нито Директивата КПКЗ, нито Директивата за депонирането съдържат правила относно отстраняване на процесуалните нарушения, в правото на Съюза принципно е призната възможността за тяхното отстраняване ( 27 ) и нито Директивата КПКЗ, нито Директивата за депонирането могат да бъдат разбирани в смисъл, че изключват отстраняването на процесуални нарушения. Решение по дело Wells съдържа съответен анализ относно пълната липса на оценка за въздействието върху околната среда, като спирането на вече издадено разрешително с цел последващо извършване на (ненаправена) оценка на въздействието на обсъждания проект в съответствие с тази директива е оценено като подходяща мярка за коригиране на нарушението на Директивата КПКЗ ( 28 ).
101.
При липса на правило в правото на Съюза за отстраняване на процесуалните нарушения на процедурата за издаване на комплексно разрешително за депо за отпадъци, в това отношение са приложими националните разпоредби. Процесуалните правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 29 ).
102.
Когато се прилагат обичайните национални разпоредби за отстраняване на процесуалните нарушения, се спазва принципът на равностойност. За да отговаря на принципа на ефективност, мярката за отстраняване трябва да постави заинтересованите лица в същото положение, в което те биха се намирали, ако нямаше процесуално нарушение ( 30 ). Освен това мярката за отстраняване не може да дава възможност за заобикаляне или неприлагане на правото на Съюза и трябва да остане изключение ( 31 ). В противен случай упражняването от заинтересованите лица на техните права би било практически невъзможно или най-малкото прекомерно трудно.
103.
Следователно фактът, че в производството пред втората административна инстанция е предоставен достъп до първоначално липсващата информация и е дадена възможност за становище, както и обстоятелството, че втората административна инстанция е имала правомощието, като реакция на становището, да измени решението на първата инстанция, са необходими, но недостатъчни условия за отстраняване на процесуалното нарушение.
104.
Отстраняването предпоставя именно, че към момента на по-късното включване на обществеността всички възможности трябва действително да са все още отворени. В противен случай, осъщественото впоследствие процесуално действие би било чисто формален акт, без да може да осъществи функцията на участието на обществеността.
105.
Националните юрисдикции трябва да решат дали при по-късното включване на обществеността действително все още са били открити всички възможности. При това те биха могли например да изследват какви последици има отпадането на едната административна инстанция. Те биха могли също да се занимаят с въпроса дали към момента на отстраняване решението на първата инстанция вече не е било изпълнено на практика и дали по този начин не са били създадени окончателни обстоятелства, или дали втората административна инстанция е разгледала открито и обективно евентуалните възражения. Тъй като става дума за разположение на депо за отпадъци, по-специално би следвало да се очаква преценка на изискванията за избор на разположението на депата съгласно приложение I, точка 1 от Директивата за депонирането.
5. Заключение по втория въпрос
106.
Следователно в обобщение на втория въпрос трябва да се отговори, че в процедурата за издаване на комплексно разрешително за депо за отпадъци съгласно член 15, параграф 1 и приложение V от Директивата КПКЗ обществеността трябва да има достъп до прието преди това решение за разположение на депото, доколкото на този достъп не се противопоставят по-важни съображения, например търговски тайни. Когато достъпът до този документ първоначално се отказва без достатъчна обосновка, този пропуск може да бъде отстранен по-късно в административна процедура и в съответствие с националното право, ако чрез последващия достъп обществеността се поставя в същото положение, както ако достъпът беше предоставен още в началото.
В– По третия въпрос — прилагането на Директивата ОВОС
107.
С третия въпрос Върховният съд иска да се установи дали валидността на първоначалното становище относно оценката на въздействието върху околната среда на проекта за депо от 1999 г. може да бъде удължена през 2006 г. без извършване на нова оценка на въздействието върху околната среда.
108.
Ekologická Skládka се съмнява, че този въпрос е от значение за решението по главното дело. Конституционният съд вече бил установил, че евентуалните пропуски в оценката на въздействието върху околната среда не били предмет на главното производство. Те биха могли да бъдат отстранени само в отделно, специално предназначено за това производство, а и не били изтъкнати от участниците в главното производство.
109.
Това възражение е във връзка с частта, която оставих отворена при отговора на първия въпрос, а именно дали правото на Съюза позволява или изисква национална юрисдикция да разглежда служебно определени екологичноправни въпроси, макар това да не се предвижда от националното право ( 32 ). Следователно третият въпрос трябва да се разбира във връзка с първия въпрос в смисъл дали Директивата ОВОС допуска удължаването на валидността на становище относно оценката на въздействието върху околната среда без извършване на нова оценка (за това вж. по-долу точка 1), дали този въпрос трябва да бъде изследван във връзка с издаването на комплексното разрешително, макар че националното законодателство предвижда особено производство за оспорване на пропуски в оценката за въздействие върху околната среда (за това вж. по-долу точка 2), и дали съгласно правото на Съюза той може или трябва да бъде разглеждан служебно (за това вж. по-долу точка 3).
1. По Директивата ОВОС
а) По приложимостта на Директивата ОВОС
110.
За да се прецени дали действието на оценката на въздействието върху околната среда от 1999 г. е могло да бъде удължено през 2006 г. без извършване на нова оценка, трябва най-напред да се изясни дали Директивата ОВОС изобщо е приложима.
111.
Съдът е решил, че Директивата ОВОС не изисква оценка на въздействието върху околната среда в случаите, когато разрешителното е издадено след срока за транспониране на Директивата ОВОС, но процедурата за издаване на разрешително формално е започнала преди този момент (така наречените проекти „Pipeline“) ( 33 ).
112.
Съгласно член 2 от Акта за присъединяване ( 34 ) Директивата ОВОС е трябвало да бъде транспонирана в Словакия към датата на присъединяването, т.е. към 1 май 2004 г.
113.
На пръв прочит като формално започване на процедурата за издаване на разрешително би се приела молбата за издаване на комплексно разрешително. Тя е подадена на 25 септември 2007 г., така че Директивата ОВОС би била приложима.
114.
Въз основа на съдържащата се в преписката информация обаче трябва да се провери дали трите следващи една след друга процедури, а именно оценката на въздействието върху околната среда, определянето на разположението и комплексното разрешително, образуват единна процедура за издаване на разрешително по смисъла на Директивата ОВОС ( 35 ). В такъв случай подадената на 16 декември 1998 г. молба за започване на оценка на въздействието върху околната среда би се приела като формално започване на процедурата за издаване на разрешително по смисъла на Директивата ОВОС. В този случай Директивата ОВОС не би била приложима.
115.
В подкрепа на този извод говори по-специално фактът, че оценката на въздействието върху околната среда е направена именно с цел изграждане на депо за отпадъци. Приложното поле на Директивата ОВОС във времето не следва да се разширява поради обстоятелството, че съгласно словашкото право оценката на въздействието върху околната среда се прави отделно от същинската процедура за издаване на разрешителното.
116.
Тъй като процедурата за оценка на въздействието върху околната среда е формална административна процедура, тя се отличава от неформалните контакти във връзка с подготовката на молба за издаване на разрешително, които Съдът не признава като начало на процедурата за издаване на разрешително ( 36 ).
117.
Не би могло да се приеме, че с извършването на оценката на въздействието върху околната среда е налице начало на процедурата за издаване на разрешително само ако тази оценка се отнася за друг проект, чието изпълнение никога не е започвало ( 37 ). Решаващо за това е дали проектът за депо е осъществяван без прекъсване или междувременно е преустановен ( 38 ).
118.
Междувременно община Pezinok многократно променя плановете си и дори отказва изграждането на депо, но очевидно съгласно словашкото право тези решения не водят до приключване на проекта. Въпреки повърхностната прилика настоящото дело се различава от изходното положение по дело Gedeputeerde Staten van Noord-Holland. Там общината също многократно е изменяла основно плановете. Поради това Съдът е приел последната планова мярка за нов план ( 39 ). Но в тази процедура самата община е била молител и поради това съответно е започнала нова процедура за издаване на разрешително ( 40 ).
119.
В настоящия случай молбата е подадена от дружеството Ekologická Skládka. То твърди, че осъществява проекта си без прекъсване, тъй като според него забавянията в сравнение с първоначалния времеви план се дължат преди всичко на съпротивата на община Pezinok.
120.
Наистина молбата за започване на процедура за оценка на въздействието върху околната среда е подадена от друго дружество, Pezinské tehelne a.s. Но двете дружества изглежда са свързани помежду си, а и дружеството Pezinské tehelne a.s. очевидно подкрепя изпълнението на проекта, защото то подава молбата за удължаване на валидността на оценката на въздействието върху околната среда, докато Ekologická Skládka вече се явява в процедурата за разположението на инсталацията. Освен това двете предприятия заедно внасят административната жалба, която води до приемането на решението за разположението.
121.
Дори и пълна смяна на предприятието, което иска да осъществи даден проект, не би довела задължително до допускане, че е налице временно преустановяване на проекта, тъй като не е невъзможно прехвърлянето на икономически интерес по един проект от едно предприятие на друго без съществено изменение на самия проект.
122.
На последно място националните юрисдикции трябва да проверят дали проектът за депото се осъществява без прекъсване или междувременно е преустановен и след това е започнат отново. Дори и само поради това поставеният въпрос трябва да се анализира допълнително въпреки съмнението относно приложимостта на Директивата ОВОС във времето.
123.
Интересът от отговора на този въпрос за Върховния съд може да се обоснове и с твърденията на няколко участника в производството, че Словакия е привела и прилагала вътрешното си право в съответствие с Директивата ОВОС още преди присъединяването към Съюза. Следователно би било логично оценката за въздействието върху околната среда, направена от времеви съображения само съгласно националното право, да бъде третирана като оценка, за която вече е приложима Директивата ОВОС ( 41 ). Подобен подход на националните юрисдикции не би противоречал на Решение по дело Ynos ( 42 ), тъй като процедурата за издаване на разрешително наистина е започнала преди присъединяването на Словакия, но е приключила много по-късно.
б) По критериите за удължаване на валидността на решението относно оценката на въздействието върху околната среда
124.
Ако се окаже, че Директивата ОВОС е приложима към разрешителното за проекта за депо или националното право изисква съответно прилагане на предписанията на тази директива, се поставя въпросът дали удължаването на валидността на решението относно оценката на въздействието върху околната среда от 1999 г. през 2006 г. е в съответствие с Директивата.
125.
В този смисъл националната юрисдикция първо трябва да провери дали оценката от 1999 г. отговаря на всички изисквания на Директивата ОВОС. Защото непълна оценка не може да замести оценката по смисъла на Директивата, дори в случай на удължаване на валидността.
126.
Директивата ОВОС не урежда изрично въпроса дали валидността на достатъчна по същество оценка може да бъде удължавана. Определяща трябва да бъде залегналата в член 2, параграф 1 от Директивата ОВОС цел за оценка на въздействието върху околната среда. Съгласно нея оценка на въздействието върху околната среда се прави за проектите, които е възможно да оказват значително въздействие върху околната среда inter alia поради своя характер, мащаби или разположение. Тази оценка не може да се ограничава до последиците, които са възникнали при изпълнение на проекта в някакъв минал момент. Тя по-скоро трябва да обхваща всички последици, които действително могат да се очакват към момента на издаване на разрешителното.
127.
Това следва, между другото, и от приложение II, точка 13 от Директивата ОВОС, което обхваща измененията на проекти ( 43 ), като понятието „изменение“ трябва да се тълкува широко ( 44 ).
128.
Ако междувременно екологичните условия или проектът са били променени така, че да са възможни други значителни последици върху околната среда, процедурата за оценка на въздействието върху околната среда трябва да бъде допълнена и дори проведена изцяло отново. Следователно може да е необходимо да се изследва дали оценката на въздействието върху околната среда към момента на издаване на разрешителното все още представя адекватно възможните значителни последици от проекта върху околната среда ( 45 ); т.е. в известна степен се налага да се извърши актуализираща оценка с цел да се установи дали е необходима допълнителна оценка на въздействието върху околната среда.
129.
В главното производство от значение за актуализиращата оценка могат да бъдат различни обстоятелства.
130.
Първият аспект следва от хронологичното развитие във времето. По принцип оценката на въздействието върху околната среда трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства по проекта, така както са включени в комплексното разрешително ( 46 ). Не би било учудващо, ако последиците от проекта върху околната среда са се променили в сравнение с оценката на въздействието върху околната среда. Така Директивата за депонирането е приета едва в годината на издаване на решението относно оценката на въздействието върху околната среда, но нейните изисквания е трябвало да бъдат спазени в рамките на процедурата за издаване на комплексно разрешително. Дори ако през 1999 г. Словакия вече е прилагала правото на Съюза преди присъединяването, това не означава, че в оценката на въздействието върху околната среда вече са отчетени последиците от Директивата за депонирането за въздействията на депото върху околната среда.
131.
Освен това община Pezinok е променила плановете си след приемането на оценката на въздействието върху околната среда. Следователно не може да се изключи необходимостта последиците върху околната среда на проекта за депо да бъдат оценени отново с оглед на все още невзетото под внимание изменено използване на съседните площи. Това използване може да е по-чувствително към въздействията на депото или да засилва кумулативните последици в сравнение с първоначалната оценка ( 47 ).
132.
Засилените кумулативни последици обаче може да са в резултат и на обстоятелството, че съществуващото депо за отпадъци на Pezinok не е затворено през 2001 г., както е прието в оценката за въздействието върху околната среда, а продължава да работи поне до 31 октомври 2007 г., а е възможно и по-дълго. По тази причина замърсяването на мястото може да се е увеличило.
в) По участието на обществеността при решаването на въпроса дали предишна оценка на въздействието върху околната среда е все още достатъчна
133.
Съгласно мотивите на преюдициалното запитване Върховният съд иска да се установи и дали актуализиращата оценка може да бъде направена без по-нататъшно участие на обществеността, а само въз основа на молба от изпълнителя на проекта.
134.
Във връзка с това следва да се напомни, че с актуализиращата оценка трябва да се установи дали е необходимо ново участие на обществеността. Трябва да се държи сметка за интереса от ефективна и бърза административна процедура, както и за правата на обществеността. Участието на обществеността би утежнило процедурата, още повече че е възможно в хода на процедурата за издаване на разрешително да се наложи многократно да се проверява дали, след междувременно настъпили изменения в обстоятелствата, оценката за въздействието върху околната среда все още е достатъчно актуална.
135.
Дори при решението за актуализиране да няма участие на обществеността, последната не е без права. Решението за актуализиране показва сходство с предварителната оценка по въпроса дали изобщо трябва да се прави оценка при проекти с малък обхват, изброени в приложение II към Директивата ОВОС. При предварителната оценка компетентните органи трябва да гарантират, че никой проект, който може да има значителни последици върху околната среда по смисъла на Директивата няма да избегне оценката, освен ако след обща преценка специфичният изключен от оценката проект не създава опасения за значителни въздействия върху околната среда ( 48 ). Обществеността, както и другите засегнати национални органи трябва да разполагат с възможност да изискат спазването на това задължение за проверка, ако е необходимо по съдебен път ( 49 ). За да се осигури ефективна правна защита, компетентният национален орган е длъжен да запознае обществеността и държавните органи с мотивите, на които са основава отказът му, било със самото решение, било като впоследствие им ги представи по тяхно искане ( 50 ).
136.
Тези принципи трябва да важат и при актуализиращата оценка, тъй като и тя цели да идентифицира недостатъчно изследваните значителни въздействия върху околната среда. При тези условия държавите членки трябва да решат дали и съответно как обществеността следва да участва при вземането на решението за актуализиране ( 51 ).
г) Междинно заключение
137.
В обобщение може да се посочи, че когато Директивата ОВОС е приложима ratione temporis, направената по-рано оценка на въздействието върху околната среда продължава да е валидна, ако към момента на издаване на разрешителното представя адекватно възможните значителни въздействия на проекта върху околната среда. Проверката дали междувременно екологичните условия или проектът са се променили толкова съществено, че да са възможни други значителни последици върху околната среда, не налага задължително участие на обществеността.
2. По допустимостта на отделянето на правната защита във връзка с различните условия за предоставяне на разрешителното
138.
Предходните разсъждения са от значение за главното дело само ако в процедурата за издаване на комплексно разрешително изобщо могат да се наведат доводи за наличие на пропуски в оценката на въздействието върху околната среда. Изглежда словашкото право изключва това, тъй като Конституционният съд препраща към специално производство за правна защита. Следователно трябва да се прецени дали е съвместимо с правото на Съюза от съдебното производство относно издаване на комплексното разрешително за депото да се изключи проверката на евентуалните пропуски, направени при по-ранна оценка на въздействието върху околната среда, и да се препрати към отделно производство за правна защита.
139.
Директивата КПКЗ не изисква оценката на въздействието върху околната среда да се осъществява като част от процедурата за издаване на комплексното разрешително. Наистина, съгласно член 9, параграф 2 от Директивата КПКЗ информацията, получена в процедурата за оценката на въздействието върху околната среда, трябва да бъде взета под внимание, но съгласно член 1 и съображение 11 в останалата си част Директивата КПКЗ се прилага независимо от Директивата ОВОС. Следователно Директивата КПКЗ принципно разрешава на държавите членки да прилагат двете директиви в отделни процедури и да разделят и съдебния контрол върху тях.
140.
Съгласно словашкото право обаче комплексното разрешително за депото включва както разрешително за неговата експлоатация по смисъла на Директивата КПКЗ, така и разрешително за изграждането на депото (член 8, параграф 3 от словашкия Закон № 245/2003). Разрешителното за изграждане на депо е разрешително по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата ОВОС. Поради това то може да бъде издадено само след оценка на въздействието върху околната среда. Следователно по словашкото право между оценката на въздействието върху околната среда и комплексното разрешително има връзка, макар че правото на Съюза не изисква такава.
141.
Съгласно член 10a от Директивата ОВОС членовете на заинтересованата общественост имат право да подадат жалба до съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да оспорят материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, които са предмет на разпоредбите на Директивата ОВОС относно участието на обществеността. Следователно съдебният контрол върху разрешителното за изграждане на депо трябва да се разпростира и върху оценката на въздействието върху околната среда.
142.
Необходимостта от производство за контрол обаче не изключва задължително възможността отделни въпроси, като например оценката на въздействието върху околната среда, да бъдат проверявани в отделно производство за контрол.
143.
Правото на Съюза не урежда подробно как трябва да изглежда производството за контрол. Това е задача на държавите членки. Процесуалните правила за производствата, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 52 ).
144.
Може да има легитимни основания за създаването на отделно производство за контрол. По-специално молителите могат да придобият повече правна сигурност, ако определени въпроси бъдат предварително и окончателно изяснени, преди да се проведат по-нататъшни мащабни процедури.
145.
Оценката на въздействието върху околната среда обаче по своята природа не позволява напълно правно устойчиво отделяне на елементите. Тя трябва да обхваща екологичните въздействия, които могат да възникнат от разрешения проект и от състоянието на засегнатата околна среда към този момент ( 53 ). Окончателни и вече необжалваеми становища относно екологичните въздействия в по-ранен процесуален момент не биха били съвместими с тази ѝ функция. Най-малкото пропуските в оценката на въздействието върху околната среда, които възникват или стават видими едва по-късно, трябва също да могат да бъдат оспорени в този по-късен момент.
146.
Освен това пропуските в обособените процесуални действия трябва да могат да се отразяват на последващите действия. Например, ако в правен спор се установи, че оценката на въздействието върху околната среда е била погрешна, по време на това съдебно производство проектът не може да бъде окончателно одобрен или изпълнен ( 54 ). Същевременно разделянето на правната защита не трябва да води до лишаването на лица и организации — които съгласно член 10a от Директивата ОВОС имат право на съдебен контрол върху процесуалноправната и материалноправната законосъобразност на решението — от възможност за контрол върху някои отделни процесуални действия. И накрая, една такава система не трябва да увеличава непропорционално разноските, които обществеността трябва да направи, за да оспори проекта.
147.
Национална система за правна защита, която не отговаря на тези изисквания, не е в съответствие с принципа на ефективност, тъй като утежнява прекомерно или дори прави невъзможно реализирането на правата, които предоставя екологичното право на Съюза.
148.
В този случай практическото действие на засегнатите директиви би изискало в рамките на правен спор относно направени по-късно процесуални действия да се проверят нередовностите на по-ранните действия ( 55 ). Това би се наложило по-специално, когато действията на националните органи в съчетание с разпоредбите относно правната защита водят до пълно лишаване на дадено лице от възможност да предяви своите права пред националните юрисдикции ( 56 ), например когато компетентните органи прикрият възможностите за правна защита.
149.
Съдът не разполага с достатъчно информация, за да може да изясни окончателно по настоящото дело дали уредбата на правната защита в Словакия или нейното прилагане в настоящото дело е в съответствие с принципа на ефективност. Преюдициалното запитване обаче дава повод за съмнение. Върховният съд всъщност посочва индиции за тайно сътрудничество между Ekologická skládka и компетентните органи:
—
Открито се поддържа, че ръководителят на органа, приел решението за разположение, сам е собственик на терени в рамките на проектната територия и заедно със сестра си е член на Надзорния съвет на Ekologická skládka ( 57 ).
—
Križan и др. са изключени от процедурата за определяне на разположението, тъй като техните права не били непосредствено засегнати, но в процедурата за издаване на комплексното разрешително решението за разположение им е противопоставено по обвързващ начин ( 58 ).
—
В процедурата за издаване на комплексно разрешително пред първата инстанция решението за разположение е било държано в тайна без видима причина ( 59 ).
150.
Конкретният анализ на тези обстоятелства е задача на националните юрисдикции, които при съмнение могат да използват процедурата по преюдициално запитване, за да получат по-ясна информация за прилагането на принципа на ефективност спрямо определени хипотези.
151.
В обобщение следва да се посочи, че изключването на контрола относно евентуалните пропуски в по-ранна оценка на въздействието върху околната среда от съдебното производство за контрол върху комплексното разрешително за изграждане на депо и препращането към отделно производство за правна защита съответства на правото Съюза, ако чрез това разделяне на правната защита съдебният контрол върху комплексното разрешително не е направен практически невъзможен или прекомерно труден. Ако уредбата на правната защита или нейното прилагане не отговарят на тези изисквания, практическото действие на засегнатите директиви изисква в рамките на правен спор относно последващи процесуални действия да се проверят нередовностите при извършването на по-ранните действия.
3. По служебното произнасяне по някои правни въпроси
152.
Второ становище на Конституционния съд може да препятства контрола върху евентуалните пропуски в оценката на въздействието върху околната среда в главното дело. Тази юрисдикция посочва също, че страните не били оспорили валидността на оценката на въздействието върху околната среда. Следователно Върховният съд се бил произнесъл ultra petita и по този начин бил превишил компетентността си. По тази причина Върховният съд пита дали съгласно правото на Съюза по този въпрос може да има служебно произнасяне.
153.
И в това отношение по принцип при липса на съответни разпоредби на правото на Съюза поначало важи процесуалната автономия на държавите членки, като тя се упражнява при спазване на основните принципи на равностойност и ефективност ( 60 ).
154.
Преюдициалното запитване не съдържа индикация доколко въпроси от вътрешното право могат да бъдат разглеждани служебно. Поради това няма основания за извършването на анализ по въпроса дали принципът на равностойност налага служебното разглеждане на пропуски в оценката на въздействието върху околната среда. В този смисъл настоящото дело се различава от Решение по дело Van der Weerd, където се поставя въпросът дали засегнатите там разпоредби от правото на Съюза съответстват на национални разпоредби, свързани с обществения ред (ordre public), които според нидерландското право могат да бъдат разглеждани служебно ( 61 ).
155.
Във връзка с принципа на ефективност всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на разпоредбата в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение евентуално следва да се вземат предвид принципите, които стоят в основата и на националната съдебна система, като принципа за гарантиране на правото на защита, принципа на правна сигурност и за ефективното развитие на производството ( 62 ). Става дума за преценки по отделни случаи, които са направени при съобразяване с общия фактически и правен контекст по съответното дело и които не могат да бъдат пренасяни автоматично от областите, в рамките на които са били извършени, в други области ( 63 ).
156.
Поначало в съответствие с принципа за ефективност са националните разпоредби, които препятстват националните юрисдикции служебно да въвеждат правно основание, изведено от нарушаването на общностни разпоредби, в случаите, в които разглеждането на това правно основание би ги задължило да се откажат от присъщата им пасивна позиция, като излязат от рамките на представения от страните спор и като се основат на факти и обстоятелства, различни от онези, на които е основала своето искане страната, която има интерес от прилагането на посочените разпоредби на Съюза ( 64 ).
157.
Подобно ограничение на правомощието на националната юрисдикция може да се обоснове с принципа, според който починът за дадено дело принадлежи на страните, и че като следствие от това съдът би могъл да действа служебно само в изключителни случаи в обществен интерес. Този принцип закриля правото на защита и гарантира ефективното развитие на производството, като по-конкретно го предпазва от забавянето, неизбежно свързано с разглеждането на новите правни основания ( 65 ).
158.
Тези разсъждения са направени по дела, които са засягали присъединяването към национална система за задължително застраховане ( 66 ), съответно доказването на болест по животните, на което се основават мерки за сметка на засегнатото селскостопанско предприятие ( 67 ).
159.
Най-важният случай, в който националните юрисдикции въпреки това са задължени да разгледат служебно въпрос от правото на Съюза, засяга член 6, параграф 1 от Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори ( 68 ). С оглед на по-слабата позиция на потребителите в сравнение с техните съдоговорители тази норма предвижда, че неравноправната клауза не е обвързваща за потребителя. Както се вижда от съдебната практика, касае се за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното равновесие между правата и задълженията на съдоговорителите с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях. За да осигури нейното действие, Съдът е решил, че националната юрисдикция трябва да провери служебно дали една договорна клауза е неравноправна ( 69 ).
160.
Околната среда също се нуждае от защита и е налице значителен обществен интерес изискваната от правото на Съюза оценка на въздействието върху околната среда да бъде осъществена правилно.
161.
Директивата ОВОС обаче не съдържа разпоредба, подобна на член 6, параграф 1 от Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори, относно последиците при пропуски в оценката на въздействието върху околната среда за валидността на разрешенията. По-специално тя не определя, че разрешителното става невалидно при пропуски в оценката на въздействието върху околната среда.
162.
Тук е под въпрос дали пълният отказ за извършване на изисквана от правото на Съюза оценка на въздействието върху околната среда евентуално трябва да бъде разгледан служебно. Все пак подобна проверка е важна основа за формулирането на обосновани от гледна точка на екологичното право възражения срещу проекта.
163.
Във всеки случай не смятам за задължително служебното разглеждане при съмнение относно актуалността на оценка на въздействието върху околната среда. Когато е налице оценка на въздействието върху околната среда, тя трябва да даде достатъчно данни на евентуалните жалбоподатели, за да оспорят евентуалните непълноти в оценката. Освен това такива пропуски могат да възникнат сравнително лесно в хода на времето или поради промяна на външните обстоятелства, без задължително да водят до допълнителни значителни екологични последици. В крайна сметка допълнителна оценка е необходима, когато са възможни такива допълнителни последици. Ако актуалността на оценката на въздействието върху околната среда трябваше да бъде проверявана служебно от юрисдикциите, биха възникнали сериозни процесуални рискове, без по необходимост да може да се очаква и съответна полза за околната среда. Следователно общественият интерес от актуална оценка на въздействието върху околната среда не е с такава тежест, че да обоснове служебна проверка. Достатъчно е подобни съмнения да бъдат проверявани само по изрично направени възражения.
164.
Тази преценка може да бъде различна с оглед на други екологичноправни аспекти. Така според твърденията на Križan и др. би било логично да се изследва дали старото депо за отпадъци в Pezinok се експлоатира в съответствие с член 14 от Директивата за депонирането ( 70 ). То се свързва със значителни опасности за задравето. Не е видно обаче експлоатацията на старото депо да е предмет на главното производство.
165.
Що се отнася до новото депо, Върховният съд не дава индикации, че то ще се експлоатира в противоречие с приложимите технически стандарти. Поради това в сравнение с продължаващата експлоатация на старото депо, то би могло дори да доведе до подобряване на опазването на околната среда.
166.
Ето защо не виждам свързани специално с екологичното право на Съюза съображения от обществен интерес, които да задължат Върховния съд — в противоречие с националните разпоредби — да се произнесе служебно относно възможните съмнения по отношение на актуалността на оценката на въздействието върху околната среда.
167.
В съответствие с принципа на ефективност обаче правни въпроси от правото на Съюза трябва да се разглеждат и служебно, ако в действителност страните не са имали възможност да се позоват пред национална юрисдикция на основание, произтичащо от въпросните разпоредби ( 71 ).
168.
Ако от посочените от Върховния съд индиции за тайно сътрудничество между Ekologická skládka и органите, издаващи разрешителното ( 72 ), наистина произтича нарушение на принципа на ефективност, следва да се приеме и че Križan и др. действително не са имали възможност да предявят пред националните юрисдикции твърдението си за липсваща актуалност на оценката на въздействието върху околната среда. В този случай Върховният съд би бил задължен да се произнесе служебно по този въпрос.
4. Заключение по третия въпрос
169.
Следователно на третия въпрос трябва да се отговори по следния начин:
Когато Директивата ОВОС е приложима ratione temporis, направената в миналото оценка на въздействието върху околната среда на проект може да се използва като основа за издаването на разрешително за този проект, ако към момента на издаване на разрешителното тя представя адекватно възможните значителни последици на проекта върху околната среда. Проверката дали междувременно екологичните условия или проектът са се променили толкова съществено, че да са възможни други значителни последици върху околната среда, не налага задължително участие на обществеността.
Изключването на контрола относно актуалността на по-ранна оценка на въздействието върху околната среда от съдебното производство за контрол върху комплексното разрешително за изграждане на депо и препращането към отделно производство за правна защита съответства на правото Съюза, ако чрез това разделяне на правната защита съдебният контрол върху комплексното разрешително не е направен практически невъзможен или прекомерно труден. Ако уредбата на правната защита или нейното прилагане не отговарят на тези изисквания, практическото действие на засегнатите директиви изисква нередовностите на по-ранните действия да се проверят в рамките на правен спор относно последващи процесуални действия.
Националните юрисдикции трябва да се произнесат служебно по въпроса относно актуалността на оценката на въздействието върху околната среда, ако оправомощените лица в действителност не са имали възможност да повдигнат въпроса пред националните юрисдикции. За такъв трябва да се приеме по-специално случаят, при който уредбата на правната защита или нейното прилагане не съответстват на изискванията на принципа на ефективност.
Г – По четвъртия въпрос — временна правна защита
170.
С четвъртия въпрос Върховният съд иска да се установи дали правната защита на обществеността съгласно Директивата КПКЗ и Директивата ОВОС включва възможността да се иска налагане на привременна административна или съдебна мярка съгласно националното право (например съдебно отлагане на изпълнението на комплексно разрешително), което позволява изпълнението на планираната инсталация да се спре временно, т.е. до постановяване на решението по главното дело.
171.
Наистина нито Директивата КПКЗ, нито Директивата ОВОС предвиждат налагане на привременни мерки, но трайната съдебна практика сочи, че националният съд, сезиран със спор, който се урежда от правото на Съюза, трябва да бъде в състояние да наложи привременни мерки, за да гарантира пълната ефикасност на постановеното по-късно съдебно решение относно съществуването на правата, които са предявени въз основа на правото на Съюза ( 73 ).
172.
Това задължение е израз на признатото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективна правна защита, което държавите членки трябва да гарантират съгласно член 19, параграф 1, второ изречение от ДЕС.
173.
Освен това и член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, който трябва да се има предвид при тълкуването на Директивата КПКЗ и на Директивата ОВОС ( 74 ) изисква правната защита по тези директиви да позволява подходящи привременни мерки.
174.
В преюдициалното запитване прозира и колебание на Върховния съд по въпроса дали засегнатата от привременната мярка страна трябва да бъде изслушана преди постановяването на мярката.
175.
В това отношение трябва да бъде спазен принципът за справедлив процес, който включва правото на участие на страните в производството ( 75 ). Наистина е допустимо конкретните условия за упражняването от ответника на правото на участие в производството да варират в зависимост от евентуалната неотложност от постановяването на решение, но всяко ограничение на упражняването на това право трябва да бъде надлежно обосновано и да се придружава с процесуални гаранции за ефективната възможност на засегнатите от подобно производство лица да оспорват приетите неотложни мерки ( 76 ).
176.
Следователно при особена неотложност на привременната мярка националната юрисдикция може първоначално да не изслуша всички страни ( 77 ), но или трябва да направи това допълнително и то възможно най-бързо ( 78 ), или трябва поне да даде възможност за обжалване на мярката по ускорена процедура, и то с правно средство, което дава възможност на всички страни да вземат отношение.
177.
Следователно на четвъртия въпрос трябва да се отговори, че правната защита на обществеността съгласно Директивата КПКЗ и Директивата ОВОС включва възможността за временно налагане на административна или съдебна мярка съгласно националното право, която позволява временно спиране на изпълнението на планирана инсталация. В особено неотложни случаи страните може да не се изслушват, ако те имат възможност да инициират контрол върху решението за налагане на мярката възможно най-скоро.
Д– По петия въпрос — обхват на защитата на собствеността
178.
С петия въпрос Върховният съд иска да се установи дали отговаряща на изискванията по Директивата КПКЗ, Директивата ОВОС или член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, отмяна по съдебен ред на валидно издадено разрешително за нова инсталация може незаконосъобразно да нарушава правото на собственост на експлоатиращия инсталацията. По-специално той пита какъв критерий за пропорционалност трябва да се прилага при претеглянето на обществения интерес от опазване на околната среда и субективното право на защита на собствеността, когато съдържанието на това право на собственост (в частност правото на ползване) води неизбежно до засягане на защитената от правото на Съюза околна среда или по необходимост е свързан с такова засягане.
179.
Собствеността е призната в член 17 от Хартата за основните права, а и преди това в постоянната практика на Съда. Правото на собственост обаче може да бъде предмет на ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че по отношение на преследваната цел не представляват непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираното право ( 79 ).
180.
В главното производство са засегнати два различни аспекта на собствеността. От една страна, това е собствеността върху мястото, предвидено за депото за отпадъци, чието ползване е ограничено от условията на разрешителното, и от друга — правото върху терена да бъде изградено и експлоатирано депо за отпадъци, което право евентуално би било създадено въз основа на разрешителното.
181.
Правото да бъде изградено и експлоатирано депо може обаче да получи качество на право на собственост само когато разрешителното повече не може да бъде оспорено по същество. Преди това всъщност се касае за очакване да бъде изградено и експлоатирано депо. Очакванията сами по себе си не се ползват със защита на правото на собственост ( 80 ), особено когато тяхното осъществяване е спорно ( 81 ).
182.
Условията на разрешителното за депо за отпадъци обаче ограничават ползването на собствеността върху засегнатите терени.
183.
Поради тези условия преди възнамеряваното ползване трябва да се осъществят множество административни процедури. При това Директивата ОВОС трябва да гарантира, че всички значителни екологични последици от проекта са идентифицирани и взети предвид в решението. А Директивата КПКЗ цели да минимизира последиците върху околната среда от инсталацията. Освен това двете директиви дават възможност за пълно обжалване на материалноправната и процесуалноправната законосъобразност на решенията.
184.
Възможно е въз основа на тези разпоредби някои проекти изобщо да не могат да бъдат осъществени, а други най-малкото да бъдат забавени или ограничени по същество.
185.
Тези ограничения на собствеността могат все пак да бъдат обосновани по принцип от общия интерес за високо равнище на опазване на околната среда ( 82 ), което е цел на Съюза съгласно член 191 ДФЕС и член 37 от Хартата на основните права ( 83 ).
186.
Следователно забраната на прекомерно засягащо околната среда използване на земя е съвместима с основното право на собственост. Също така трябва да е допустимо извършването на внимателна проверка на проектите, които могат да засегнат прекомерно околната среда, преди да бъде разрешено осъществяването им. Не може да се твърди, че изискванията на Директивата ОВОС, на Директивата КПКЗ или на Орхуската конвенция са несъразмерни в това отношение.
187.
И накрая, съгласно член 47 от Хартата на основните права основното право на ефективна правна защита изисква наличието на възможност за съдебен контрол върху съблюдаването на обосновани предписания за опазване на околната среда, както и евентуално отмяната на разрешенията, при издаването на които тези предписания са били нарушени.
188.
В обобщение следва да се посочи, че отмяната по съдебен ред на комплексно разрешително за нова инсталация, която отговаря на изискванията на Директивата КПКЗ, на Директивата ОВОС или на член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция, не нарушава незаконосъобразно правото на собственост на експлоатиращия инсталацията.
V – Заключение
189.
Поради изложеното по-горе предлагам на Съда да постанови следното решение:
„1)
Член 267 ДФЕС задължава юрисдикцията на държава членка, чието решение за тълкуване на правото на Съюза не може да бъде обжалвано, при наличие на съмнения относно прилагането на правото на Съюза по висящо дело да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз служебно и без искане от страните, въпреки че Конституционният съд на тази държава членка вече се е произнесъл по делото и е указал на споменатата юрисдикция да го реши, съобразявайки се с неговите заключения, свързани с националното конституционно право.
2)
В процедурата за издаване на комплексно разрешително за депо за отпадъци съгласно член 15, параграф 1 и приложение V към Директива 2008/1/ЕО за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването обществеността трябва да има достъп до прието преди това решение за разположение на депото, доколкото на този достъп не се противопоставят по-важни съображения, например търговски тайни. Когато достъпът до този документ първоначално се отказва без достатъчна обосновка, този пропуск може да бъде отстранен по-късно в административна процедура и в съответствие с националното право, ако чрез последващия достъп обществеността се поставя в същото положение, както ако достъпът беше предоставен още в началото.
3)
Когато Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, в редакцията ѝ съгласно Директива 2003/35/ЕО, е приложима ratione temporis, направената в миналото оценка на въздействието върху околната среда на проект може да се използва като основа за издаването на разрешително за този проект, ако към момента на издаване на разрешителното тя представя адекватно възможните значителни последици на проекта върху околната среда. Проверката дали междувременно екологичните условия или проектът са се променили толкова съществено, че да са възможни други значителни последици върху околната среда, не налага задължително участие на обществеността.
Изключването на контрола относно актуалността на по-ранна оценка на въздействието върху околната среда от съдебното производство за контрол върху комплексното разрешително за изграждане на депо и препращането към отделно производство за правна защита съответства на правото на Съюза, ако чрез това разделяне на правната защита съдебният контрол върху комплексното разрешително не е направен практически невъзможен или прекомерно труден. Ако уредбата на правната защита или нейното прилагане не отговарят на тези изисквания, практическото действие на засегнатите директиви изисква нередовностите на по-ранните действия да се проверят в рамките на правен спор относно последващи процесуални действия.
Националните юрисдикции трябва да се произнесат служебно по актуалността на оценката на въздействието върху околната среда, ако оправомощените лица в действителност не са имали възможност да повдигнат въпроса пред националните юрисдикции. За такъв трябва да се приеме по-специално случаят, при който уредбата на правната защита или нейното прилагане не съответстват на изискванията на принципа на ефективност.
4)
Правната защита на обществеността съгласно Директиви 2008/1 и 85/337 включва възможността за временно налагане на административна или съдебна мярка съгласно националното право, която позволява временно спиране на изпълнението на планирана инсталация. В особено неотложни случаи страните може да не се изслушват, ако те имат възможност да инициират контрол върху решението за налагане на мярката възможно най-скоро.
5)
Отмяната по съдебен ред на комплексно разрешително за нова инсталация, която отговаря на изискванията на Директива 2008/1, на Директива 85/337 или на член 9, параграфи 2 и 4 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда от 2005 г., не нарушава незаконосъобразно правото на собственост на експлоатиращия инсталацията.“
( 1 ) Език на оригиналния текст: немски.
( 2 ) Директива 2008/1 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година (кодифицирана версия) (ОВ L 24, стр. 8). Тази директива е заменена с Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, ОВ L 334, 17), считано от 7 януари 2014 г.
( 3 ) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174) в редакцията на Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8 и поправка в ОВ L 298, 2007 г., стр. 23). Тази директива е кодифицирана и заменена от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1), считано от 16 февруари 2012 г.
( 4 ) Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 124, 2005 г. стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204).
( 5 ) Одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 година (ОВ L 124, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201).
( 6 ) Директива на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (ОВ L 257, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 183).
( 7 ) Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213).
( 8 ) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).
( 9 ) Решение на Върховния съд от 14 септември 2010 г. (1 Sžo 373/2009, приложение 15 към становището на Ekologická skládka от 15 декември 2012 г., стр. 82 и сл.).
( 10 ) Те се позовават на решенията на Върховния съд от 17 юни 2010 г. (Sžp 52/2009) и от 28 септември 2011 г. (Sžp 3/2011).
( 11 ) Вж. по-долу, в част Г), подточка3 (точка 152 и сл.).
( 12 ) Така Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial und Salvat Editores (C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 26), Решение от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis (C-473/00, Recueil, стр. I-10875, точка 33) и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro (C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 29) се основават на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).
( 13 ) Решение от 21 юли 2011 г. по дело Kelly (C-104/10, Сборник, стр. I-6813, точка 61).
( 14 ) Решение от 5 октомври 2010 г. по дело Елчинов (C-173/09, Сборник, стр. I-8889, точка 26 и посочената съдебна практика).
( 15 ) Вж. Решение от 4 юни 2002 г. по дело Lyckeskog (C-99/00, Recueil, стр. I-4839, точки 17 и 18).
( 16 ) Решение по дело Lyckeskog (посочено в бележка под линия 15, точка 14 и цитираната съдебна практика).
( 17 ) Вж. решение на словашкия Конституционен съд от 27 май 2010 г. (I. ÚS 223/09-131, приложение 9 към преюдициалното запитване, точка 6).
( 18 ) Решение по дело Елчинов (посочено в бележка под линия 14, точка 27 и цитираната съдебна практика).
( 19 ) Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki (C-188/10 и C-189/10, Сборник, стр. I-5667, точка 52).
( 20 ) Решение по дело Елчинов (посочено в бележка под линия 14, точка 29 и сл., и цитираната съдебна практика).
( 21 ) Решение от 17 декември 1970 г. по дело Internationale Handelsgesellschaft (11/70, Recueil, стр. 1125, точка 3) и Решение от 8 септември 2010 г. по дело Winner Wetten (C-409/06, Сборник, стр. I-8015, точка 61).
( 22 ) Решение от 7 септември 1999 г. по дело Beck и Bergdorf (C-355/97, Recueil, стр. I-4977, точка 22), Решение от 5 декември 2006 г. по дело Cipolla и др. (C-94/04 и C-202/04, Recueil, стр. I-11421, точка 25), Решение от 8 септември 2009 г. по дело Budějovický Budvar (C-478/07, Сборник, стр. I-7721, точка 63) и Решение от 1 декември 2011 г. по дело Painer (C-145/10, Сборник, стр. I-12533, точка 59).
( 23 ) Посочена в бележка под линия 3.
( 24 ) Решение от 12 май 2011 г. по дело Trianel Kohlekraftwerk Lünen (C-115/09, Сборник, стр. I-3673, точка 41). Вж. по-общо Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия (C-61/94, Recueil, стр. I-3989, точка 52), Решение от 14 юли 1998 г. по дело Bettati (C-341/95, Recueil, стр. I-4355, точка 20), Решение от 1 април 2004 г. по дело Bellio F.lli (C-286/02, Recueil, стр. I-3465, точка 33), Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE (C-306/05, Recueil, стр. I-11519, точка 35) и Решение от 14 май 2009 г. по дело Internationaal Verhuis- en Transportbedrijf Jan de Lely (C-161/08, Сборник, стр. I-4075, точка 38).
( 25 ) Вж. член 6, параграф 1, буква г) от Директивата КПКЗ, както и буква й), където освен това се изисква кратко описание на евентуалните основни алтернативи, проучени от заявителя, т.е. и на алтернативите за разположение на инсталацията.
( 26 ) Решение от 16 декември 2010 г. по дело Stichting Natuur en Milieu (C-266/09, Сборник, стр. I-13119, точка 52) и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Office of Communications (C-71/10, Сборник, стр. I-7205, точка 22).
( 27 ) Вж. Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисията (C-109/10 P, Сборник, стр. I-10329, точка 56) относно отстраняването на процесуалните нарушения в картелното производство на Комисията и Решение от 16 януари 1992 г. по дело Marichal-Margrève (C-334/90, Recuei, стр. I-101, точка 25) относно митническото процесуално право.
( 28 ) Решение от 7 януари 2004 г. по дело Wells (C-201/02, Recueil, стр. I-723, точка 65). Вж. също Решение от 3 юли 2008 г. по дело Комисия/Ирландия (С-215/06, Сборник, стр. I-4911, точки 57—60).
( 29 ) Решение по дело Trianel Kohlekraftwerk Lünen (посочено в бележка под линия 24, параграф 43).
( 30 ) Вж. за картелното процесуално право Решение по дело Solvay/Комисия (посочено в бележка под линия 27).
( 31 ) Вж. Решение по дело Комисия/Ирландия (посочено в бележка под линия 28, точка 57).
( 32 ) Вж. точка 54 по-горе.
( 33 ) Решение от 18 юни 1998 г. по дело Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (C-81/96, Recueil, стр. I-3923, точка 23) и Решение по дело Wells (посочено в бележка под линия 28, точка 43).
( 34 ) ОВ L 236, 2003 г., стр. 33.
( 35 ) Вж. Решение от 4 май 2006 г. по дело Комисия/Обединеното кралство (C-508/03, Recueil, стр. I-3969, точка 102), Решение от 17 март 2011 г. по дело Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C-275/09, Сборник, стр. I-1753, точка 37) и Решение от 18 октомври 2011 г. по дело Boxus и Roua (C-128/09-C-131/09, C-134/09 и C-135/09, Сборник, стр. I-9711, точка 44).
( 36 ) Решение от 11 август 1995 г. по дело Комисия/Германия („Großkrotzenburg“, C-431/92, Recueil, стр. I-2189, точка 32).
( 37 ) Решение подело Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (посочено в бележка под линия 32, точка 25).
( 38 ) Вж. моето заключение от 13 октомври 2011 г. по висящо дело Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. (C-43/10, точка 169).
( 39 ) Решение по дело Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (посочено в бележка под линия 32, точка 25).
( 40 ) Заключение на генералния адвокат Mischo от 5 март 1998 г. по дело Gedeputeerde Staten van Noord-Holland (C-81/96, Recueil, I-3923, точка 47).
( 41 ) Вж. Решение от 18 октомври 1990 г. по дело Dzodzi (C-297/88 и C-197/89, Recueil, стр. I-3763, точка 37 и сл.), Решение от 17 юли 1997 г. по дело Giloy (C-130/95, Recueil, стр. I-4291, точка 28) и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Les Vergers du Vieux Tauves (C-48/07, Сборник, стр. I-10627, точка 21 и сл.).
( 42 ) Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ynos (C-302/04, Recueil, стр. I-371, точка 36).
( 43 ) Решение от 15 декември 2011 г. по дело Комисия/Испания („M-501“, C-560/08, непубликувано в Сборника, налично само на френски и испански език, точка 103 и сл.).
( 44 ) Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др. (C-72/95, Recueil, стр. I-5403, точка 39).
( 45 ) Вж. Решение по дело Wells (посочено в бележка под линия 28, точка 47), Решение от 4 2006 г. по дело Barker (C-290/03, Recueil, стр. I-3949, точка 47 и сл.), Решение по дело Комисия/Обединено кралство (посочено в бележка под линия 34, точки 103—106), както и моето заключение по дело Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. (посочено в бележка под линия 38, точка 140).
( 46 ) Вж. точка 128 по-горе.
( 47 ) Относно съобразяването на кумулативните последици вж. Решение от 24 ноември 2011 г. по дело Комисия/Испания („испанска кафява мечка“, C-404/09, Сборник, стр. I-11853, точка 76 и сл.) и Решение по дело Комисия/Испания („M-501“, посочено в бележка под линия 42, точка 98 и сл.).
( 48 ) Решение от 10 юни 2004 г. по дело Комисия/Италия („Loto zero“, C-87/02, Recueil, стр. I-5975, точка 44).
( 49 ) Решение от 30 април 2009 г. по дело Mellor (C-75/08, Сборник, стр. I-3799, точка 58).
( 50 ) Решение по дело Mellor (посочено в бележка под линия 48, точка 59).
( 51 ) Относно регулирането на телекомуникациите вж. Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Tele2 Telecommunication (C-426/05, Сборник, стр. I-685, точка 52).
( 52 ) Решение по дело Trianel Kohlekraftwerk Lünen (посочено в бележка под линия 24, точка 43), както и Решение по дело Boxus и Roua (посочено в бележка под линия 34, точка 52).
( 53 ) Вж. точка 128 по-горе.
( 54 ) Вж. Решение от 28 февруари 2012 г. по дело Inter-Environnement Wallonie (C-41/11, точка 47) относно екологичната оценка на планове и програми.
( 55 ) Решение по дело Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (посочено в бележка под линия 34, точка 37).
( 56 ) Вж. Решение от 15 септември 1998 г. по дело Edis (C-231/96, Recueil, стр. I-4951, точка 48), Решение от 17 ноември 1998 г. по дело Aprile (C-228/96, Recueil, стр. I-7141, точка 43), Решение от 27 февруари 2003 г. по дело Santex (C 327/00 Recueil, стр. I-1877, точка 57 и сл.), Решение от 15 април 2010 г. по дело Barth (C-542/08, Сборник, стр. I-3189, точка 33), както и Решение от 8 септември 2011 г. по дело Q-Beef (C-89/10 и C-96/10, Сборник, стр. I-7819, точка 51).
( 57 ) Точка 6 от преюдициалното запитване.
( 58 ) Точки 5, 6 и 49 от преюдициалното запитване.
( 59 ) Вж. аргументите по втория въпрос в точка 88 и сл.
( 60 ) Решение от 7 юни 2007 г.по дело Van der Weerd и др. (C-222/05-C-225/05, Сборник, стр. I-4233, точка 28 и цитираната съдебна практика). Относно общите изисквания на тези принципи вж. по-горе точки 101 и 143.
( 61 ) Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60, точка 29 и сл.).
( 62 ) Решение от 14 декември 1995 г. по дело Peterbroeck (C-312/93, Recueil, стр. I-4599, точка 14), Решение от 14 декември 1995 г. по дело Van Schijndel и Van Veen (C-430/93 и C-431/93, Recueil, стр. I-4705, точка 19), както и Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60, точка 33).
( 63 ) Решение по дело Cofidis (посочено в бележка под линия 12, точка 37).
( 64 ) Решение по дело Van Schijndel и Van Veen (посочено в бележка под линия 62, точка 22), както и Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60, точка 33).
( 65 ) Решение по дело Van Schijndel и Van Veen (посочено в бележка под линия 62, точка 21), както и Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60, точка 35).
( 66 ) Решение по дело Van Schijndel и Van Veen (посочено в бележка под линия 62).
( 67 ) Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60).
( 68 ) Посочена в бележка под линия 12.
( 69 ) Освен решенията, посочени в бележка под линия 12, вж. също Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM (C-243/08, Сборник, стр. I-4713, точка 22 и сл.) и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones (C-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 30 и сл.).
( 70 ) Вж. висящо дело Комисия/Словакия относно депо в Žilina — Považský Chlmec (C-331/11; ОВ C 28, 2011 г., стр. 4).
( 71 ) Вж. Решение по дело Van der Weerd и др. (посочено в бележка под линия 60, точка 40 и сл.); вж. също Решение по дело Peterbroeck (посочено в бележка под линия 62).
( 72 ) Вж. точка 149 по-горе.
( 73 ) Решение от 19 юни 1990 г. по дело Factortame и др. (C-213/89, Recueil, стр. I-2433, точка 21), Решение от 11 януари 2001 г. по дело Siples (C-226/99, Recueil, стр. I-277, точка 19) и Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet (C-432/05, Сборник, стр. I-2271, точка 67).
( 74 ) Вж. точка 78 по-горе.
( 75 ) Решение от 28 март 2000 г. по дело Krombach (C-7/98, Recueil, стр. I-1935, точки 27 и 39, и сл.), Решение от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC (C-341/04, Recueil, стр. I-3813, точка 66) и Решение от 2 април 2009 г. по дело Gambazzi (C-394/07, Сборник, стр. I-2563, точка 28).
( 76 ) Решение по дело Eurofood IFSC (посочено в бележка под линия 75) и Решение от 15 юли 2010 г. по дело Purrucker (C-256/09, Сборник, стр. I-7349, точка 95). Вж. също ЕСПЧ, Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Micallef с/у Малта (жалба № 17056/06, § 86).
( 77 ) Вж. Решение от 21 май 1980 г. по дело Denilauler (125/79, Recueil, стр. 1553, точка 15).
( 78 ) За илюстрация вж. Решение от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran (C-27/09 P, Сборник, стр. I-13427, точка 61) относно постановяването на административни мерки. Вж. също и член 50, параграф 4 от Конвенцията TRIPS.
( 79 ) Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвета (C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381, точка 114 и цитираната съдебна практика), както и член 17, параграф 1, трето изречение от Хартата на основните права.
( 80 ) Решение от 14 май 1974 г. по дело Nold/Комисия (4/73, Recueil, стр. 491, точка 14) и Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Германия/Съвет (C-280/93, Recueil, стр. I-4973, точка 79 и сл.), както и ЕСПЧ, Решение от 29 ноември 1991 г. по дело Pine Valley Developments и др. с/у Ирландия (жалба № 12742/87, § 51).
( 81 ) ЕСПЧ, Решение от 11 януари 2007 г. по дело Anheuser-Busch с/у Португалия (жалба № 73049/01, Recueil des arrêts et décisions 2007-I, §§ 64 и сл.).
( 82 ) Решение от 7 февруари 1985 г. по дело ADBHU (240/83, Recueil, стр. 531, точка13), както и Решение от 9 март 2010 г. по дело ERG и др. (C-379/08 и C-380/08, Сборник, стр. I-2007, точка 81), и ЕСПЧ, Решение от 29 март 2010 г. по дело Depalle с/у Франция (жалба № 34044/02, § 81) и цитираната съдебна практика, Решение по дело Pine Valley Developments Ltd и др. с/у Ирландия (посочено в бележка под линия 79, § 57), както и Решение от 22 ноември 2011 г. по дело Curmi с/у Малта (жалба № 2243/10, § 44).
( 83 ) Вж. също девето съображение от Преамбюла на ДЕС и член 11 ДФЕС.
Full & Egal Universal Law Academy