17.4.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 100/15
Иск, предявен на 14 януари 2010 г. — Европейска комисия/Португалска република
(Дело C-23/10)
2010/C 100/24
Език на производството: португалски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представител: A. Caeiros)
Ответник: Португалска република
Искания
—
да се установи, че поради системното приемане от нейните митнически органи на митнически декларации за пускане в свободно обращение на пресни банани, след като посочените органи са знаели или в разумни граници е трябвало да знаят, че декларираното тегло не е съответствало на реалното тегло на бананите, и поради отказа на португалските власти да предоставят собствените ресурси, съответстващи на загубата на приходи и на лихвите за забава, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 68 и сл. от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1), по член 290а и приложение 38Б от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (2), както и по членове 2, 6, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 (3) и Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 (4);
—
да се осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Член 290а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 предвижда: „Проверката на бананите с код КН 0803 00 19 с оглед контрола на нетната маса при вноса трябва да се отнася до минимален брой декларации за пускане в свободно обращение, равен на 10 % годишно за митническо учреждение. Проверката на бананите се извършва към момента на пускането в свободно обращение съгласно правилата, определени в приложение 38Б“.
Приложение 38Б предвижда: „За прилагането на член 290а митническите органи от митническото учреждение, в което е била подадена декларацията за пускане в свободно обращение на пресни банани, определят нетната маса, като се основават на проба от единици опаковани банани за всеки вид опаковка и за всеки произход …“.
Като се има предвид общностното законодателство и по-специално посочените по-горе член 290а и приложение 38Б от Регламент № 2454/93, които сами по себе си представляват приложимите норми в течение на разглеждания период, Комисията счита, че изтъкнатите от португалските власти доводи за непредоставяне на сумата на собствените ресурси и на лихвите за забава, дължими съгласно член 11 от Регламент № 1150/2000, не би следвало да се приемат и че няма никакво съмнение, че посочените по-горе член 290а и приложение 38Б са били напълно ясни, що се отнася до теглото, което би следвало да служи като основа за прилагането на митата.
Споменатите член 290а и приложение 38Б недвусмислено предвиждат, че „нетната маса“, тоест „реалното тегло“ на бананите трябва да се посочва в декларацията за пускане в свободно обращение на бананите и че следователно „реалното тегло“ трябва да служи като основа за прилагането на митата.
Комисията по никакъв начин не е била юридически задължена да публикува в серия С на Официален вестник на Европейския съюз известие до вносителите да не използват теглото от 18,14 kg или фиксирано средно тегло при изготвянето на митническите декларации.
Тъй като посочените по-горе член 290а и приложение 38Б са ясни относно въпроса за теглото, което следва да се взема предвид за изчисляването на митата, икономическите оператори, които обичайно работят в сектора по внос на банани и поради това обстоятелство са информирани за приложимото към тази дейност законодателство, твърде лесно са можели да знаят, че митническата декларация, която е трябвало да предоставят, следва да се отнася до „нетната маса“, тоест до реалното тегло на бананите, а не до „търговско“ тегло, което — както е било установено в голямото мнозинство случаи — представлява фиктивно тегло.
Португалските власти не могат да се позоват на нарушение от страна на Комисията, произтичащо от неизпълнението на евентуално задължение за предупреждаване на държавите членки вследствие на предоставена ѝ от италианските власти информация. Всъщност португалските митнически власти, които са се намирали на местата на митническото оформяне на вносните банани, без никакво съмнение са имали възможността да разкрият — без никаква информация от страна на Комисията — че митническите декларации не са съответствали на действителността, като се има предвид, че в голямото мнозинство случаи реалното тегло е надвишавало декларираното „фиксирано“ тегло. Следователно само португалските власти са били длъжни, в рамките на своята сфера на дейност и контрол, да проверяват точността на тези декларации.
Член 13 от Митническия кодекс на Общността предоставя на митническите органи правомощието да предприемат „всички контролни мерки, които считат за необходими с оглед правилното прилагане на митническото законодателство“.
Португалските власти са знаели, че за икономическите оператори е станало обичайна практика да представят митнически декларации за пускане в свободно обращение на банани, имащи за основа търговското тегло от 18,14 kg на щайга.
При тези обстоятелства въпросните власти не могат да претендират, че посоченият по-горе член 290а ги е задължавал само да проверяват 10 % от декларациите за пускане в свободно обращение на банани.
Предоставената на митническите власти възможност да извършват допълнителен контрол относно теглото на бананите над изисквания от посочения по-горе член 290а минимум от 10 % се превръща в задължение да се извършва допълнителен контрол, когато в хода на извършвания контрол се окаже, че съществува риск от приемане на неточни декларации, като се отчита целта за ефикасна защита на общностните собствени ресурси.
Когато митническите органи констатират, че декларираното тегло не отговаря на реалното тегло и че съществува риск от приемане на неточни декларации, тези органи не трябва да разрешават пускането в свободно обращение на бананите, без да пристъпят към контрол на теглото, дори ако минималния процент на контрол от 10 % вече е бил достигнат от митническото учреждение в течение на референтната година.
Декларацията за търговското „фиксирано“ тегло сама по себе си е достатъчна, за да постави под въпрос реалния характер на декларираното тегло, като по този начин оправдава контрол от страна на митническите органи с оглед определяне на реалното тегло.
По силата на член 8 от Решение 94/728/ЕО, Евратом (5) и по силата на отговорността, която носят в областта на събиране на общностните собствени ресурси, държавите членки следва да предвидят създаването на адекватна инфраструктура с оглед извършването на необходимия контрол, така че пуснатите в свободно обращение банани да бъдат правилно митнически оформени, тоест въз основа на тяхното реално тегло.
Практиката на португалските власти, изразяваща се в системно приемане на митническите декларации, след като са знаели или в разумни граници е трябвало да знаят, че декларираното в митническата декларация тегло не е съответствало на реалното тегло на вносните банани, без да пристъпят към какъвто и да било контрол, както и техният отказ да поемат съответната отговорност относно финансовите последици за общностния бюджет, не зачита нито ефикасната защита на собствените ресурси, нито съдебната практика на Съда.
(1) Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).
(2) Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).
(3) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89 на Съвета от 29 май 1989 година за прилагане на Решение 88/376/ЕИО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 155, стр. 1).
(4) Регламент (ЕО, Евратом) № 1150/2000 на Съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 94/728/ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Общностите (ОВ L 130, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 184).
(5) Решение на Съвета от 31 октомври 1994 година относно системата за собствени ресурси на Европейските общности (ОВ L 293, стр. 9).
Full & Egal Universal Law Academy