19.6.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 161/16
Жалба, подадена на 8 март 2010 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 15 декември 2009 г. по дело T-156/04, Électricité de France (EDF)/Комисия
(Дело C-124/10 P)
2010/C 161/23
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: E. Gippini Fournier, B. Stromsky и D. Grespan)
Други страни в производството: Électricité de France (EDF), Френска република, Iberdrola SA
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз (трети състав) от 15 декември 2009 г., нотифицирано на Комисията на 16 декември 2009 г., по дело T-156/04, EDF/Комисия, доколкото то:
—
отменя членове 3 и 4 от Решение (C 2003/4637) на Комисията от 16 декември 2003 г. относно мерки за помощ в полза на EDF и на сектора на електрическата и газовата промишленост (C 68/2002, N 504/2003 и C 25/2003);
—
осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Électricité de France (EDF);
—
да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане;
—
Съдът да не се произнесе по съдебните разноски в настоящото производство.
Правни основания и основни доводи
Комисията изтъква две правни основания в подкрепа на своята жалба.
С първото си правно основание тя изтъква, че Общият съд е изопачил фактите, които стоят в основата на спора. Противно на посоченото в обжалваното решение, в действителност Френската република не извършила превръщане на данъчно вземане в капитал, а просто предоставила на EDF помощ под формата на освобождаване от корпоративния данък. Само по себе си рекапитализирането на EDF не било разгледано в отмененото решение като държавна помощ, единствено неговото данъчно отражение е квалифицирано като такава от Комисията.
С второто си правно основание, което се състои от четири части, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е счел действията на френското правителство в конкретния случай за поведение на разумен частен инвеститор в условията на пазарна икономика.
На първо място, жалбоподателят оспорва преценката на Общия съд, според която разграничението между държавата акционер и държавата, упражняваща властнически правомощия, зависело основно от преследваната от държавата цел — в конкретния случай рекапитализиране на EDF — а не от обективни и подлежащи на проверка елементи. От една страна, действително Съдът многократно е напомнил, че член 87, параграф 1 ЕО не прави разграничение между намесите на държавата в зависимост от причините и целите. От друга страна, критерий, който се основава на намерението на държавата, би бил особено неподходящ за преценяване на наличието на държавна помощ, доколкото подобен критерий е по естеството си субективен и може да бъде тълкуван по различен начин.
На второ място, Комисията упреква Общият съд, че не е основал анализа си на сравнително разглеждане, от една страна, на поведението, което би имал при подобни обстоятелства лишен от привилегии разумен частен оператор, и, от друга страна, на конкретното поведение на френската държава, притежаваща властнически правомощия.
На трето място, жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение е нарушен принципа на равно третиране между между публичните и частните предприятия, като по този начин това решение допуснало по-благоприятно данъчно третиране на държавата, включително в дружества, в които тя не е единствен акционер.
Накрая, според Комисията Общият съд не е спазил правилата относно разпределянето на тежестта на доказване що се отнася до приложимостта на принципа за разумния частен инвеститор в условията на пазарна икономика, като едновременно с това е взел предвид обстоятелства, настъпили след датата на приемане на отмененото решение.
Full & Egal Universal Law Academy