17.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 195/9
Жалба, подадена на 7 май 2010 г. от Artegodan GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 3 март 2010 г. по дело T-429/05, Artegodan GmbH/Европейска комисия, друга страна в производството: Федерална република Германия
(Дело C-221/10 P)
2010/C 195/14
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Artegodan GmbH (представители: U. Reese и A. Meyer-Sandrock, Rechtsanwälte)
Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 3 март 2010 г. по дело T-429/05,
—
да се осъди ответникът да заплати сумата от 1 430 821,36 EUR, увеличена с общо определена лихва от 8 % за периода между деня на обявяване на съдебното решение и пълното изплащане; при условията на евентуалност, да се върне делото за ново разглеждане от Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе по справедливост,
—
да се установи, че ответникът е длъжен да обезщети жалбоподателя за всички бъдещи вреди, които последният ще претърпи поради маркетинговите разходи, които е необходимо да бъдат направени, за да може да се възстанови пазарното положение на лекарствения продукт Tenuate Retard към момента преди да бъде оттеглено разрешението за пускане в продажба на този лекарствен продукт,
—
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
С решение от 3 март 2010 г. Общият съд на Европейския съюз отхвърля иска за обезщетение за вреди на жалбоподателя поради незаконосъобразното оттегляне на разрешение за пускане в продажба на лекарствен продукт. Искът бил отхвърлен по съображение, че Комисията не е извършила съществено нарушение на общностното право. Нарушаването на правилата за компетентност не можело да ангажира отговорността, тъй като целта на тези правила не била да защитят икономическите интереси на предприятията. Нещо повече, релевантната правна уредба в член 11 от Директива 65/65 била неточна. В това отношение до момента не съществувал прецедент. Това можело да даде логично обяснение за допуснатата от Комисията грешка при прилагане на правото. На следващо място, трябвало да се отчита сложността на проверката на заключението на медицинските експерти. Като цяло правните и фактическите преценки, които трябвало да се направят, били толкова сложни, че нарушението на член 11 от Директива 65/65 не можело да се приеме за достатъчно съществено нарушение.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че правилата за компетентност, които ограничават правомощията на европейските институции да отнемат притежавания правен статут, имат за цел да защитят правата на гражданите и на предприятията. Ето защо според жалбоподателя нарушаването на правилата за компетентност би трябвало да се включва в преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение.
Също така трябвало да се има предвид, че при вземането на решение Комисията няма никакво право на усмотрение. Освен това Комисията не само приела абстрактна норма, но и умишлено отнела, с административно действие, притежавания от жалбоподателя правен статут. Следователно претърпените от жалбоподателя вреди представлявали не просто косвена или пряка последица от въвеждането на абстрактна норма, но и целта и съдържанието на конкретната административна мярка. Ето защо според жалбоподателя Комисията трябвало да направи особено задълбочена проверка дали има достатъчно причини за оттегляне на разрешението.
Предимството на принципа на защита на здравето и особеното значение на принципа на предпазните мерки допускали това. Според жалбоподателя тези принципи действително можели да обосноват да се започне с вземането и налагането на неблагоприятни мерки спрямо предприятията, дори когато фактите не са установени със сигурност. Независимо от това, за да се създаде равновесието, което е характерно за правовата държава, и за да се спази принципът на пропорционалност, вторичното право трябвало да позволява вредата да бъде поправена по подходящ начин.
Срещу това не можело да се възрази, че за да може принципът на предпазните мерки да бъде ефективно приведен в действие трябва да се откаже възможността за защита съгласно вторичното право, тъй като при обстоятелствата в настоящия случай Комисията изобщо нямала свобода на преценка. При това положение поначало нямало опасност прилагането на принципа на предпазните мерки да бъде затруднено поради евентуалните последици, свързани с отговорността.
Също така неточният характер на правната уредба в член 11 от Директива 65/65 не можел да бъде изтъкван, за да се отхвърли искането за ангажиране на отговорността, тъй като според жалбоподателя не съответното предприятие, а Общността трябва да носи отговорност за подобна неточност. Общността не можела да изтъква факта, за да отхвърли искания за обезщетение, че в противоречие със своите задължения тя не е приела достатъчно ясна и еднозначна правна уредба.
Липсата на прецедент също не можела да я освободи от отговорност. Общностните институции нямали привилегия от гледна точка на отговорността, под формата на „право на първа грешка“. Освен това Общият съд постановил, че решението на Комисията е незаконосъобразно както от процесуалноправна, така и от материалноправна гледна точка. Така към момента на изпълнение на решението на Комисията вече съществувал прецедент.
Сложността на фактическото и правно положение сама по себе си също не било достатъчна, за да се отрече наличието на съществено нарушение. Във всеки случай такъв бил случаят при чисто административните действия, при които липсва свобода на действие или на преценка, с които умишлено се засяга притежаван правен статут и така пряко и по предвидим начин се причиняват значителни имуществени вреди.
Освен това органите, които са компетентни във връзка с правния режим на лекарствените продукти, имали съответната специализирана и правна компетентност. Следователно една само средна сложност, каквато по принцип била характерна за обсъждането на профила на сигурност и на ефикасност на лекарствените продукти, не можела да бъде достатъчна, за да се отрече наличието на съществено нарушение.
Full & Egal Universal Law Academy