31.7.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 209/16
Иск, предявен на 7 май 2010 г. — Европейска комисия/Република Естония
(Дело C-227/10)
2010/C 209/24
Език на производството: естонски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: P. Oliver, J.-B. Laignelot, A. Salumets, vandeadvokaat)
Ответник: Република Естония
Искания на ищеца
—
да се установи, че като не е приела разпоредбите, необходими за съобразяване с член 2, буква а) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/42/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година (относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда), Република Естония не е изпълнила задълженията си по тази директива,
—
да се осъди Република Естония да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Непълно транспониране на член 2, буква а), първо тире
Комисията посочва, че макар да е по-широко от дефиницията по член 2, буква а), второ тире от директивата, определението в член 31 от естонския Закон за оценката на последиците върху околната среда и управлението на околната среда (Keskkonnamõju hindamise ja keskkonnajuhtimise seaduse, KeHJS) е по-тясно от дефиницията по член 2, буква а), първо тире от директивата, тъй като изключва планове и програми (с възможните последици върху околната среда), които са изготвени от определен орган, но не са приети с конкретен акт. С това естонският национален закон допускал възможност планове и програми, които се изготвят въз основа на законови, подзаконови или административни разпоредби (въпреки че естонският закон не предвиждал това условие по директивата), да не се проверяват с оглед на последиците върху околната среда.
Пропуски при транспонирането на член 6, параграф 1 от директивата
Според Комисията изискването по член 37, параграф 2, точка 3 от естонския закон да се публикува проектопланът или първоначалните рамкови данни не било в съответствие с директивата. Като цяло първоначалните рамкови данни с оглед изготвянето на стратегическия документ за планиране се съставяли твърде общо и не позволявали да се установят и оценят всички поледици върху околната среда и човешкото здраве.
Непълно транспониране на член 6, параграф 3 от директивата
В член 6, параграф 3 от директивата се установявало ясното задължение да се определят органите, които е вероятно да бъдат засегнати от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите. Към тази разпоредба се отпраща също и в член 3, параграф 6, в член 5, параграф 4 и в член 6, параграфи 1 и 2 от директивата. В член 36, параграф 3 и в член 35, параграф 4 от KeHJS се изброявали органите, които следва да бъдат консултирани (Министерството на социалната политика, Министерството на културата, Министерството на околната среда, Агенцията по околната среда или определен орган на местно самоуправление), но естонският закон не поставял изискване за консултиране на други органи. Това същевременно означавало, че липсвало общо изискване да се консултират всички органи, които при изпълняване на задълженията си в областта на екологията биха могли да бъдат засегнати от последици върху околната среда, предизвикани при изпълнението на плана или програмата. Освен това от посочените разпоредби от KeHJS не ставало ясно кои органи освен споменатите следвало да бъдат консултирани. Според Комисията естонският закон не бил ясен и оставял прекалено голяма свобода при определянето на органите съгласно член 6, параграф 3 от директивата. Би могло да се окаже, че и други органи биха могли да бъдат засегнати от последици върху околната среда, предизвикани при изпълнението на плана или програмата. Макар че естонският закон предвиждал възможност за консултиране и с други органи, това не премахвало опасността те да не бъдат консултирани винаги когато биха могли да бъдат засегнати от последици върху околната среда, тъй като в този случай не съществувало подобно задължение за консултиране.
(1) ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7. стр. 135.
Full & Egal Universal Law Academy