11.9.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 246/16
Жалба, подадена на 21 май 2010 г. от Centre de Coordination Carrefour SNC срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 18 март 2010 г. по дело T-94/08, Centre de Coordination Carrefour/Комисия
(Дело C-254/10 P)
2010/C 246/28
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Centre de Coordination Carrefour SNC (представители: X. Clarebout, C. Docclo и M. Pittie, avocats)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се приеме жалбата за допустима и основателна,
—
вследствие на което да се отмени обжалваното съдебно решение,
—
вследствие на което:
—
делото да се върне на Общия съд за ново произнасяне или
—
Съдът да се произнесе с окончателно решение като уважи исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, и отмени спорното решение (1);
—
да се осъди Европейската комисия да плати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.
С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд не е изпълнил задължението си да се мотивира, тъй като от една страна приел, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва спорното решение поради липса на валидно разрешение според белгийското право, а от друга страна, че допустимостта на жалбата му не зависи от това дали притежава валидно разрешение. Такива мотиви били противоречиви, тъй като Общият съд не можел едновременно да заключи, че липсва правен интерес поради липса на валидно разрешение и че това разрешение е без значение при преценката на допустимостта на жалбата.
С второто си правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е изопачил изложените пред него факти като не се е съобразил със системата на белгийската правна уредба на координационните центрове, тълкувал е неправилно Кралски указ № 187 от 30 декември 1982 г. за създаването на координационни центрове (2), изопачил е неговия обхват и не се съобразил с йерархията на източниците на белгийското право. Всъщност разглежданият кралски указ бил приет по силата на специално овластяване и според белгийското право имал правна сила на закон и все още бил приложим по отношение на жалбоподателя, поради което той се ползвал от разрешение за срок от десет години.
С третото си правно основание жалбоподателят се позовава на незачитане от Общия съд на силата на пресъдено нещо на Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия (C-182/03 и C-217/03), доколкото приел, че постановената с това решение отмяна на спорното решение забранявала подновяването на разрешенията на координационните центрове, считано от датата на уведомяването за спорното решение. С решението на Съда обаче спорното решение било отменено именно поради липсата на адекватни преходни периоди за координационните центрове, подали молба за подновяване на разрешението, производството по която все още е висящо към момента на уведомяването, или чието разрешение изтича едновременно със или малко след този момент.
С четвъртото си правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не се е съобразил с понятието „правен интерес“, тъй като е приел, че подадената жалба не би могла да доведе до резултат, ползващ жалбоподателя, с мотива, че не е сигурно, че в случай на отмяна на спорното решение белгийските власти ще приемат, че статутът на координационен център на жалбоподателя се запазва след 31 декември 2005 г. От една страна обаче в случая белгийските власти не разполагали с никакви дискреционни правомощия, тъй като разрешението трябвало да се предостави за срок от десет години, ако са изпълнени критериите, предвидени в Кралски указ № 187. От друга страна, в обжалваното съдебно решение самият Общ съд установил, че белгийските власти не са изключили възможността да позволят на жалбоподателя да се ползва от разглеждания режим след 31 декември 2005 г. и са решили да не му налагат санкции до окончателното произнасяне по жалбата му.
Накрая, със своето пето и последно правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че преходна мярка не може да има обратно действие. Всъщност не били редки случаите, особено в данъчната област, в които преходен период започва да тече от предходен момент.
(1) Решение 2008/283/ЕО на Комисията от 13 ноември 2007 г. за изменение на Решение 2003/757/ЕО относно схемата на помощ, въведена от Белгия, в полза на изградените в Белгия координационни центрове (ОВ 2008, L 90, стр. 7).
(2) Moniteur belge от 13 януари 1983 г., стр. 502.
Full & Egal Universal Law Academy