18.12.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 346/23
Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Regensburg (Германия) на 11 юни 2010 г. — G/Cornelius de Visser
(Дело C-292/10)
2010/C 346/38
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Regensburg
Страни в главното производство
Ищец: G
Ответник: Cornelius de Visser
Преюдициални въпроси
а)
Противоречи ли на член 6, параграф 1, първа алинея, първа част от изречението от Договора за Европейския съюз в редакцията му след Договора от Лисабон (наричан по-нататък „ДЕС“) във връзка с член 47, параграф втори, изречение първо от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „ХЕС“) (1) или на други разпоредби от правото на Съюза национална правна уредба на т.нар. „връчване чрез публично оповестяване“ (връчване чрез обявление на таблото за съобщения на разпоредилата връчването национална юрисдикция за срок от един месец съгласно членове 185—188 от германския Zivilprozessordnung [Гражданско-процесуален кодекс]), в случай че ответникът по гражданско дело (в началния му етап) се окаже, че е оповестил на уебсайта си определен адрес на територията на Европейския съюз (наричана по-нататък „територията на Съюза“), но въпреки това на този адрес не може да бъде извършено съответното съдебно връчване, тъй като на това място не може да бъде открит ответникът, а и невъзможно да се установи по друг начин кой е адресът, на който пребивава към съответния момент?
б)
При положителен отговор на въпроса по буква а):
В този случай задължена ли е националната юрисдикция да следва досегашната практика на Съда (последното решение във връзка с това е Решение от 12 януари 2010 г. по дело Petersen, C-341/08, все още непубликувано в Сборника) и да откаже да приложи разпоредбите от националното право, които позволяват връчването чрез публично оповестяване, дори и при положение, че националното право запазва възможността за отказ за разглеждане на делото на такова основание единствено за (германския) Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд)?
и
С оглед защитата на правата си, ищецът следва ли да посочи на сезираната национална юрисдикция нов адрес на ответника, на който да може да бъде връчена исковата молба, тъй като според националното право не би било възможно да започне и да завърши разглеждането на гражданското дело, без да е връчена исковата молба чрез публично оповестяване и без да е известен адресът, на който пребивава ответникът?
в)
При отрицателен отговор на въпроса по буква а) по-горе: ще се наруши ли член 26, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2) (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), ако в конкретния случай бъде постановено неприсъствено съдебно решение на основание член 331 от германския Zivilprozessordnung, което всъщност би представлявало изпълнително основание при безспорни вземания по смисъла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (наричан по-нататък „Регламент № 805/2004“), доколкото се иска постановяване на съдебно решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на най-малко 20 000 EUR плюс лихви, както и направените разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 1 419,19 EUR плюс лихви?
Преюдициалните въпроси по-долу се поставят единствено при условие, че ищецът може да продължи делото в съответствие с отговорите на Съда на въпросите по букви а) и б) по-горе:
г)
С оглед на предвиденото в член 4, параграфи 1 и 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, приложим ли е този регламент и в случаите, в които не е известен адресът на местопребиваване на ответника по гражданско дело, по което се иска преустановяване и забрана на определено действие, предоставяне на определени сведения и заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени във връзка с експлоатацията на уебсайт, при положение, че ответникът всъщност (се предполага, че) е гражданин на Съюза по смисъла на член 9, изречение 2 ДЕС, като обаче неговото местопребиваване не е известно, но може да се допусне, въпреки че в никакъв случай не е сигурно, че към настоящия момент пребивава извън територията на Съюза, както и извън територията на държавите, спрямо които продължава да се прилага Конвенция относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Лугано на 16 септември 1988 г. (наричана по-нататък „Конвенцията от Лугано“), а от друга страна, точното местонахождение на сървъра, на който е качен съответният уебсайт, не е известно, но може да се предположи, че се намира на територията на Съюза?
д)
Ако към конкретния случай се прилага Регламент № 44/2001: трябва ли, при положение че е налице (опасност) от нарушаване на правата му, свързани с личността, в резултат на публикуването на определено съдържание на уебсайт, изразът по член 5, точка 3 от този регламент — „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“ — да се тълкува в смисъл, че:
засегнатото лице (по-нататък наричано „ищецът“) има право да иска операторът на уебсайт (по-нататък наричан „ответникът“) да бъде осъден да преустанови извършването на определено действие, да предостави определени сведения и да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, независимо от обстоятелството къде е установен ответникът (в рамките на или извън територията на Съюза), като предяви иск пред съдилищата на която и да е държава членка, от която е достъпен съответния уебсайт,
или
за да се учреди компетентност на съдилищата на определена държава членка, в която ответникът не е установен, или липсват основания да се приеме, че ответникът пребивава на територията на тази държава членка, е необходимо да е налице особена привързване на спорното съдържание или на съответния уебсайт с държавата на сезирания съд (привръзка със съответната държава), а не само техническа възможност за достъп до въпросното съдържание или уебсайт от тази държава?
е)
Ако се изисква особена привръзка със съответната държава: по какви критерии трябва да се определя тази привръзка?
Има ли значение дали операторът на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на Интернет в държавата на сезирания съд, или е достатъчно информацията, която е достъпна чрез този сайт, да има обективна връзка с държавата на сезирания съд в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и по-специално с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на сезирания съд фактически може да е настъпил или да настъпи конфликт на противоречиви интереси — от една страна, интересът на ищеца от зачитане на неговите права, свързани с личността, и, от друга — интересът на операторът на уебсайта да определя съдържанието на последния — или този конфликт на интереси е настъпил, вследствие на обстоятелството, че един или повече познати на засегнатото лице, правата свързани с личността на което, са нарушени от публикуването на съответното съдържание на уебсайта, са узнали съдържанието на въпросния уебсайт?
ж)
За установяването на особената привръзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на сезирания съд?
з)
Ако в резултат на отговора на предходните преюдициални въпроси настоящата юрисдикция е компетентна да разгледа подадения иск: приложими ли са и към конкретния случай принципните правила, установени от Съда в Решение от 7 март 1995 г. по дело Fiona Shevil и др. (C-68/93, Recueil, стр. I-415)?
и)
Ако за да се потвърди учредяването на компетентността не е необходима особена привръзка с държавата на сезирания съд или ако за да се приеме, че е учредена компетентност, е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на сезирания съд в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и по-специално с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на сезирания съд фактически може да е настъпил или да настъпи конфликт между противоречиви интереси, съответно такъв конфликт да е настъпил, вследствие на обстоятелството, че един или повече познати на засегнатото лице, правата, свързани с личността на което, са нарушени от публикуването на съответното съдържание на уебсайта, са узнали съдържанието на въпросния уебсайт, и ако в такъв случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на сезирания съд или ако Регламент № 44/2001 въобще не може да бъде приложен към настоящия случай:
трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“) (3) да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби трябва да се разглеждат като стълкновителни норми, тъй като и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат прилагане единствено на правото, действащо в държавата по произход,
или в смисъл, че
тези разпоредби трябва да се разглеждат като коректив с проявление на плоскостта на материалното право, при действието на който се променя по същество правото, сочено за приложимо от националните стълкновителни норми, и в резултат приложимото право се ограничава до изискванията на правопорядъка на държавата по произход?
й)
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми:
посочените разпоредби изискват ли да се приложи само действащото в държавата по произход материално право, или изискват да се приложи и действащите в нея стълкновителни норми, при което да е възможно правото на държавата по произход всъщност да препращат обратно към правото на държавата по предназначение [правото на държавата на сезирания съд]?
к)
В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми:
въз основа на кой от следните критерии следва да се определи мястото на установяване на лицето, предлагащо конкретните услуги: въз основата на неговото (предполагаемо) настоящо местопребиваване, въз основата на неговото местопребиваване към момента на публикуване на снимките на ищеца или въз основата на (предполагаемото) местонахождение на сървъра, на който е качен съответния уебсайт?
(1) ОВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1.
(2) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.
(3) OB L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257.
Full & Egal Universal Law Academy