9.10.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 274/4
Преюдициално запитване, отправено от Landesarbeitsgericht Köln (Германия) на 29 юни 2010 г. — Land Nordrhein-Westfalen/Sylvia Jansen
(Дело C-313/10)
2010/C 274/05
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landesarbeitsgericht Köln
Страни в главното производство
Ищец: Land Nordrhein-Westfalen
Ответник: Sylvia Jansen
Преюдициални въпроси
Въпрос 1
а)
Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година (1), съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на сключване на договора за подновяване, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б)
смисълът и целта на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат ли предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“ при по-голям брой последователни срочни трудови договори, които вече са предхождали договора, предмет на преценка, или при по-дълъг период, през който съответният работник вече е бил нает въз основа на последователни срочни трудови договори?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от Закона за работата на непълно работно време и за срочните трудови договори (Gesetz über Teilzeitarbeit und befristete Arbeitsverträge, наричан по-нататък „TzBfG“), съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а)
Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 2 от резюмето на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C-212/04, Adeneler)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б)
Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Gesetz über die Feststellung der Haushaltspläne des Landes Nordrhein-Westfalen (Закон за бюджета на провинция Северен Рейн-Вестфалия, „HG NRW 2004/05“), предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за срочна заетост като „временно нает персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в)
Това важи ли и в случаите, когато дейност на „временно нает персонал“ в този смисъл означава не само дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ ключов служител, но и когато понятието „временно нает персонал“ се прилага също ако възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на ключов служител, работещ в същия отдел, въпреки че на „временно наетия персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия ключов служител, или
г)
Описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „временно нает персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение относно срочната работа, да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение по дело Angelidaki (точка 2 от резюмето на Решение от 23 април 2009 г. по съединени дела C-378/07 — C-380/07) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа не допуска прилагането на национална правна уредба „така, че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, ако в закона за транспониране на Директива 1999/70/ЕО в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общо приложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета Директива 1999/70/ЕО това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)? Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?
(1) ОВ L 175, 10.7.1999 г., стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.
Full & Egal Universal Law Academy