11.9.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 246/25
Жалба, подадена на 2 юли 2010 г. от Union Investment Privatfonds GmbH срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 27 април 2010 г. по съединени дела T-303/06 и Т-337/06, UniCredito Italiano SpA/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Union Investment Privatfonds GmbH
(Дело C-317/10 P)
2010/C 246/43
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Union Investment Privatfonds GmbH (представител: J. Zindel, Rechtsanwalt)
Други страни в производството: UniCredito Italiano SpA и Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени изцяло Решение от 27 април 2010 г. по дела T-303/06 и T-337/06;
—
да се отхвърлят жалбите;
—
да се отмени решението на апелативния състав на СХВП от 5 септември 2006 г. по преписка R 156/2005-2 и да се уважат възраженията, повдигнати от встъпилата страна срещу регистрацията на марка на Общността № 2 236 164„UNIWEB“ относно услугата „сделки с недвижимо имущество“;
—
да се отмени решението на апелативния състав на СХВП от 25 септември 2006 г. по преписка R 502/2005-2 и да се уважат възраженията, повдигнати от встъпилата страна срещу регистрацията на марка на Общността № 2 330 066„UnitCredit Wealth Management“ относно услугата „сделки с недвижимо имущество“.
Правни основания и основни доводи
Настоящата жалба се основава на грешка при прилагането на член 8, параграф 1, буква б), последен ред от Регламент (ЕО) № 40/94 (1). Освен това, се твърди, че обжалваното решение се основава на непълни и отчасти неотговарящи на действителността фактически констатации.
За разлика от СХВП, която по същество уважава жалбите на жалбоподателя, Общият съд погрешно не приел, че марките, които са предмет на жалбите, принадлежат към голямо семейство марки. Твърди се че всички марки, образуващи това семейство, се характеризират с една и съща начална сричка, свързана без никакво отделяне с друго понятие от инвестиционния сектор. Заявените марки имали също еднакви отличителни характеристики. Изопачавайки фактите, Общият съд приел, че разглежданите марки се различават на структурно ниво, по съображение, че в заявените за регистрация марки началната сричка е свързана с елемент на английски език, докато в марките на жалбоподателя въпросната сричка е свързана с елемент на немски език. При все това Общият съд пропуснал да приеме надлежно, че при прилагане на член 8, параграф 1, буква б), последен ред от Регламент ЕО № 40/94 при наличие на поредица от марки, следва да се вземат предвид всички марки от тази поредица. В този смисъл се подчертава също, че и жалбоподателят използва думи на английски език и международни думи, поради което противоположната гледна точка на Общия съд е обективно погрешна.
Жалбоподателят твърди, че Общият съд, отново погрешно, изхожда от принципа, че марките, използвани от жалбоподателя за обозначаване на инвестиционни фондове, са използвани винаги заедно с наименованието на емитиращата институция. Това обаче се опровергава от доказателствата, които жалбоподателят вече е представил пред СХВП и от които произтича, както бе посочено, че в материалите от пресата в областта на инвестиционните фондове или дори в рамките на консултантска дейност по инвестиционни проекти, наименованието на емитиращата институция не се посочва.
Жалбоподателят твърди също, че обжалваното съдебно решение е недостатъчно мотивирано, доколкото не е видно как Общият съд стига до определянето на гледната точка на германския потребител, която е от решаващо значение за преценката на вероятността от объркване.
Това обаче било необходимо с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят доказва, представяйки различни решения на германската служба за патентите и марките, както и на други германски юрисдикции, че посочената служба и посочените юрисдикции изхождат от принципа, че сред германските потребители се наблюдава объркване, когато някои марки, съдържащи същата начална сричка като поредицата марки на жалбоподателя, са регистрирани или използвани от трети лица за обозначаване на услуги във финансовия сектор.
На последно място жалбоподателят отбелязва, че подобно но СХВП Общият съд пропуснал да установил, че съществува вероятност от объркване, която се дължи на това, че услугите са близки и в сектора „сделки с недвижимо имущество“. В случая на фондовете за недвижими имоти, обозначени с марките на жалбоподателя, се посочва, че очакваното от инвеститора увеличение на стойността се постига чрез операции по управление, отдаване под наем и дори продажба на недвижими имоти. Жалбоподателят счита, че поради това както СХВП, така и Общият съд изхождат погрешно от принципа, че управлението на фонд за недвижими имоти се ограничава до събиране на капитала. Доколкото СХВП свързва услугата „сделки с недвижимо имущество“ единствено с дейност, близка до посредничеството, това не отчита надлежно факта, че понятието „сделки с недвижимо имущество“ е много по-широко.
(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
Full & Egal Universal Law Academy