25.9.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 260/11
Жалба, подадена на 27 юли 2010 г. от Pye Phyo Tay Za срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 май 2010 г. по дело T-181/08: Pye Phyo Tay Za/Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейска комисия
(Дело C-376/10 P)
2010/C 260/15
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Pye Phyo Tay Za (представители: D. Anderson QC, M. Lester, Barrister, G. Martin, Solicitor)
Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят моли Съдът:
—
да отхвърли решението на Общия съд в неговата цялост,
—
да постанови, че Регламент № 194/2008 (1) от 25 февруари 2008 г. е нищожен, в частта, която се отнася до жалбоподателя, и
—
да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя по това обжалване и по производството пред Общия съд.
Правни основания и основни доводи
1.
Жалбоподателят твърди, че решението на Общия съд съдържа следните основни пороци. Общият съд приел твърдението на Съвета, че замразяването на финансовите средства на жалбоподателя е оправдано въз основа на това, че той е „член на семейството“ на „важен бизнесмен“, а именно неговия баща Tay Za. Следователно Общият съд приел, че жалбоподателят не е включен в списъка като частноправен субект, а като част от „категория“ от лица, като по този начин губи всяка процесуална защита, на която той би имал право, ако бе включен в списъка като частноправен субект, включително и изискването за наличието на доказателства, представени от институциите за обосноваване на неговото включване в списъка, и основното право на защита.
2.
Според жалбоподателя този подход е неправилен както от правна, така и от фактическа гледна точка. Жалбоподателят не е включен в регламента, защото е част от категорията на „членовете на семейството“; той е включен като частноправен субект със собственото си име, на изричното основание, че се предполага, че самият той се ползва от икономическата политика на правителството на Бирма/Мианмар. Следователно жалбоподателят има пълно право на защитата на основните принципи на правото на Общността.
3.
В допълнение жалбоподателят твърди, че решението на Общия съд е опорочено от следните конкретни правни пороци.
4.
Първо, Общият съд неправилно е приел, че членове 60 ЕО и 301 ЕО представляват подходящо правно основание за регламента. Жалбоподателят твърди, че не е налице достатъчна връзка между него и военния режим на Бирма/Мианмар. Той не е ръководител на Бирма/Мианмар, нито лице, което е свързано с ръководител, и не е пряко или непряко контролиран от ръководител. Обстоятелството, че е син на някого, за който Съветът счита, че се е ползвал от режима, е недостатъчно. Общият съд неправилно е приел, че след като (според него) институциите имат правомощието да налагат по-значимо търговско ембарго на Бирма/Мианмар, a fortiori имат правомощието да наложат тази мярка за замразяване на активите на частноправен субект.
5.
Второ, Общият съд неправилно е приел, че тежестта на доказване е върху жалбоподателя, който следва да обори презумпцията, че не се е ползвал от режима. Тежестта на доказване трябва да бъде върху Съвета, който следва да обоснове налагането на ограничителната мярка на жалбоподателя и да представи доказателства, за обосноваването ѝ.
6.
Трето, Общият съд неправилно е приел, че Съветът е изпълнил задължението си да мотивира включването на жалбоподателя в Регламента. Жалбоподателят счита, че, когато Съветът включи името на частноправен субект в даден регламент на изричното основание, че се е ползвал от икономическата политика на режима, той трябва да представи реални и специфични мотиви за това, свързани със самия жалбоподател.
7.
Четвърто, Общият съд неправилно е приел, че правото на защита не е приложимо спрямо жалбоподателя. Правото на защита, включително правото на справедлив съдебен процес и на ефективен съдебен контрол, са основни аспекти на законността в Европейския съюз, които се прилагат, когато институциите на Съюза налагат мярка, която засяга пряко и по неблагоприятен начин частноправен субект. Освен това Общият съд неправилно е приел, че правото на защита на жалбоподателя (ако се предположи, че е приложено) не е нарушено, защото едно съдебно заседание не би могло да доведе до различен резултат, след като жалбоподателят не е представил информация, която може да доведе до различна преценка.
8.
Пето, Общият съд неправилно е осъществил съдебен контрол на решенията, с които дадено лице е включено в приложение към регламент за замразяване на активите. Съдебният контрол за законосъобразност на решение от този вид обхваща преценката на фактите и обстоятелствата, на които същото се основава, и доказателствата и информацията, въз основа на които тази преценка е направена.
9.
Накрая, Общият съд неправилно отхвърлил доводите на жалбоподателя, че правото му на собственост е нарушено и че регламентът е необоснован и непропорционален, както е приложен спрямо него.
(1) Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, стр. 1)
Full & Egal Universal Law Academy