6.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/6
Иск, предявен на 29 юли 2010 г. — Европейска комисия/Италианска република
(Дело C-379/10)
2010/C 301/08
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro и M. Nolin)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
—
да се обяви, че като е изключила всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата, и като е ограничила тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност по силата на член 2, параграфи 1 и 2 от италиански Закон № 117 от 13 април 1988 г., Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на общия принцип за отговорността на държавите членки за нарушение на правото на Съюза от действаща като последна инстанция юрисдикция на държава членка, който принцип е установен от Съда на Европейския съюз в неговата практика.
—
да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Закон № 117 от 13 април 1988 г. за отговорността за вреди, причинени при изпълнението на съдебните функции и гражданската отговорност на магистратите, изключва всякаква отговорност на италианската държава за вредите, причинени на частноправните субекти от нарушения на правото на Съюза, допуснати от действаща като последна инстанция национална юрисдикция, когато това нарушение е резултат от извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата. Освен това законът ограничава тази отговорност само до случаите на умисъл или груба небрежност.
В Решението по дело Traghetti (1) Съдът е заключил, че:
„Общностното право не допуска национална правна уредба, с която се изключва по принцип отговорността на държава членка за причинени на частноправните субекти вреди от нарушения на общностното право, допуснати от действаща като последна инстанция юрисдикция, поради това че съответното нарушение е резултат на извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата.
Общностното право не допуска също и национална правна уредба, с която се ограничава възможността за ангажиране на тази отговорност само до случаите, в които съдията е допуснал нарушението умишлено или поради груба небрежност, ако в резултат на това ограничаване се изключва възможността за ангажиране на отговорността на съответната държава членка в други случаи на явно нарушение на приложимото право, като посоченото в точки 53—56 от Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler (2)“.
Следователно Съдът е приел, че Закон № 117 е несъвместим с неговата собствена съдебна практика. Понастоящем последната е действаща и приложима. Следователно е налице несъвместимост с практиката на Съда.
(1) C-173/03, Recueil, стр. I — 5177.
(2) C-224/01, Recueil, стp. I — 10239.
Full & Egal Universal Law Academy