9.10.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 274/13
Иск, предявен на 30 юли 2010 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия
(Дело C-383/10)
2010/C 274/20
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal и F. Dintilhac)
Ответник: Кралство Белгия
Искания на ищеца
—
да се установи, че със създаването и поддържането на правен режим, който облага по дискриминационен начин изплащаните от чуждестранни банки лихви, освобождавайки от данъци само изплатените от белгийски банки лихви, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 56 и член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (съответно предишни член 49 и член 56 от Договора за ЕО), и по член 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство;
—
да се осъди Кралство Белгия за заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията твърди, че разглежданите норми от националното законодателство възпират белгийските местни лица от ползването на услуги на установени в други държави членки на Съюза банки, тъй като изплащаните от последните лихви не могат да се ползват от освобождаването от данъци, което е приложимо единствено за изплащаните от белгийски банки лихви.
По-конкретно, най-напред Комисията отхвърля довода на ответната страна, че прякото данъчно облагане е от изключителната компетентност на държавите членки, като изтъква, че тази област е включена по необходимост, макар и по подразбиране, в компетентността, която се отнася до вътрешния пазар, поради което представлява споделена между Съюза и държавите членки компетентност.
В отговор на възраженията на белгийските власти Комисията посочва на първо място, че липсата на конкретно оплакване по този въпрос от страна на финансовия сектор не е относимо към случая, доколкото искът за установяване на неизпълнение на задължения на държава членка е обективен по своята природа и не би могъл да се обуславя от наличието на оплакване. На второ и трето място Комисията оспорва довода, от една страна, че посочените мерки са основани на императивното съображение от обществен интерес за осигуряване на ефективност на фискалния контрол и, от друга страна, твърдението, че разглежданото законодателство е една обществено-политическа мярка в защита на обществения интерес. На четвърто място ищецът отхвърля обяснението на белгийските власти, свързано с ограничената ефективност от разширяването на това освобождаване, като посочва, че данъчнозадължените лица, които са адресати на мярката, биха могли да проявяват интерес и към услугите на установени в други държави членки банки. На пето място Комисията поставя под съмнение довода на ответника за съществуващите в Съюза различия в областта на защитата на потребителите по отношение на неизправността на дадена банка, като напомня, че тази материя е предмет на хармонизиране в рамките на Европейския съюз. Накрая Комисията изтъква, че в Белгия има три официални езика (нидерландски, френски и немски) и това прави неоправдани възраженията, изведени от риска за недостиг на достатъчна информация поради използването от страна на установена извън Белгия банка на език, който не се говори в Белгия.
Full & Egal Universal Law Academy