6.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/7
Жалба, подадена на 2 август 2010 г. от Félix Muñoz Arraiza срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 9 юни 2010 г. по дело T-138/09, Félix Muñoz Arraiza/СХВП и Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja
(Дело C-388/10 P)
2010/C 301/09
Език на производството: испански
Страни
Жалбоподател: Félix Muñoz Arraiza (представители: J. Grimau Muñoz и J. Villamor Muguerza, abogados)
Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) и Consejo Regulador de la Denominación de Origen Calificada Rioja
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на пети състав на Общия съд от 9 юни 2010 г. по дело T-138/09, тъй като с него се приема, че марките, на които се основава възражението, са напълно съвместими със заявката за марка на Общността № 4 121 621„Riojavina“;
—
да се осъдят ответниците да заплатят направените съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
А.
Първото основание на жалбата е нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (1) относно марката на Общността (наричан по-нататък „РМО“). То се състои от две части:
—
Изопачаване на фактите, изопачаване на списъка на действително посочените в заявката за марка стоки и услуги и нарушение на Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon C-39/97 (2), ОВ СХВП 12/98, стр. 1419, точка 23 във връзка с Решение на Съда от 9 декември 1981 г. по дело C-193/80 и Решение на Съда от 15 октомври 1985 г. по дело 281/83.
Във връзка с тази част от основанието на жалбата се твърди, че Общият съд е ограничил действително посочения в заявката за марка на Общността списък на стоките, като е свел общата категория „оцети“ до категорията „винен оцет“ по две съображения: първо, е взел предвид непряка и използваща препращане национална легална дефиниция на понятието за оцет, а именно първата допълнителна разпоредба от испанския Закон 24/2003 за лозите и виното, пренебрегвайки пряката и основана на общностното право легална дефиниция, дадена в Решение на Съда от 9 декември 1981 г. по дело C-193/80 и Решение на Съда от 15 октомври 1985 г. по дело C-281/83. От посочените решения ясно следва, че общностното право дефинира общо понятие за оцет, което изобщо не предполага, че оцетът се произвежда от вино. Второто съображение на Общия съд за приравняване на оцета и винения оцет е, че производителите на вино обикновено произвеждат винен оцет, като по този начин съдът приема за сигурно нещо, което е под въпрос, тъй като подобно твърдение от своя страна се основава на смесване на категориите „оцет“ и „винен оцет“. Освен това, при сравнението в рамките на преценката на вероятността от объркване Решение по дело C-193/80 и Решение по дело C-281/83 свързват оцета като общо понятие със съответната територия. Общият съд, напротив, изопачава съответната територия като посочва, че най-често произвеждан и използван „в света“ е виненият оцет, докато всъщност територията, която е следвало да вземе предвид, е тази на Европейския съюз.
—
Неспазване на процесуалните правила относно преценката на доказателствата и доказателствената тежест, както са изложени в Решение на Съда от 14 септември 1999 г. по дело C-375/97 (3) и Решение на Съда от 4 май 1999 г. по съединени дела C-108/97 и C-109/97 (4).
Във връзка с това се твърди, че Общият съд е сравнил знаците въз основа на недоказани в производството репутация и/или повишен отличителен характер на марката „Rioja“.
Б.
Второто основание на жалбата е нарушение по аналогия на член 43 РМО 40/94 (5), понастоящем член 42 РМО 207/2009.
С това основание се твърди, че Общият съд е съкратил действително посочения списък на стоките и услугите заради декларираното бъдещо използване на заявената марка, което е допустимо само за марките, регистрирани поне преди пет години, и след доказване на използването по искане на притежателя на оспорената марка на основание член 42, параграф 2 РМО.
(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година, ОВ L 78, стр. 1.
(2) Recueil, стр. I-5507.
(3) Recueil, стр. I-5421.
(4) Recueil, стр. I-2779.
(5) ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146.
Full & Egal Universal Law Academy