20.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 317/14
Жалба, подадена на 4 август 2010 г. от Bouygues SA и Bouygues Télécom SA срещу Решение на Общия съд (трети разширен състав), постановено на 21 май 2010 г. по съединени дела T-425/04, T-444/04, T-450/04 и T-456/04, Франция и др./Комисия
(Дело C-399/10 P)
2010/C 317/27
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Bouygues SA и Bouygues Télécom SA (представители: J. Vogel, F. Sureau и D. Theophile, avocats)
Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, France Télécom SA и Association française des opérateurs de réseaux et services de télécommunications (AFORS Télécom)
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени Решение на Общия съд, постановено на 21 май 2010 г. по съединени дела T 425/04, T-444/04, T-450/04 и T-456/04,
—
съдът да се произнесе отново, като уважи исканията на дружествата Bouygues SA и Bouygues Télécom, а именно: 1) да отмени член 1 от Решение 2006/621/CE на Комисията (1) единствено в частта, в която макар и не изрично, но несъмнено се съдържа отказ да бъдат квалифицирани като държавна помощ изявленията на френската държава от юли, септември и октомври 2002 г., и 2) да се отмени член 2 от решението, а в резултат от посочената отмяна да се задължи френската държава да възстанови установената в полза на France Télécom помощ,
—
при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че спорът не може да бъде разгледан по същество, делото да се върне на Общия съд за повторно разглеждане на съединени дела T-425/04, T-444/04, T-450/04 и T-456/04, като се вземе предвид изразеното от Съда правно становище,
—
да се осъдят Комисията, France Télécom SA и френската държава да заплатят съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си Bouygues и Bouygues Télécom изтъкват две правни основания.
По първото правно основание, което се състои от три части, жалбоподателите твърдят, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото е потвърдил анализа на Комисията, според който изявленията на френската държава от юли, септември и октомври 2002 г. не представляват заедно или поотделно една или повече държавни помощи. По този начин Общият съд е тълкувал неправилно понятието за използване на публични ресурси по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че изявленията за подкрепа биха могли да включват използване на публични ресурси само при условие, че в тези изявления се уточнява формата и размера на предвижданата помощ, че подлежат на непосредствено и сигурно изпълнение и са с правнообвързващо действие (първа част). Освен това Общият съд е тълкувал превратно правните норми на изложеното пред Комисията национално законодателство, като е приел, че за да могат да имат обещанията за подпомагане задължителна сила, на свой ред посочените норми изисквали тези обещания да съдържат яснота относно условията и размера на обещаната помощ и да не зависят от евентуално неизпълнение на длъжника, докато по силата на националното законодателство обещанието за резултат е достатъчно за да ангажира отговорността на неговия автор. Условието относно настъпването на финансовите трудности не било пречка пред поемането на задължение за предоставяне на гаранции и поведението на държавата, с което тя създава убеждението, че ще действа по определен начин занапред може да ангажира нейната отговорност (втора част). На последно място Общият съд тълкувал неправилно понятието за използване на ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че подобно използване не може да следва от реакцията на пазарите, което фактически задължава държавата да разреши финансовите трудности на France Télécom (трета част).
По второто правно основание, което се състои от две части, жалбоподателите изтъкват грешка при прилагането на правото от Общия съд във връзка с квалифицирането на помощта като заем от акционер, предоставен от държавата в полза на France Télécom под формата на кредитна линия в размер на 9 милиарда евро през декември 2002 г. В тази връзка Bouygues и Bouygues Télécom твърдят на първо място, че Общият съд е тълкувал неправилно понятието за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че предимството, следващо от обявеното предоставяне на кредитна линия, не е свързано в достатъчна степен с последвалото я прехвърляне на ресурси, което е резултат от откриване на такава линия, за да може да се установи безспорно наличието на държавна помощ. Жалбоподателите изтъкват факта, че Общият съд погрешно изисква предимството и използването на ресурси да съвпадат.
На второ място жалбоподателите твърдят, че Общият съд тълкувал неправилно понятието за предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като е разгледал самостоятелно предоставянето на France Télécom на сумата от 9 милиарда евро, за да заключи, че тя не съдържа никакво същинско предимство под формата на увеличение на финансовите средства на разположение на France Télécom без, за да прецени дали е налице това предимство, да вземе предвид успокоителния ефект, който тези мерки оказват върху пазара.
(1) Решение 2006/621/CE на Комисията от 2 август 2004 година относно държавна помощ, предоставена от Франция в полза на France Télécom (ОВ L 257, стp. 11).
Full & Egal Universal Law Academy