6.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/18
Жалба, подадена на 15 септември 2010 г. от Grain Millers, Inc. срещу Решение на Общия съд (седми състав), постановено на 9 юли 2010 г. по дело T-430/08 — Grain Millers, Inc./Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Grain Millers GmbH & Co. KG
(Дело C-447/10)
2010/C 301/26
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Grain Millers, Inc. (представители: L.-E. Ström, K. Martinsson, advokater)
Другаи страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Grain Millers GmbH & Co. KG
Искания на жалбоподателя
—
Grain Millers, Inc. иска да бъде отменено изцяло Решение от 9 юли 2010 г. на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) по дело T-430/08, което потвърждава решението на втори апелативен състав на СХВП от 23 юли 2008 г. (преписка R 478/2007-2) относно производството по възражение между Grain Millers GmbH & Co. KG и Grain Millers, Inc, СХВП да бъде осъдена да заплати разноските пред Съда на Европейския съюз и пред Общия съд, ответниците да бъдат осъдени да заплатят разноските пред апелативния състав на СХВП и пред отдела по споровете на СХВП.
Правни основания и основни доводи
По делото се разглежда въпроса дали Grain Millers GmbH & KG е предоставило достатъчно доказателства за използването на знака „GRAIN MILLERS“, за да изпълни условията по член 8, параграф 4 от Регламента (1), по начин, по който този знак представлява пречка пред заявката на жалбоподателя за марка на Общността № 003650256 GRAIN MILLERS.
По-рано Общият съд, в Решение от 24 март 2009 г. по дело Alberto Jorge Moreira da Fonsecal/СХВП — General Optica, T-318/06—T-321/06, точки 33—35 се позовава на тълкуване на целта на условието за „по-голям обхват от местния“, което се съдържа в член 8, параграф 4 от Регламента, а именно на целта възможностите за конфликт да се ограничат до тези, които могат да съществуват със знаци, които действително са важни и че това трябва да се преценява не само като географско, но и като икономическо измерение на обхвата на знака, което се оценява с оглед на периода, през който този знак е осъществявал функциите си в процеса на търговия и интензивността на използването му. В обжалваното решение обаче Общият съд не е възприел подобен подход и нищо не подсказва, че Общият съд изобщо е взел предвид принципите, които следват от това дело.
Жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно е постановил, че член 8, параграф 4 не изисква доказване на реалното използване на знака в подкрепа на възражението, както изисква член 43, параграф 2 от Регламента.
Общият съд неправилно се е отклонил от предходната съдебна практика относно преценката на доказателствата и необходимото равнище на доказване.
(1) Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (ОВ L 11, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).
Full & Egal Universal Law Academy