20.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 317/22
Жалба, подадена на 16 септември 2010 г. от BNP Paribas e Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL) срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 1 юли 2010 г. по дело T-335/08, BNP Paribas e BNL/Комисия
(Дело C-452/10 P)
2010/C 317/39
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: BNP Paribas, Banca Nazionale del Lavoro SpA (BNL) (представители: R. Silvestri, G. Escalar и M. Todino, avvocati)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
—
да се отмени изцяло Решение на Общия съд (пети състав) от l юли 2010 г. по дело T-335/08, BNP Paribas и Banca Nazionale del Lavoro/Европейска комисия, нотифицирано по факс на l юли 2010 г. (ОВ C 221, 14.8.2010 г., стр. 39) и вследствие на това,
i)
да се уважат исканията, изложени в жалбата в първоинстанционното производство във връзка с пълната отмяна на Решение 2008/711/ЕО на Европейската комисия от 11 март 2008 г., C(2008) 869 окончателен, относно държавна помощ C 15/2007 (ex NN 20/2007), приведена в действие от Италия, „за данъчни стимули в полза на дадени преструктурирани банки“ (ОВ L 237, стр. 70), или
ii)
при условията на евентуалност, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,
—
Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
1.
Общият съд не е извършил задълбочен анализ на решението на Комисията, тъй като не е проверил законосъобразен ли е изборът на Комисията да не отчете положението на дружествата приобретатели за целите на определянето на селективния характер на режима, за който се твърди, че е неправомерен;
2.
Общият съд не взема предвид практиката на Съда, която допуска да се обоснове специфичността на дадена данъчна мярка в съответствие с логиката на общата система на данъчно облагане, възприемайки като критерии за собствената си преценка единствено данните, предложени от Комисията в нейното решение;
3.
Общият съд не взема предвид съдебната практика относно изискването за селективност на държавните помощи, съгласно която селективността на дадена данъчна мярка следва да се преценява само с оглед на последиците, които тя би могла да има от гледна точка на данъчното облагане;
4.
Общият съд изопачава фактите, като приема неправилно, че общият режим на преобразуване не допуска предприятията да преобразуват данъчната стойност на активите, получени при прехвърляне по по-високите стойности, вписани в счетоводните отчети;
5.
Накрая, Общият съд замества неправилно преценката на Комисията със своята, като ex novo приема мотиви в подкрепа на обжалваното решение на Комисията.
Full & Egal Universal Law Academy