20.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 317/23
Жалба, подадена на 20 септември 2010 г. от Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 8 юли 2010 г. по дело T-396/08, Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Европейска комисия
(Дело C-459/10 P)
2010/C 317/41
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподатели: Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt (представители: A. Rosenfeld и I. Liebach, Rechtsanwälte)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат
—
да се отмени Решението на Общия съд на Европейския съюз от 8 юли 2010 година по дело T-396/08, Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt/Европейска комисия във връзка с частичната отмяна на Решение 2008/878/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 година относно държавната помощ, която Германия възнамерява да приведе в действие в полза на DHL и да се отмени член 1, алинея 1 от Решение 2008/878/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 г.;
—
при условията на евентуалност, да се отмени описаното в точка 1 решение на Общия съд на Европейския съюз и делото да се препрати за разглеждане на Общия съд на Европейския съюз;
—
ответникът да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбата е насочена срещу решението на Общия съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя за частична отмяна на Решение 2008/878/ЕО на Комисията от 2 юли 2008 г. С това решение Комисията обявява голяма част от помощите за обучение, за които е отправено уведомление и които Freistaat Sachsen и Land Sachsen-Anhalt са възнамерявали да приведат в действие в полза на DHL, за несъвместими с общия пазар.
В жалбата си жалбоподателите изтъкват следните нарушения на правото на Съюза, извършени от Общия съд:
—
Общият съд е нарушил Регламент № 68/2001, предишен член 87, параграф 3, буква в) ЕО и принципа на равно третиране, тъй като оценката на необходимостта от държавната помощ била юридически погрешна. Нарушението на Регламент (ЕО) № 68/2001 произтичало от това, че не били приложени предвидените в регламента критерии за оценка, което било допустимо само по изключение, когато това е оправдано според особеностите на конкретния случай. Член 87, параграф 3 ЕО (предишен) бил нарушен, доколкото Общият съд неправомерно не признал, че помощите за обучение служели или можели да служат за целите на член 87, параграф 3, буква в) ЕО (предишен) и това трябвало да бъде отчетено от Комисията в рамките на преценката на съвместимостта по член 87, параграф 3 ЕО. Накрая, налице било нарушение на принципа на равно третиране, тъй като в по-ранни решения Комисията нито оценила, нито констатирала необходимостта от помощите за обучение при сравними факти по отделните случаи. Ето защо не била налице обективна обосновка за това неравно третиране.
—
Дори ако се приеме, че критерият за необходимост бил приложен правомерно, то е налице правна грешка. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е нарушил Регламент № 68/2001, Насоките на Комисията относно регионалните държавни помощи, както и член 87, параграф 3, буква в) ЕО (предишен), доколкото той неправомерно не е включил в оценката на необходимостта стимулиращия ефект по отношение на избора на място. Фактът, че помощите за обучение могат да имат най-малкото регионални аспекти, произтичал от съдържанието на Регламент № 68/2001. Становището на Общия съд, че подпомагането на предприятия в необлагодетелствани райони и установяването на нови предприятия трябвало да се осъществяват чрез регионални помощи, било неправилно.
—
По-нататък Общият съд нарушил Регламент № 68/2001, член 87, параграф 3, буква в) ЕО (предишен), както и принципа на равно третиране, също прилагайки неправомерно неотносими критерии при оценката на необходимостта на държавната помощ. От една страна, извършвайки тази оценка, той не е можел да вземе предвид търговската практика и стратегия на получателя на помощта, тъй като по този начин предприятия, които въз основа на собствения си стандарт се характеризират с по-високо ниво на обучение, биват ощетени съгласно правото в областта на държавните помощи спрямо предприятия, които притежават по-ниско ниво на обучение. От друга страна, сами по себе си помощите не можели да се разглеждат като ненужни и предвид това, че са предписани от националните правни норми. Всъщност това водело до обстоятелството, че предприятия от държави членки с предвидено от закона по-високо ниво на обучение били ощетявани спрямо предприятия от държави членки със сравнено по-ниско ниво на обучение.
—
Накрая, Общият съд нарушил също член 87, параграф 3, буква в) ЕО (предишен), доколкото той неправомерно не отчел положителните външни ефекти на разглежданата мярка за обучение.
Full & Egal Universal Law Academy