4.12.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 328/18
Преюдициално запитване, отправено от Landgerichts Gießen (Германия) на 28 септември 2010 г. — Наказателно производство срещу Strafverfahren/Baris Akyüz
(Дело C-467/10)
2010/C 328/33
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Landgericht Gießen
Страна в главното производство
Baris Akyüz
Преюдициални въпроси
Трябва ли
а)
член 1, параграф 2 във връзка с член 8, параграф 4, втора алинея от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (1),
б)
член 2, параграф 1 във връзка с член 11, параграф 4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена) (2),
да се тълкуват в смисъл:
1.
че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени;
2.
при утвърдителен отговор на първия въпрос — че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато придобиването на свидетелството за управление в държавата на издаването му се предхожда от отказ да се издаде такова свидетелство в приемащата държава, тъй като физическите и психологическите изисквания за безопасно управление на моторно превозно средство не са изпълнени, и когато се установи — въз основа на посоченото в свидетелството за управление, на друга неоспорима информация, произхождаща от държавата на издаване, или въз основа на други [ориг. 3] безспорни сведения, по-специално евентуална информация от самия притежател на свидетелството за управление или други сигурни сведения, известни на приемащата държава — че е налице нарушение на изискването за обичайно пребиваване по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 91/439/ЕИО, съответно по член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2006/126/ЕО,
—
а ако другите неоспорими сведения, по-специално евентуалната информация от самия притежател на свидетелството за управление или другите сигурни сведения, известни на приемащата държава, не са достатъчни, то произхожда ли информацията от държавата на издаване по смисъла на практиката на Съда, когато е съобщена не пряко, а опосредено, под формата на основано на такава информация съобщение от другиго, по-специално от посолството на приемащата държава в държавата на издаване;
3.
че не допускат държавата членка (приемащата държава) да откаже да признае на територията си свидетелство за управление, издадено от друга държава членка (държавата на издаване), когато е установено, че макар да са изпълнени формалните изисквания за придобиване на свидетелство за управление в държавата на издаването му, престоят в тази държава е осъществен с единствената цел да се придобие свидетелство за управление, а не с цел, която е защитена от правото на ЕС, по-специално от основните свободи съгласно ДФЕС и от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („туризъм за свидетелства за управление“)?
(1) ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62.
(2) ОВ L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216.
Full & Egal Universal Law Academy