15.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 13/17
Иск, предявен на 8 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
(Дело C-486/10)
2011/C 13/28
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wilms и C. Zadra)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
Ищецът иска:
—
да се установи, че като допуска град Hamm да възложи директно на Lippeverband, без да проведе процедура по възлагане на европейска обществена поръчка, договорите за предоставяне на услуги от 30 юли и 16 декември 2003 г. във връзка със събирането и отвеждането на отпадните води, обслужването, експлоатацията, поддръжката и мониторинга на канализационната система на град Hamm, Федерална република Германия нарушава задълженията си по член 8 във връзка с раздели III—VI от Директива 92/50 (1);
—
да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Настоящият иск е предявен във връзка с възмездните договори за предоставяне на услуги във връзка със събирането и отвеждането на отпадните води, обслужването, експлоатацията, поддръжката и мониторинга на канализационната система на град Hamm, които градът сключва с учредено със закон обединение за управление на отпадни води — Lippeverband. Lippeverband е юридическо лице, субект на публичното право, на което са възложените със закон определени функции във връзка с управлението на водите. Около 25 % от членовете на Lippeverband са предприятия от частноправния сектор. Съгласно посочените договори от 1 януари 2004 г. Lippeverband трябва да започне да събира и отвежда отпадните води от територията на град Hamm, за което градът заплаща възнаграждение, определяно като „плащане с особен интерес“. С оглед изпълнението на възложената задача градът Hamm прехвърля на Lippeverband правото за изключителното, дълготрайно и всеобхватно ползване на градската канализационна система срещу заплащане на съответно възнаграждение като компенсация.
Въпреки че разглежданите договора за предоставяне на услуги представляват договори за обществени поръчки за услуги по смисъла на член 1, буква a) от Директива 92/50/ЕИО, тези договори са сключени директно с Lippeverband, без да се проведе формална процедура по възлагане на обществена поръчка, а и без публикуване на обявление за европейска обществена поръчка. Договорите следвало недвусмислено да се квалифицират като възмездни договори за предоставяне на услуги. Сключени били от възложител, субект на публичното право, за неопределен срок, а за предмет имали предоставянето на услуги във връзка с отвеждането на отпадъчни води по смисъла на категория 16 от приложение I A от посочената директива, като цената на договорите значително надвишавала праговете за прилагане на Директивата. Сключването на договорите следователно следвало да се предхожда от образуването на процедура по възлагане на европейска обществена поръчка.
Противно на становището на федералното правителство в конкретното възлагане на посочените договори не ставало въпрос нито за акт за устройство на държавна администрация, нито за т.нар. „вътрешно“ („in-house“) възлагане.
От една страна, било спорно дали на определено публично-частно обединение за управление на водите, като Lippeverband — при положение че около 25 % от неговите членове били от частноправния сектор — можело да се прехвърлят конкретни функции в рамките на действията по устройство на държавната администрация, като същевременно се изключвало прилагането на общностните разпоредби за обществените поръчки. Според Комисията можело да се допусне, че е налице акт за устройство на държавната администрация, спрямо който не се прилагали разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки, единствено когато и двете заинтересовани страни били публични институции, чиято дейност обслужвала единствено публични интереси. Обстоятелството, че законът възлагал на конкретното обединение за управление на водите определени функции в областта на управлението на отпадъчните води не променяло по никакъв начин фактът, че Lippeverband не било част от вътрешното устройство на държавната администрация по смисъла на общностното право. Независимо от обстоятелството дали с акт за устройство на държавната администрация било възможно да се прехвърлят определени функции на Lippeverband обаче, в конкретния случай не било налице такова прехвърляне на функции. Обстоятелството, че градът Hamm заплащал всяка година определено възнаграждение за предоставянето на разглежданата услуга недвусмислено квалифицирало договорите като възмездни договори за предоставяне на услуга и изключвало възможността за прехвърляне на функции в рамките на публичната администрация.
От друга страна, според практиката на Съда относно изключването на прилагането на правилата за възлагане на обществените поръчки към т.нар. вътрешни „in-house“ възлагания, това изключение не би могло да се приложи, при положение че предприятие от частноправния сектор има, дори и миноритарно, участие в съответната предоставяща услугата институция. В подобна хипотеза публичноправният възложител не би могъл да упражнява същия по обем контрол върху съответното предприятие, какъвто той би упражнявал по отношение на своите собствени служби.
Поради тези съображения следвало, че е сключен възмезден договор за възлагане на обществена поръчка за услуга и не можело да се приложи никое от предвидените в правната уредба изключения. Следователно Федерална република Германия била допуснала нарушение на разпоредбите на Директива 92/50, тъй като при условията на директно договаряне градът Hamm бил възложил конкретни задачи във връзка с отвеждането на отпадните води от градската канализация.
(1) Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50).
Full & Egal Universal Law Academy