15.1.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 13/21
Иск, предявен на 29 октомври 2010 г. — Европейска комисия/Република Австрия
(Дело C-516/10)
2011/C 13/38
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun и E. Montaguti)
Ответник: Република Австрия
Искания на ищеца
—
да се установи, че като запазва в действие член 5 във връзка с член 2, параграфи 3 и 4, както и член 6, параграф 2, буква ж) от VGVG (Vorarlberger Grundverkehrsgesetz, Закон за сделките със земя на провинция Vorarlberger) Република Австрия нарушава членове 49 и 63 ДФЕС;
—
да се установи, че като запазва в действие член 6, параграф 2, буква г) във връзка с член 2, параграфи 3 и 4 от VGVG, Република Австрия нарушава членове 49 и 63 ДФЕС;
—
да се осъди Република Австрия да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Комисията не поставя под съмнение обстоятелството, че държавите членки имат право да предвидят ограничения за придобиването на поземлени имоти по съображения от обществен интерес. Въпреки това, посочените в исканията разпоредби от Vorarlberger Grundverkehrsgesetzes (Закон за сделките със земя на провинция Vorarlberger, наричан по-нататък VGVG) представлявали ограничение, което не било пропорционално на свободата на движение на капитали и на свободата на установяване.
По-специално, не било пропорционално т.нар. „Interessentenregel“ („правило на заинтересованата страна“), според което при придобиване на земеделска земя следвало да се отдава приоритет на земеделските производители пред лицата, които не се занимават със селско стопанство. Последващото ползване на съответната земеделска земя за нуждите на селското стопанство можело да се гарантира например дори и в случай, че потенциалният приобретател възнамерявал да отдаде съответната земя дългосрочно под аренда на лицето, което към съответния момент е неин арендатор.
Също така не било ясно защо „правилото на заинтересованата страна“ се прилагало дори и тогава, когато досегашният собственик я апортирал като непарична вноска в капитала на търговско дружество или я включвал в имуществото на фондация, независимо дали се гарантирало последващото ползване на земята за нуждите на селското стопанство.
Според Комисията не било пропорционално и повторното прилагане на посоченото „правило на заинтересованата страна“, когато не се стигало до сключване на договор за покупко-продажбата поради причини, за които не отговарял продавачът.
Накрая Комисията възразява срещу пропускът във VGVG да се предвиди каквото и да е правило, което да позволява в случай, че собственикът земеделски производител няма интерес да обработва земеделската земя, да може да я продава при отпадане на задължението за приобретателя да продължава да я ползва за нуждите на селското стопанство.
Full & Egal Universal Law Academy