12.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 46/4
Жалба, подадена на 25 ноември 2010 г. от Éditions Odile Jacob SAS срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2010 г. по дело T-279/04, Éditions Jacob/Комисия
(Дело C-551/10 P)
2011/C 46/06
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Éditions Odile Jacob SAS (представители: O. Fréget, M. Struys, M. Potel-Saville и L. Eskenazi, avocats)
Други страни в производството: Европейска комисия, Lagardère SCA
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело T-279/04, Editions Odile Jacob SAS/Комисия, с което се отхвърля жалбата на Odile Jacob, и
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително възложените в тежест на Odile Jacob съдебни разноски в първоинстанционното производство и съдебните разноски, направени от него в настоящото производство по обжалване.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи четири правни основания.
С първото си правно основание Editions Odile Jacob изтъква грешка при прилагането на понятието за концентрация по смисъла на Регламент № 4064/89 (1) и грешка в правната квалификация на сделката по поемане при нарушение на релевантните критерии за преценка на контрола на основание член 3, параграф 3 от Регламент № 4064/89. На първо място като отделя сделката по поемане, с която Natexis Banques Populaires (NBP) става временен приобретател на Vivendi Universal Publishing, от правната сделка, довела до поемане на контрола върху VUP от Lagardère, Общият съд не се съобразява с основната цел на контрола върху концентрациите, а именно да се прозре икономическата реалност, която е в основата на дадена съвкупност от правни сделки. По този начин Общият съд не само създава ново изключение от Регламент № 4064/89, позволяващо сделките по поемане, независимо от това какво е предприятието-поемател на активите, които ще се прехвърлят, да избегнат контрола върху концентрациите, а и лишава член 3, параграф 5, буква а) от посочения регламент от полезно действие.
На второ място, като не допуска сделката по поемане да бъде квалифицирана по член 3, параграф 5, буква а) от Регламент № 4064/89, Общият съд при всички положения извършва погрешно и изопачено прилагане на член 3, параграф 3 от този регламент, свеждащо се до отчитане единствено на договорните елементи в състава на спорната сделка.
С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че е налице грешка при прилагането на правото, доколкото Общият съд не е извел правните последици от процесуалните нарушения, извършени от Комисията. Като не е упражнил контрол върху тези нарушения на Регламент № 4064/89, свързани по-специално с нарушението на задължението за спиране, с липсата на съобщаване, обосноваваща компетентността на Комисията, и с измамата посредством привидно заместване на приобретателя, Общият съд е потвърдил измама, която може да се приравни на злоупотреба с власт от страна на Комисията.
С третото си правно основание Editions Odile Jacob твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото като пропуснал да санкционира с недействителност съществени процесуални нарушения, опорочаващи решението на Комисията. Това правно основание се отнася по-специално до липсата на мотивиране относно квалификацията на спорната сделката и на приложимостта на член 3, параграф 5, буква а) от Регламент № 4064/89 към част от тази сделка и с него се изтъква нарушение на принципите на равенство, на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.
С последното си четвърто правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагането на правото и явни грешки в преценката като нарушил релевантните правни критерии за преценка на създаването или укрепването на господстващо положение и дали поетите задължения са уместни във връзка с извършените от Комисията констатации.
(1) Регламент (ЕИО) № 4064/89 на Съвета от 21 декември 1989 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, стр. 1).
Full & Egal Universal Law Academy