19.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 55/18
Жалба, подадена на 24 ноември 2010 г. от Usha Martin Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 9 септември 2010 г. по дело Usha Martin Ltd/Съвет на европейския съюз и Европейска комисия, T-119/06
(Дело C-552/10 P)
2011/C 55/31
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: Usha Martin Ltd (представители: V. Akritidis, Δικηγόρος, Y. Melin, avocat, E. Petritsi, Δικηγόρος)
Други страни в производството: Съвет на европейския съюз, Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
1.
Да се отмени посоченото по-горе решение на Общия съд (пети състав) от 9 септември 2010 г. по дело T-119/06 в неговата цялост,
2.
да се допусне жалбата, като Съдът постанови окончателно решение по нея:
а)
в полза на отмяната на решението на Комисията от 22 декември 2005 година за изменение на Решение 1999/572/ЕО на Комисията за приемане на гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на стоманени телени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (1) („обжалваното решение“), доколкото то се отнася до жалбоподателя, и доколкото с това решение се оттегля гаранция относно минималните цени, които са били в сила по-рано и
б)
в полза на отмяната на Регламент (ЕО) № 121/2006 на Съвета от 23 януари 2006 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1858/2005 относно въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход, inter alia, от Индия (2) („обжалваният регламент“), доколкото той се отнася до жалбоподателя и привежда в действие обжалваното решение, с което се оттегля гаранция относно минималните цени, които са били в сила по-рано за жалбоподателя,
или, при условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд.
3.
да се осъдят Съветът и Комисията да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски на жалбоподателя по обжалване в рамките на настоящото производство и на производството пред Общия съд.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят твърди, че в точки 44—56 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, по-специално, като постановява, че законосъобразността на решението на Комисията да се оттегли приемането на гаранция не може, като такова, да се оспори предвид принципа на пропорционалност, приемайки погрешно, че: i) принципът на пропорционалност не се прилага към решението да се оттегли гаранция, защото подобно решение e равностойно на налагането на антидъмпингови мита per se и ii) всяко нарушение на гаранция е само по себе си достатъчно, за да доведе до нейното оттегляне, без подобно оттегляне да бъде предмет на принципа на пропорционалност.
Жалбоподателят твърди също, че Общият съд неправилно е преценил фактите по делото и сериозно ги е изопачил, приемайки, че „е безспорно, че жалбоподателят е нарушил разглежданата гаранция“, доколкото това твърдение погрешно създава впечатлението, че жалбоподателят е признал, че е нарушил гаранцията, което той отхвърля по смисъла на член 8 от основния антидъмпингов регламент.
Жалбоподателят твърди, че Общият съд погрешно е стигнал до извода, че законосъобразността на оттеглянето на гаранцията не може да се оспори предвид принципа на пропорционалност с мотива, че или всяко нарушение е достатъчно, за да доведе до оттеглянето, или приравнявайки мярката за оттегляне на мярка за налагане на антидъмпингови мита. Всъщност Общият съд неправилно приема, че принципът на пропорционалност никога не се прилага на равнището на оттегляне на гаранцията и не прилага критерия за „явно неподходяща“ мярка, противно на установената практика на европейските юрисдикции и противно на първоначалните наблюдения в обжалваното решение, по-специално на тези в точки 44—47 от него. Общият съд неправилно стига до извода, че законосъобразността на оттеглянето на гаранцията не може да се оспори, като такова, по силата на общия принцип на пропорционалност. В допълнение към това, като постановява неправилно, че е безспорно, че жалбоподателят е нарушил разглежданата гаранция, приемайки, че е налице нарушение на гаранция по смисъла на член 8, параграф 9 от основния антидъмпингов регламент, Общият съд явно е изопачил фактите, както те са изложени от жалбоподателя, поради което е допуснал грешка при прилагане на правото, неправилно преценявайки доводите му.
(1) ОВ L 22, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 164.
(2) OB L 22, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44, стр. 136.
Full & Egal Universal Law Academy