12.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 46/5
Жалба, подадена на 25 ноември 2010 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 септември 2010 г. по дело T-452/04, Éditions Jacob/Европейска комисия
(Дело C-553/10 P)
2011/C 46/07
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, O. Beynet и S. Noë)
Други страни в производството: Éditions Odile Jacob SAS, Wendel Investissement SA, Lagardère SCA
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Общия съд от 13 септември 2010 г. по дело Éditions Odile Jacob SAS/Комисия (T-452/04), в частта му, в която се отменя Решение D(2004) 203365 на Комисията от 30 юли 2004 г., с което Wendel Investissement се одобрява за приобретател на активите, прехвърлени в съответствие с Решение 2004/422/ЕО на Комисията от 7 януари 2004 година за обявяване на концентрация за съвместима с общия пазар и с действието на Споразумението за Европейското икономическо пространство (Преписка COMP/M.2978 — Lagardère/Natexis/VUP) (1),
—
при необходимост да се произнесе окончателно по същество по въпросите, предмет на настоящата жалба, и да отмени жалбата за отмяна и
—
да се осъди жалбоподателя [Éditions Jacob] да заплати съдебните разноски в двете производства.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят сочи три правни основания.
С първото си правно основание Комисията изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото е пропуснал да разгледа последиците от евентуалната липса на независимост на довереника спрямо Editis относно задачите му спрямо Wendel. Всъщност според жалбоподателя липсата на независимост на лицето, на което е възложено да оцени кандидат, има правно значение единствено ако се установи, че това лице е взело предвид в оценката си интерес, различен от интереса за точно изпълнение на задачата му.
С второто си правно основание жалбоподателят упреква Общият съд, че е допуснал грешка при прилагането на правото и че е изопачил фактите, доколкото извел заключението, че докладът на довереника е имал решаващо влияние върху обжалваното решение, докато всъщност дори Комисията да е длъжна да го вземе предвид, тя не е обвързана от становището на довереника и остава задължена да проведе необходимото разследване, за да провери дали купувачът отговоря на критериите за одобрение.
С третото си правно основание, което се разделя на две части, Комисията сочи от една страна погрешно тълкуване на правото във връзка с относимостта на първото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, относно валидността на обжалваното решение, а от друга страна — нарушение на задължението за мотивиране в това отношение.
(1) ОВ L 125, стр. 54.
Full & Egal Universal Law Academy