26.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/19
Иск, предявен на 30 ноември 2010 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия
(Дело C-562/10)
2011/C 63/37
Език на производството: немски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представители: F. W. Bulst и I. Rogalski)
Ответник: Федерална република Германия
Искания на ищеца
—
да се установи, че Федерална република Германия не изпълнява задълженията си по член 56 ДФЕС, доколкото
1.
при временно пребиваване на нуждаещото се от чужда помощ лице в друга държава — членка на ЕС, съгласно текста на член 34, параграф 1, точка 1 от SGB XI правото на добавка за чужда помощ се предоставя най-много за шест седмици;
2.
не предвижда, съответно изключва съгласно член 34, параграф 1, точка 1 от SGB XI възможността разходите за чужда помощ, ползвана при временно пребиваване на нуждаещото се от чужда помощ лице в друга държава членка и предоставена му от установен в друга държава членка доставчик на услуги, да се възстановяват в размер на стойността на предоставяните на територията на Германия обезщетения в натура за чужда помощ;
3.
при временно пребиваване на нуждаещото се от чужда помощ лице в друга държава членка не покрива разходите за наем на помощни средства или съгласно член 34, параграф 1, точка 1 от SGB XI изключва възможността за възстановяването им дори когато в Германия тези разходи се покриват или се осигуряват безплатни помощни средства и когато покриването им не би довело до дублиране или въобще увеличаване на предоставяните в Германия обезщетения.
—
Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Настоящият иск се отнася до германската правна уредба на здравното осигуряване за риска „нужда от чужда помощ“, съгласно която нуждаещите се от чужда помощ лица, които получават в Германия обезщетения по законоустановената (социалноосигурителна) схема за чужда помощ, нямат същия обем осигурителни права, когато временно пребивават в друга държава членка и (искат да) ползват чужда помощ или добавка за чужда помощ в нея. При временно пребиваване в друга държава — членка на ЕС, разглежданите разпоредби за обезщетенията в натура за чужда помощ, за добавката за чужда помощ и за помощните средства предвиждат значително по-малки обезщетения, отколкото при предоставянето на чужда помощ на територията на Германия.
Комисията намира, че разглежданата правна уредба е несъвместима с член 56 ДФЕС, тъй като съществено затруднява ползването на чужда помощ в други държави членки и тъй като това нито е обосновано поради императивни съображения от общ интерес, нито пък е необходимо. Услугата „чужда помощ“, както и наемането на помощни средства, са възмездни услуги и следователно са услуги по смисъла на член 56 ДФЕС. При това положение те попадат в приложното поле на разпоредбите за свободното движение на услуги. В практиката си относно възстановяването на разходи за лечение в други държави членки Съдът е постановил, че при упражняването на правомощията си да организират своите системи за социална сигурност държавите членки са длъжни да спазват общностното право. Ето защо дори когато съответната правна уредба спада към областта на социалното осигуряване, това не изключва прилагането на член 56 ДФЕС.
С правната уредба на добавката за чужда помощ се въвежда (дискриминационно) ограничение, тъй като осигуреното лице има право на добавка за чужда помощ най-много за шест седмици, ако пребивава в чужбина. След този срок за нуждаещото се от чужда помощ лице е трудно да ползва чужда помощ в чужбина.
С правната уредба на обезщетението в натура за чужда помощ също се въвежда (дискриминационно) ограничение, тъй като не е предвидено или е изключено възстановяването на разходите за чужда помощ, ползвана при временно пребиваване на нуждаещото се от чужда помощ лице в друга държава членка и предоставена му от установен в друга държава членка доставчик на услуги. Възражението на германското правителство, че и в чужбина не се поемат разходите за чужда помощ, предоставена от организации, с които съответната осигурителна каса няма договор за асистентски услуги, не оборва предходния извод. Всъщност в Германия има много доставчици на услуги, които са сключили договор за асистентски услуги. На Комисията обаче не е известно да има такива доставчици в другите държави — членки на ЕС. Поради това за осигурените лица (съответно нуждаещите се от чужда помощ) по принцип е изключено да ползват обезщетения в натура за чужда помощ по социалноосигурителната схема в други държави членки, докато в Германия могат да ползват тези обезщетения, макар и не от всеки доставчик на услуги.
Последно, с правната уредба на снабдяването с помощни средства се въвежда (дискриминационно) ограничение, тъй като разходите за наем (и използване) на такива средства в други държави членки не се покриват дори когато същите разходи биха били поети при предоставяне на помощта на територията на Германия.
Съгласно постоянната практика на Съда член 56 ДФЕС изисква не само премахване на основаната на гражданството дискриминация по отношение на доставчика на услуги, но и отмяната на всички ограничения, дори да се прилагат без разлика между национални доставчици и доставчици от други държави членки, когато тези ограничения могат да възпрепятстват или затруднят дейността на доставчик, установен в друга държава членка, в която законно предлага аналогични услуги.
Изложените от германското правителство съображения за обосноваване — защита на общественото здраве и на финансовото равновесие на осигурителната схема за чужда помощ — не могат да обосноват въведените ограничения за свободното предоставяне на услуги.
От една страна, ограничителната правна уредба несъмнено надхвърля необходимото за защита на качеството на посочените услуги или за закрила на здравето. Всъщност направените в друга държава членка разходи не се покриват по правило и това не зависи от евентуална проверка за качество. Ето защо разходите не се покриват дори когато е осигурено достатъчно качество на чуждата помощ и са изключени рисковете за здравето на нуждаещото се от чужда помощ лице.
От друга страна, германската правна уредба, която изключва възможността за покриване на направените в чужбина разходи и при всички случаи финансира значително по-малко услугите в чужбина в сравнение с тези в Германия, не е необходима, за да се предотврати някакъв съществен риск за финансовото равновесие на системата на социална сигурност. За да се избегне ограничението за свободното предоставяне на услуги, в крайна сметка е достатъчно разходите, които възникват при ползване на чужда помощ в чужбина, да се покриват само до размера, в който се покриват и на територията на Германия.
Full & Egal Universal Law Academy