26.2.2011
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 63/21
Жалба, подадена на 2 декември 2010 г. от Италианската република срещу Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2010 г. по съединени дела T-166/07 и T-285/07, Италианска република/Европейска комисия
(Дело C-566/10 P)
2011/C 63/38
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Gentili, avvocato dello Stato)
Други страни в производството: Европейска комисия, Република Литва и Република Гърция
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени съгласно членове 56, 58 и 61 от Статута на Съда на Европейския съюз Решение от 13 септември 2010 г. по съединени дела T-166/07 и T-285/07, постановено от Общия съд на Европейския съюз по подадените от Италианската република жалби за отмяна на:
1.
обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/94/07 за съставяне на списък с резерви за назначаване на 125 администратори (AD5) в областта на информацията, комуникацията и медиите;
2.
обявление за конкурс на общо основание EPSO/AST/37/07 за съставяне на списък с резерви за назначаване на 110 асистенти (AST3) в областта на комуникацията и информацията,
и двете обявления са публикувани в изданията на английски, френски и немски език на Официален вестник на Европейските общности от 28 февруари 2007 г., номер C 45A;
3.
обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/95/07 за съставяне на списък с резерви за назначаване на 20 администратори (AD5) в областта на информационните науки (библиотечно дело/документация),
публикувано само в изданията на английски, френски и немски език на Официален вестник на Европейските общности от 8 май 2007 г., номер C 103,
—
да се произнесе директно по спора, като отмени посочените по-горе обявления,
—
да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем правни основания.
С първото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава системата от правомощия в областта на определянето на езиковия режим, произтичащ от член 342 ДФЕС във връзка с член 6 от Регламент (ЕО) № 1 на Съвета за определяне на езиковия режим (1). Всъщност с член 6 от Регламент № 1/58 Съветът признал на институциите правомощието да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим във вътрешните си правилници. При все това Общият съд незаконно приел, че Комисията може да определя аспекти от собствения си езиков режим дори във самите обявления за конкурси.
Второто правно основание е насочено срещу доводите, с които Общият съд отхвърля наличието на нарушение на членове 1, 4, 5 от Регламент № 1/58. Жалбоподателят оспорва в различни отношения тезата, че обявленията за конкурси не представляват текстове с всеобщо приложение по смисъла на член 4 и поради това не се обхващат от общия режим, предвиден в горепосочения регламент. Според него тезата на Общия съд се обезсилва непряко и от различни аспекти на Правилника за длъжностните лица.
С третото правно основание жалбоподателят критикува обжалваното решение относно частта, в която Общият съд отрича — що се отнася до пълното публикуване на въпросните обявления за конкурси само на три езика —наличието на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, установен в член 12 ЕО (понастоящем член 18 ДФЕС), както и на принципа на езиковото многообразие съгласно член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6, параграф 3 ЕС, член 5 от Регламент № 1/58, както и член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица. Според жалбоподателя последващото публикуване на всички езици на кратки съобщения, които препращат към пълната публикация на обявленията на френски, немски и английски език, не може да предотврати дискриминация в ущърб на кандидатите, които говорят език, различен от горепосочените езици, противно на поддържаното от Общия съд. Като се има предвид посоченото последващо публикуване на съобщенията, Общият съд освен това нарушил член 263 ДФЕС, доколкото при осъществяването на контрол от него законосъобразността на даден акт трябва да бъде преценена единствено с оглед на формулировката на акта към момента на неговото приемане, без да могат да се изтъкнат последващи фактори.
Четвъртото правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, се отнася до законосъобразността на избора само на три езика като „втори език“ за конкурса. Съображенията, които посочва Общият съд, за да отрече дискриминационния характер и непропорционалността на избора на Комисията, водели по-специално до нарушение на поредица от норми (членове 1 и 6 от Регламент № 1/58 и на член 1г, параграфи 1 и 6, член 27, параграф 2 и член 28, буква е) от Правилника за длъжностните лица), които установяват принципа на езиковото многообразие и в рамките на институциите на Съюза. Не жалбоподателят трябвало да докаже неприложимостта на евентуални изключения, както твърди Общия съд, а Комисията следвало да мотивира избора си в това отношение.
С петото правно основание жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е отхвърлил наличието на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е отрекъл, че постоянната практика на Комисията в областта на конкурсите може да е породила оправдани правни очаквания във възможните кандидати по отношение на определени правила на конкурса.
С шестото правно основание жалбоподателят поддържа, че като е приел, че администрацията не е длъжна да обоснове в спорните обявления за конкурс избора на трите езика, които да се използват, Общият съд е нарушил член 296, параграф 2 ДФЕС, съгласно който всички правни актове са мотивирани.
Накрая, седмото правно основание се отнася до нарушение на материалноправните норми относно естеството и целта на обявленията за конкурс, по-конкретно на член 1г, параграфи 1 и 6, член 28, буква е) и член 27, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като твърдял, че не само конкурсната комисия следва да оцени езиковите умения на кандидатите, тъй като органът, който публикува обявлението, може най-напред да направи предварителен подбор на заинтересованите лица на чисто езикова основа.
(1) Регламент (ЕИО) № 1 на Съвета за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ P 17, 1958 г., стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 3).
Full & Egal Universal Law Academy