Определение на Съда (шести състав) от 7 април 2011 г. — Dai Cugini/Rijksdienst voor Sociale Zekerheid
(Дело C‑151/10)
„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Директива 97/81/ЕО — Равно третиране на работниците на пълно и непълно работно време — Дискриминация — Пречка от административно естество, която може да ограничи възможностите за работа при непълно работно време — Задължително оповестяване и съхраняване на договорите и на документите относно работното време“
Социална политика — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Директива 97/81 — Национална правна уредба, която изисква съхраняване и оповестяване на договорите и на документите относно работните часове на работниците на непълно работно време (клауза 4 и клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 97/81 на Съвета) (вж. точки 45, 46, 49, 50, 55 и 56 и диспозитива)
Предмет
Преюдициално запитване — Arbeidshof te Antwerpen (Afdeling Hasselt) —Тълкуване на Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35) — Национално законодателство, предвиждащо система за оповестяване и контрол на работните часове на работниците на непълно работно време, съгласно която трябва да се изготвят и съхраняват документи с точни данни за отработените часове от всеки работник, като за неизпълнението на тези задължения се предвиждат наказателноправни или административноправни санкции
Диспозитив
Клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда в тежест на работодателите задължения за съхраняване и оповестяване на договорите и на документите относно работните часове на работниците на непълно работно време, ако е установено, че тази правна уредба не води до по-малко благоприятно третиране на последните в сравнение с работниците на пълно работно време, които се намират в сравнимо положение, или, когато съществува подобна разлика в третирането, ако е установено, че тя е обоснована по обективни причини и не надхвърля необходимото за постигане на така преследваните цели.
Запитващата юрисдикция следва да извърши необходимата фактическа и правна проверка, по-специално относно приложимото национално право, за да прецени дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
В хипотезата, в която запитващата юрисдикция стигне до извода, че разглежданото в главното производство национално законодателство е несъвместимо с клауза 4 от рамковото споразумение за работа при непълно работно време, приложено към Директива 97/81, клауза 5, точка 1 от него трябва да се тълкува в смисъл, че също не допуска подобна правна уредба.
Full & Egal Universal Law Academy