Определение на Съда (шести състав) от 18 януари 2011 г. — Berkizi-Nikolakaki/Anotato Symvoulio epilogis prosopikou и Aristoteleio Panepistimio Thessalonikis
(Дело C‑272/10)
„Член 104, параграф 3 от Процедурния правилник — Социална политика — Член 155, параграф 2 ДФЕС — Директива 1999/70/ЕО — Клауза 8 от Рамковото споразумение относно срочната работа — Срочни трудови договори в публичния сектор — Последователни договори — Злоупотреба — Санкции — Преобразуване в договори с неопределена продължителност — Процедурни правила — Преклузивен срок — Принципи на равностойност и на ефективност — Намаляване на общото равнище на закрила на работниците“
1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (член 155, параграф 2 ДФЕС; приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 32, 33, 37, 38, 44, 45, 48, 49 и 51—61; точка 1 от диспозитива)
2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила, предоставена на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение (клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 69, 74, 76 и 77; точка 2 от диспозитива)
Предмет
Преюдициално запитване — Dioikitiko Efeteio Thessalonikis — Тълкуване на клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) — Национална правна уредба, определяща преклузивен срок за преобразуването на срочните трудови договори в безсрочни трудови договори
Диспозитив
1)
Член 155, параграф 2 ДФЕС, както и Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се намира в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 11, параграф 2 от Президентски указ 164/2004 за разпоредбите относно работниците, наети въз основа на срочни договори в публичния сектор, съгласно които искането на работника за преобразуване в безсрочен трудов договор на последователни срочни трудови договори, които могат да съставляват злоупотреба, трябва да бъде подадено пред компетентния орган в преклузивния двумесечен срок от влизането в сила на този указ, извън случаите, когато този срок е по-неблагоприятен — което е задача на запитващата юрисдикция да провери, — от сроковете, предвидени в националното трудово право за подобни искания, и не прави невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза.
2)
Клауза 8, точка 3, от Рамковото споразумение за срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като член 11, параграф 2 от Президентски указ 164/2004, който предвижда, че искането на работника за преобразуване в безсрочен трудов договор на последователни срочни трудови договори, които могат да съставляват злоупотреба, трябва да бъде подадено пред компетентния орган в преклузивния двумесечен срок от влизането в сила на този указ, докато съответните срокове, предвидени от аналогичните национални правни уредби до тази дата, са могли да бъдат продължавани, след като тази правна уредба не засяга общото равнище на закрила на работниците, назначени по силата на временни трудови договори.
Full & Egal Universal Law Academy