1.5.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 113/56
Жалба, подадена на 22 февруари 2010 г. — COLT Télécommunications France/Комисия
(Дело T-79/10)
2010/C 113/87
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: COLT Télécommunications France SAS (Париж, Франция) (представител: M. Debroux, avocat)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се разпореди на Комисията на основание процесуално-организационните действия и действията по събиране на доказателства, предвидени в членове 49, 64 и 65 от Процедурния правилник на Общия съд, да изпрати някои документи, посочени в Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията (Държавна помощ N 331/2008 — Франция),
—
да се отмени решението, доколкото в него се приема, че „мярката, предмет на уведомлението, не представлява помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора“,
—
да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2009) 7426 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 г., с което се обявява, че компенсирането от френските власти на свързаните с предоставянето на обществена услуга разходи в размер на 59 милиона евро на обединение на предприятия за създаване и експлоатиране на електронна съобщителна мрежа с много висока скорост при пренос на данни (проект THD 92) в департамента Hauts-de-Seine не представлява държавна помощ.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено правно основание, изведено от обстоятелството, че Комисията не е започнала официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това правно основание се подразделя на седем части:
—
в основата на първата част от правното основание е констатацията, че особено голямата продължителност (15 месеца) на предхождащата приемането на решението проверка сама по себе си свидетелства за сложността на въпроса и за необходимостта от започване на официална процедура по разследване,
—
с втората част от правното основание жалбоподателят твърди, че предвиденото разширяване на мрежата на два етапа би трябвало да доведе Комисията поне до извода, че първият етап от разширяването на мрежата в доходоносни зони с голяма гъстота не изисква публична субсидия,
—
третата част от правното основание се основава на доказване на обстоятелството, че възприетият в решението метод за определяне на твърдените „недоходоносни зони“ подлежи на съществена критика и противоречи на изводите на ARCEP — френският регулаторен орган в този сектор; тези противоречия и грешки в метода трябвало да доведат до започване на задълбочено разследване,
—
в основата на четвъртата част от правното основание са многобройните и аргументирани възражения на конкурентни оператори, които също трябвало да подтикнат Комисията да започне задълбочено разследване,
—
с петата част жалбоподателят поддържа, че Комисията не е упражнила дори минимален контрол, за да се гарантира, че френските власти не са допуснали явна грешка в преценката при създаването на твърдяна услуга от общ икономически интерес, по-конкретно поради липсата на пазарна неефективност,
—
шестата част от правното основание също се отнася до липсата на дори минимален контрол във връзка с явна грешка в преценката, допусната от френските власти при създаване на SIEG, по-конкретно поради обстоятелството, че предвидената публична намеса няма специфичен характер,
—
накрая, със седмата част от правното основание жалбоподателят поддържа, че решението не отчита действителния риск от свръхкомпенсиране на твърдените допълнителни разходи, свързани с твърдените произтичащи от представянето на обществена услуга задължения.
Full & Egal Universal Law Academy