28.8.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 234/42
Жалба, подадена на 14 юни 2010 г. — LIS/Комисия
(Дело T-269/10)
2010/C 234/77
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: LIS GmbH Licht Impex Service (Mettmann, Германия) (представител: K.-P. Langenkamp, Rechtsanwalt)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени на основание член 264 ДФЕС решението на Комисията от 12 април 2010 г.,
—
да се осъди на основание член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд Комисията да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят оспорва Решение С(2010) 2198 окончателен на Комисията от 12 април 2010 г., с което Комисията отхвърля исканията на жалбоподателя за възстановяване на антидъмпингови мита, платени при вноса на интегрирани електронни компактни флуоресцентни лампи с произход от Китайската народна република.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че при прилагането на член 11, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 384/96 (1) Комисията не взема предвид смисъла и целта на тази разпоредба и не следва принципите на логическото мислене.
В тази връзка се посочва по-специално, че в конкретния случай никога не е била налице ситуация на дъмпинг, тъй като производствената цена била под платената експортна цена, а същият продукт в последствие се предлагал от определено германско дружество на по-ниска от първоначалната китайска експортна цена.
В допълнение се изтъква, че Комисията не взема предвид обстоятелството, че разглежданите продукти не са обикновени енергоспестяващи лампи по смисъла на мярката.
Жалбоподателят посочва също, противно на схващането на Комисията, че класифицирането на продукта от страна на германските митнически органи не следва да се оспорва заради липсата на друг класификационен номер, под който продуктът би могъл да бъде записан.
В допълнение Комисията е пренебрегнала обстоятелството, че в конкретния случай никога не е съществувал риск от вреда в рамките на Общността, тъй като осветителните тела, продавани от жалбоподателя, се разпространявали в цяла Европа единствено от него и следователно нямало друг производител, който да се нуждае от закрила.
В заключение се изтъква, че за правото на възстановяване не би могло да бъде релевантно обстоятелството, че конкретният дъмпингов марж не бил отпаднал; от решаващо значение бил по-скоро фактът, че такъв дъмпингов марж никога не е съществувал.
(1) Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11 том 12 стр. 223).
Full & Egal Universal Law Academy