6.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 301/44
Жалба, подадена на 8 септември 2010 г. — Dornbracht/Комисия
(Дело T-386/10)
2010/C 301/71
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Aloys F. Dornbracht GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представители: Rechtsanwälte H. Janssen, T. Kapp и M. Franz)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени обжалваното решение, в частта му, която се отнася до жалбоподателя;
—
при условията на евентуалност, да се намали по подходящ начин размера на наложената на жалбоподателя с обжалваното решение глоба;
—
да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят обжалва Решение C(2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. по дело COMP/39.092 — Санитарни инсталации за бани. Съгласно обжалваното решение на жалбоподателя, както и на други предприятия, са наложени глоби за нарушаване на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Според Комисията жалбоподателят е участвал в Германия и Австрия в продължаващо споразумение или в съгласувани практики в сектора на санитарните инсталации за бани.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем правни основания.
На първо място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), тъй като ответникът не взел предвид множеството смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя.
На второ място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като чрез тълкуването на член 23, параграф 2, изречение 2 от същия регламент от гледна точка на горната граница, за ответника е невъзможно да прецени тежестта на нарушението, в което той упреква жалбоподателя.
По-нататък, като трето правно основание жалбоподателят твърди, че при определянето на размера на глобата ответникът не е отчел конкретното участие на жалбоподателя в деянието, с което е нарушил принципа за равно третиране.
В рамките на четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква, че при определяне на размера на глобата ответникът не е съпоставил нарушението с нарушенията, разглеждани по други дела и така е нарушил принципа за равно третиране.
Като пето правно основание жалбоподателят изтъква непропорционалния характер на размера на глобата, предвид това, че ответникът не е отчел ограничените икономически възможности на жалбоподателя.
В рамките на шестото правно основание жалбоподателят поддържа, че доколкото ответникът е изчислил размера на глобите въз основа на неговите Насоки (2) от 2006 г., с обжалваното решение се нарушава забраната за обратно действие.
Като седмо правно основание жалбоподателят изтъква, че с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 се нарушава принципа на точност.
Накрая, като осмо правно основание жалбоподателят посочва, че определянето на размера на глобата е било незаконосъобразно, тъй като нейният размер е установен въз основа на Насоките, които предоставят на ответника твърде широко правомощие за преценка.
(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
(2) Насоки относно методиката за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 23, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (ОВ C 210, стр. 2).
Full & Egal Universal Law Academy