20.11.2010
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 317/40
Жалба, подадена на 17 септември 2010 г. — Vivendi/Комисия
(Дело T-432/10)
2010/C 317/73
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Vivendi (Париж, Франция) (представители: M. Struys, O. Fréget и J.-Y. Ollier, avocats)
Ответник: Европейска комисия
Искания на жалбоподателя
—
да се отмени Решение на Комисията от 2 юли 2010 година по преписка COMP/C-1/39.653 — Vivendi & Iliad/France Télécom, с което Европейската комисия отхвърля подадената от Vivendi въз основа на член 7 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 2 март 2009 година жалба относно практики на France Télécom, считани за противоречащи на член 102 ДФЕС,
—
да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството пред Общия съд.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят иска да се отмени Решение на Комисията С(2010) 4730 от 2 юли 2010 година, с което поради липса на интерес за Общността се отхвърля подадената от него жалба срещу France Télécom относно твърдения за злоупотреба с господстващо положение, в нарушение на член 102 ДФЕС, на френския пазар за високоскоростен достъп до Интернет и за телефонен абонамент, тъй като според жалбоподателя France Télécom допуснало структурна дискриминация при определянето на тарифите за услугите на едро в полза на предлагането им на дребно и постоянно поддържало прекомерно висока тарифа за достъп до абонатна линия.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква няколко правни основания, изведени по-специално от:
—
грешки при прилагането на правото, явни грешки в преценката и неизпълнение на задължението за извършване на внимателна проверка относно това как всички посочени в жалбата практики засягат функционирането на вътрешния пазар, тъй като в преценката си Комисията се ограничила: i) до изследване единствено на средното ниво на цените на офертите за високоскоростен Интернет на пазарите на дребно, без да проучи дали то действително може да доведе до установяване на всички посочени в жалбата практики, и ii) до субективна преценка на остарелия характер на предоставянето на услуга за телефонен абонамент;
—
недостатъчно мотивиране, грешки при прилагането на правото и при установяването на фактите и явни грешки в преценката, тъй като Комисията заключила, че вероятността да се установи наличието на дадено нарушение била твърде малка, доколкото Комисията:
—
не разгледала въпроса за дискриминационния характер на действително посочените във фактурите цени спрямо действително предоставените услуги и погрешно приела, че предварителното разследване не довело до разкриването на улики или доказателства,
—
установила, че използваният от France Télécom метод на изчисляване на цените за достъп до абонатна линия бил утвърден от френския Орган за регулиране на електронните съобщения и пощите (Autorité de régulation des communications électroniques et des postes (ARCEP) и приела, че предвид използвания метод фактът, че France Télécom било предоставило на този орган грешна информация, без впоследствие да я коригира, бил без значение;
—
изопачила целта на представените от жалбоподателя тестове за наличие на отстраняване, която била да се установят последиците от посочените в жалбата практики,
—
незачитане на процесуалните гаранции, приложими при производството по разглеждане на жалби и при решенията за прекратяване на производство в областта на злоупотребата с господстващо положение, тъй като на жалбоподателя i) не му била предоставена непосредствена възможност да се запознае с представените от насрещната страна писмени бележки и с материалите в преписката по делото и ii) не му бил предоставен достатъчен срок, в който да представи становището си относно тези документи.
Full & Egal Universal Law Academy