22.9.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 287/14
Решение на Съда (втори състав) от 12 юли 2012 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „ЕМС-България транспорт“ ООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Пловдив
(Дело C-284/11) (1)
(ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Право на приспадане - Преклузивен срок за упражняване на правото на приспадане на ДДС - Принцип на ефективност - Отказ да се признае правото на приспадане на ДДС - Принцип на данъчен неутралитет)
2012/C 287/24
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд
Страни в главното производство
Жалбоподател:„ЕМС-България транспорт“ ООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, Пловдив
Предмет
Преюдициално запитване — Върховен административен съд — Тълкуване на членове 179, 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) и на принципа на ефективност съгласно Решение на Съда по дело Ecotrade и др., C-95/07 и C-96/07 — Право на приспадане на платен по получени доставки ДДС — Национално законодателство, което обвързва упражняването на правото на приспадане на кредита по ДДС с преклузивен срок от три данъчни периода след този, в който е възникнало правото на приспадане — Непризнаване на правото на приспадане на ДДС поради неизпълнение на задължението за регистрация по избор по ДДС от лицето, придобиващо стоките при вътреобщностно придобиване и поради неупражняване на правото на приспадане в срок
Диспозитив
1.
Член 179, параграф 1 и членове 180 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат съществуването на преклузивен срок като този в главното производство, обуславящ упражняването на правото на приспадане, ако той не прави прекомерно трудно или практически невъзможно упражняването на това право. Подобна преценка следва да се направи от националната юрисдикция, която може по-специално да вземе предвид последвалото удължаване на съответния преклузивен срок, както и продължителността на процедура за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност, която трябва да се осъществи в същия срок, за да може да се упражни правото на приспадане.
2.
Принципът на данъчен неутралитет не допуска санкция, която се изразява в отказ да се признае правото на приспадане в случай на късно начисляване на данък върху добавената стойност, но допуска заплащането на лихва за забава, при условие че тази санкция спазва принципа на пропорционалност, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция.
(1) ОВ C 238, 13.8.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy