27.10.2012
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 331/9
Решение на Съда (трети състав) от 6 септември 2012 г. (преюдициално запитване от Legfelsőbb Bíróság — Унгария) — Gábor Tóth/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága
(Дело C-324/11) (1)
(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Член 9 - Понятието „данъчнозадължено лице“ - Право на приспадане - Отказ - Принцип на данъчен неутралитет - Издател на фактурата, заличен от регистъра на индивидуалните предприемачи - Издател на фактурата, който не е изпълнил задължението да декларира наетите от него лица в данъчната администрация - Задължение за данъчнозадълженото лице да се увери, че издателят на фактурата е изпълнил нормативните си задължения към данъчната администрация)
2012/C 331/14
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Legfelsőbb Bíróság
Страни в главното производство
Жалбоподател: Gábor Tóth
Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága
Предмет
Преюдициално запитване — Magyar Köztársaság Legfelsöbb Bírósága — Тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в OB L 74, 19.3.2011 г., стр. 3) — Условия за упражняване на правото на приспадане на начисления данък в практиката на националните данъчни органи — Задължение на данъчнозадълженото лице да се увери в качеството на данъчнозадължено лице на издателя на фактурата, както и в законността на правоотношението и на данъчното положение на наетите от последния лица, извършващи отразената във фактурата дейност
Диспозитив
1.
Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставените му услуги само поради това че лицензът за индивидуален предприемач на издателя на фактурата е отнет, преди последният да е предоставил въпросните услуги или да е издал съответната фактура, когато последната съдържа цялата изискуема от член 226 от тази директива информация, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, съставило посочената фактура, и на естеството на предоставените услуги.
2.
Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
3.
Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени.
4.
Когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки
(1) ОВ C 282, 24.9.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy