20.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 114/11
Решение на Съда (първи състав) от 21 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie van België — Белгия) — ProRail NV/Xpedys NV, DB Schenker Rail Nederland NV, Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV, FAG Kugelfischer GmbH
(Дело C-332/11) (1)
(Регламент (ЕО) № 1206/2001 - Сътрудничество при събирането на доказателства по граждански и търговски дела - Директно събиране на доказателства - Назначаване на вещо лице - Задача, изпълнена отчасти на територията на държавата членка на запитващата юрисдикция и отчасти на територията на друга държава членка)
2013/C 114/15
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Hof van Cassatie van België
Страни в главното производство
Жалбоподател: ProRail BV
Ответници: Xpedys NV, DB Schenker Rail Nederland NV, Nationale Maatschappij der Belgische Spoorwegen NV, FAG Kugelfischer GmbH
Предмет
Преюдициално запитване — Hof van Cassatie van België — Тълкуване на членове 1 и 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138) и на член 33, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел I“) (ОВ L 12, стp. 1) — Директно събиране на доказателства от запитващата юрисдикция — Назначаване на вещо лице и възлагане на същото от юрисдикциите на държава членка на задача, която трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на въпросните юрисдикции и отчасти на територията на друга държава членка — Задължително или незадължително прилагане на механизма, предвиден в член 17 от Регламент № 1206/2001
Диспозитив
Член 1, параграф 1, буква б) и член 17 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че съдът на държава членка, който иска възложеното на вещо лице събиране на доказателства да се извърши на територията на друга държава членка, не е длъжен обезателно да прибегне до начина за събиране на доказателства, предвиден в тези разпоредби, за да може да разпореди събирането на доказателствата.
(1) ОВ C 269, 10.09.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy