3.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 225/8
Решение на Съда (първи състав) от 30 май 2013 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Bíróság — Унгария) — Erika Jőrös/Aegon Magyarország Hitel Zrt.
(Дело C-397/11) (1)
(Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Служебна проверка от националния съд на неравноправния характер на договорна клауза - Последици, които националният съд трябва да изведе от неравноправния характер на клаузата)
2013/C 225/12
Език на производството: унгарски
Запитваща юрисдикция
Fővárosi Törvényszék (по-рано Fővárosi Bíróság)
Страни в главното производство
Жалбоподател: Erika Jőrös
Ответник: Aegon Magyarország Hitel Zrt.
Предмет
Преюдициално запитване — Fővárosi Bíróság — Тълкуване на член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Национално законодателство, което предвижда, че националните юрисдикции са ограничени при разглеждането на неравноправния характер на т.нар. договори с общи условия, когато страните не искат изрично от тях да установят този неравноправен характер — Право на разглеждащия спора като втора инстанция национален съд да прецени служебно неравноправния характер на клауза в представен му за разглеждане договор, когато този въпрос не е бил повдигнат пред първоинстанционния съд и съгласно националната правна уредба във въззивното производство по правило не могат да се вземат предвид нито нови факти, нито нови доказателства
Диспозитив
1.
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че след като национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция, със спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има правомощието, според вътрешните процесуални норми, да разгледа всяко основание за нищожност, което ясно следва от представените пред първата инстанция обстоятелства, и при необходимост — да промени, в зависимост от установените факти, квалификацията на правното основание, изложено за да се установи невалидността на тези клаузи, тя трябва да направи преценка, служебно или като промени квалификацията на правното основание на искането, на неравноправния характер на въпросните клаузи предвид критериите на Директивата.
2.
Член 6, параграф 1 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителят да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза, а от друга страна — да направи преценка, по принцип въз основа на обективни критерии, дали съответният договор може да се прилага без тази клауза.
3.
Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, трябва, доколкото е възможно, да приложи вътрешнопроцесуалните си правила по такъв начин, че да се изведат всички последици, произтичащи според националното право от констатирането на неравноправния характер на въпросната клауза, за да се увери, че потребителят не е обвързан от нея.
(1) ОВ C 331, 12.11.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy