20.4.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 114/13
Решение на Съда (трети състав) от 28 февруари 2013 г. (преюдициално запитване от High Court of Ireland — Ирландия) — Margaret Kenny и др./Minister for Justice, Equality and Law Reform и др.
(Дело C-427/11) (1)
(Член 141 ЕО - Директива 75/117/ЕИО - Равно заплащане на мъжете и жените - Непряка дискриминация - Обективна обоснованост - Условия)
2013/C 114/18
Език на производството: английски
Запитваща юрисдикция
High Court of Ireland
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Margaret Kenny, Patricia Quinn, Nuala Condon, Eileen Norton, Ursula Ennis, Loretta Barrett, Joan Healy, Kathleen Coyne, Sharon Fitzpatrick, Breda Fitzpatrick, Sandra Hennelly, Marian Troy, Antoinette Fitzpatrick, Helena Gatley
Ответници: Minister for Justice, Equality and Law Reform, Minister for Finance, Commissioner of An Garda Síochána
Предмет
Преюдициално запитване — High Court of Ireland — Тълкуване на член 157 ДФЕС и на Директива на Съвета 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (ОВ L 45, стр. 19, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 156) [заменена с Директива 2006/54/ЕО] — Понятие за обективна обоснованост в рамките на явна непряка дискриминация между мъже и жени —държавни служители — Критерии
Диспозитив
Член 141 ЕО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените трябва да се тълкуват в смисъл, че:
—
работници полагат равен труд или труд с равна стойност, ако предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, условията за обучение и условията на труд, може да се счита, че тези работници се намират в сравнимо положение, което националната юрисдикция следва да прецени,
—
в рамките на непряка дискриминация във връзка със заплащането работодателят следва да посочи обективна обосновка за разликата във възнаграждението, установена между работниците, които се считат за дискриминирани, и работниците от референтната група,
—
обосновката от работодателя за разликата във възнаграждението, показваща, че е налице признак за дискриминация, основана на пола, трябва да се отнася до работниците от референтната група, които, поради обстоятелството че за положението на тези работници свидетелстват валидни статистически данни, които са свързани с достатъчен брой лица, не са израз на изцяло случайни или конюнктурни явления и най-общо са показателни, са взети предвид от националната юрисдикция, за да се установи посочената разлика, и
—
интересът от добри трудови отношения може да бъде взет предвид от националната юрисдикция наред с останалите обстоятелства, които ѝ позволяват да прецени дали разликите между възнаграждението на две групи работници се дължат на обективни фактори, които не са свързани с каквато и да било дискриминация, основана на пола, и са в съответствие с принципа на пропорционалност.
(1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.
Full & Egal Universal Law Academy