31.8.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 252/10
Решение на Съда (втори състав) от 11 юли 2013 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — A International Sales Inc., Amazon EU Sàrl, A GmbH, A GmbH, in Liquidation, Amazon Logistik GmbH/Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH
(Дело C-521/11) (1)
(Сближаване на законодателствата - Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права - Изключително право на възпроизвеждане - Директива 2001/29/ЕО - Член 5, параграф 2, буква б) - Справедливо обезщетение - Прилагане без разграничение, но с евентуално запазване на правото на възстановяване на таксата за копиране за лично ползване, предназначена за финансиране на обезщетението - Разпределяне на получените приходи отчасти на притежателите на права и отчасти на социални или културни институции - Повторно заплащане на таксата за копиране за лично ползване при трансгранична сделка)
2013/C 252/15
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Oberster Gerichtshof
Страни в главното производство
Жалбоподатели: A International Sales Inc., Amazon EU Sàrl, A GmbH, A GmbH, in Liquidation, Amazon Logistik GmbH
Ответник: Austro-Mechana Gesellschaft zur Wahrnehmung mechanisch-musikalischer Urheberrechte Gesellschaft mbH
Предмет
Преюдициално запитване — Oberster Gerichtshof — Тълкуване на член 2 и член 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2011 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10, Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) — Право на възпроизвеждане — Тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“ в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО — Правна уредба в държава членка, според която, от една страна, таксата за копиране за лично ползване се прилага еднакво спрямо всички информационни носители за възпроизвеждане, а, от друга страна тази такса се възстановява в случай на износ на информационния носител преди продажбата му на крайния ползвател или в случай на възпроизвеждане въз основа на разрешение от притежателя на съответното право
Диспозитив
1.
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съществуването на уредба в държава членка, съгласно която без разграничение се прилага такса за копиране за лично ползване при първото пускане в обращение възмездно и с търговска цел на нейната територия на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, като същевременно тази уредба предвижда право на възстановяване на платените такси, при положение че крайното ползване на тези носители не попада в някоя от хипотезите от посочената разпоредба, когато практическите трудности обосновават подобна схема на финансиране на справедливото обезщетение — а запитващата юрисдикция е задължена да провери дали последното е така, като вземе предвид конкретните обстоятелства на всяка национална схема и наложените от тази директива граници, — както и при условие че това право на възстановяване е ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените такси.
2.
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на схема за финансиране на предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение чрез такса за копиране за лично ползване, чието заплащане се дължи от лицата, пуснали възмездно и с търговска цел за първи път в обращение на територията на съответната държава членка информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, посочената разпоредба допуска тази държава членка да установи оборима презумпция за личното ползване на такива носители, в случай че са пуснати в обращение сред физически лица, когато практическите трудности във връзка с определянето на личните цели при ползването на разглежданите носители обосновават установяването на такава презумпция и доколкото вследствие на предвидената презумпция таксата за копиране за лично ползване не се налага в случаи, в които крайното ползване на тези носители очевидно не попада в хипотезите по същата разпоредба.
3.
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да бъде тълкуван в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на справедливо обезщетение или таксата за копиране за лично ползване, с която се финансира това обезщетение, не може да се изключва вследствие на обстоятелството, че половината от получените приходи от посоченото обезщетение или от тази такса не се изплащат пряко на притежателите на правото на същото обезщетение, а на социални и културни институции в полза на притежателите на това обезщетение, доколкото тези социални и културни институции действително осъществяват дейност в полза на притежателите на правото и при положение че условията за функционирането на посочените институции не са дискриминационни, а това обстоятелство следва да бъде установено от запитващата юрисдикция.
4.
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че ако дадена държава членка е въвела задължението при пускането в обращение възмездно и с търговска цел на информационни носители, годни да послужат за възпроизвеждане, да се начислява такса за копиране за лично ползване, която е предназначена за финансирането на предвиденото в тази разпоредба справедливо възнаграждение, това задължение не може да бъде изключено вследствие на обстоятелството, че подобна такса вече е била платена в друга държава членка.
(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy