23.3.2013
BG
Официален вестник на Европейския съюз
C 86/5
Решение на Съда (трети състав) от 31 януари 2013 г. (преюдициално запитване от Административен съд — град Варна, България) — „Строй транс“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-642/11) (1)
(Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принцип на данъчен неутралитет - Право на приспадане - Отказ - Член 203 - Начисляване на ДДС във фактурата - Изискуемост - Наличие на облагаема сделка - Еднаква преценка по отношение на издателя на фактурата и по отношение на нейния получател - Необходимост)
2013/C 86/08
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд — град Варна
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Строй транс“ ЕООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Предмет
Преюдициално запитване — Административен съд-Варна — Тълкуване на член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Право на приспадане на ДДС по получена доставка — Данък, дължим поради посочването му във фактурата, въпреки липсата на доставка или на заплащане на указания във фактурата предмет — Доказателство за действителното извършване на доставка на стоки — Данъчна ревизия на прекия доставчик на данъчнозадълженото лице, която не прави корекция на начисления данък
Диспозитив
1.
Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че:
—
данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,
—
само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.
2.
Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.
(1) ОВ C 80, 17.3.2012 г.
Full & Egal Universal Law Academy